Цветан Радославов Хаджиденков () е български психолог и автор на съвременния химн на България „Мила Родино“.
Биография
Роден е в град Свищов през 1863 година. Майка му е дъщеря на книгоиздателя и просветен деец Христаки Павлович и сестра на живописеца Николай Павлович, но израства в семейството на търговеца Цвятко Радославов, който осиновява и сина ѝ Цветан. Радославов се изучава най-напред при Емануил Васкидович и расте в обкръжението на видни свищовлии като Иван Шишманов и Алеко Константинов. След завършване на Априловската гимназия в Габрово той прекарва няколко години като студент по история и славистика във Виена, а през 1897 г. защитава докторска титла по философия в Лайпциг, Германия. Между 1888 и 1893 година е гимназиален учител в Габрово, след 1897 година – в Мъжката гимназия в Русе. В 1898 година е назначен в Класическата гимназия (Първа мъжка) в София. На 1 септември 1903 година е преместен във Втора мъжка гимназия. От 1 септеври 1906 година отново е в Първа гимназия, а от 1 септември 1907 година преподава в Трета мъжка гимназия.
През 1885 г., по пътя към бойното поле на Сръбско-българската война, в която участва като доброволец, той композира песента „Горда Стара планина“, която по-късно през 1905 г. е обработена от композитора Добри Христов, а през 1964 г. се превръща в химн на България. Смята се, че за написване на мелодията Радославов използва известното в родния му край Свищовско хоро. През 1895 песента му е отпечатана в учебник по музика на чеха Карел Махан. Текстът на песента е променян нееднократно. Последните промени датират от 1990 г., а след приемането на новата Конституция на страната, песента „Мила Родино“ пак е утвърдена като национален химн на Република България.
Освен създател на българския химн, Цветан Радославов е и блестящ учен. Той е един от тримата българи (заедно с д-р Кръстьо Кръстев и Никола Алексиев), които са защитили доктората си при бащата на съвременната научна психология – Вилхелм Вунт. Той отхвърля всички покани за преподавателска кариера във Виена, Лайпциг и Прага и се завръща в родината си, където допринася за съграждането на съвременна България, като учи младите българи на западни и древни езици, психология, етика и логика. Радославов живее в малка мансарда на улица „Ангел Кънчев“ № 3, където е поставена паметна плоча, направена от Георги Чапкънов.
Цветан Радославов умира в края на октомври 1931 г. в София.в. Литературен глас, бр. 128, с. 8
Памет На Цветан Радославов е наречена улица в квартал „Гео Милев“ в София ().
Източници
Аршинков С., „Мила родино“ – Цветан Радославов Хаджиденков, (биогр. очерк), София: БАН, 1985 (182 с.) Денчева И., Цветан Радославов – създателят на българският химн, Паметта на Българите, 2007.
Бележки
Категория:Български композитори Категория:Български учители Категория:Български психолози Категория:Родени през 1863 година Категория:Доброволци в Българската армия в Сръбско-българската война Категория:Възпитаници на Априловската гимназия Категория:Родени в Свищов Категория:Починали в София Категория:Учители в 1-во средно училище „Пенчо Славейков“