Албанците () са народност, наброяваща около 6 млн. души, която населява западната част на Балканския полуостров.
Наименование Етнонимът „албанци“ произлиза от древногръцкото Ἀλβανοί, наименование на едно от илирийските племена, споменато и от Птолемей. Вариант на това име е Αρβανοί – от него идва използваната в миналото на български форма арбанаси, както и наименованията на албанските общности в Италия – арбареши – и в южна Гърция – арванити. Той е основа и на турското наименование Arnavut, от което произлиза и използваната в българския форма арнаути.
Самите албанци се наричат shqiptarët („шкиптари“). Според различни автори това име идва от shqipe („орел“) или по-вероятно от me shqiptue („говоря“). Сръбската форма на това име – Шћиптари – днес се използва с пейоративен оттенък.
Разпространение Албанското население може да се раздели на няколко групи по местообитанието им:
2 900 000 души живеят в Албания според предварителната информация от преброяването за 2001 г. , но според данните за 2002 г. населението в страната наброява 3 544 841 души. 1 303 034 души живеят в Косово (и малко в Сърбия) според последното преброяване през 1981 г., включително бежанците в чужбина, напуснали след конфликта от 1998 – 1999 г. 40 415 души живеят в Черна гора според данните от преброяването за 1991 г.; според албански източници те са около 50 000www.albanian.com. 509 000 души живеят в Северна Македония според данните от преброяването през 2002 г. 100 000 души живеят в Южна Италия, най-вече в областта Калабрия, като мнозинството от тях пристигат там след 1991 г. Според неофициална информация в Гърция живеят над 500 000 души. Повечето от тях са там нелегално.
Език
Албанците говорят на албански език. Говорите са 2 групи: в Северна Албания – геги, и в Южна Албания – тоски.
В Османската империя Според Уолш (1828) и Бейкър (1877) албанските мюсюлмани играят голяма роля в ежедневния живот и във външния вид на европейската част на Турция, по която са разпръснати на малки подвижни групи, работещи като занаятчии, ханджии, каваси, жандарми и най-вече войници. Описани са като „свирепи планинци“ с „дух на родова принадлежност и феодална йерархия“, с „природа на религиозен фанатизм“, с „чувство за чест“ и с „присъща бруталност, близка до диващина“.
Религия Албанците са мюсюлмани (сунити и бекташи, предимно на север), православни (предимно на юг и в Гърция), католици и атеисти.
Литература „Кои са днешните албанци и техния език? (историческа справка)“, София, 1910 г.
Бележки
Вижте също Арванити Произход на албанците Косовари Геги Тоски Арбареши Чами Сулиоти Лабери Арбанаси
Карти