Лю̀бино е село в Южна България, община Ардино, област Кърджали.
География Население по години Населението на селото е показано според данните в Националния регистър на населените места – Справка за населението на с. Любино, общ. Ардино, обл. Кърджали 1934 г. 701 души 1946 г. 667 души 1956 г. 549 души 1975 г. 294 души 1985 г. 242 души 1992 г. 127 души 2001 г. 39 души 2011 г. 24 души 2019 г. 80 души Според текущата демографска статистика за населението към 31.12.2019 г. Село Любино се намира в източната част на Западните Родопи, на около 10 km западно от границата имЕнциклопедия „България“, том 5, стр. 798, Издателство на БАН, София, 1986 г.: „По физикогеографски белези Родопите се делят на две неравностойни части – Западни и Източни Родопи. Границата между тях се прокарва по линията от ниската седловина Три камъка, разположена в билните части на граничния рид Гюмюрджински снежник, източния край на долината на река Върбица, западната периферия на Джебелското понижение към устието на река Боровица, седловината Китката, долината на река Каялийка, долината на река Дрещенец, Аврамовата седловина, седловината Юндола, долината на река Яденица.“ с Източните Родопи, на около 22 km западно от Кърджали и 9 km север-северозападно от Ардино. Разположено е на планинско било и надморската височина в северния край на селото е около 710 m, в югозападния – около 900 m, а в югоизточния – около 680 m.
На около километър на изток от селото и на 300 – 350 m по-ниско от него тече на север река Арда. На около километър и половина отвъд реката и на приблизително същата надморска височина като Любино се намира село Башево.
До селото се достига с кола по пътя от Кърджали към Ардино с отклонение при село Кобиляне вдясно към село Боровица, преминаване покрай село Китница без отклонение, пресичане на река Арда по моста, насочване вляво към Любино на разклонението на пътя (вдясно водещ за село Русалско), пресичане на Давидковска река по моста при Ловния дом и нататък до село Любино – по тесен път със стара асфалтова настилка (към края на второто десетилетие на 21 век) и опасност от срутване на скална маса. Пътят – стар коларски път, е асфалтиран през 50-те години на 20 векЩе оживее ли село Любино до Любино и продължава на юг към село Латинка и Дяволския мост.
Постройките в селото са изградени с каменна зидария и покрити предимно с каменни плочи. Към края на второто десетилетие на 21 век повечето от тях са изоставени и се рушат.
История Селото – тогава с име Юмерлер – е в България от 1912 г.Николай Мичев, П. Коледаров – Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987; „Наука и изкуство“, София, 1989 г., стр. 173.Като последица от Чаталджанското примирие от 1912 г. Преименувано е на Любино с министерска заповед № 3775, обнародвана на 7 декември 1934 г.
Към 31 декември 1934 г.Датата, към която се отнасят резултатите от проведеното Преброяване на населението и жилищния фонд в Царство България на 31 декември 1934 година село Любино се състои от махалите Вишна (Кочаклар) и Череша (Кара гьозлер).По данни от „Списък на населените места в Царството, Преброяване на 31 декември 1934“ – извлечение от текста под линия за Област Стара Загора, околия Ардино
В Любино към края на второто десетилетие на 21 век притежават къщи няколко семейства от Великобритания, Нидерландия и Португалия.
Население Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:
Численост Дял (в %)Общо 24 100,00Българи 0 0,00Турци 24 100,00Цигани 0 0,00Други 0 0,00Не се самоопределят 0 0,00Неотговорили 0 0,00
Религии Религията, изповядвана в селото, е ислям.
Обществени институции Село Любино към 2020 г. е център на кметство ЛюбиноСправка за събитията за кметство Любино – СъздаванеИнтегрирана информационна система на държавната администрация, АДМИНИСТРАТИВЕН РЕГИСТЪР – Кметство Любино – към 2020 г., което обхваща селата Латинка и Любино.
Джамията в селото е построена около 1808 г. от местни майстори и е с приземно помещение под основното молитвено помещение. Джамията е на два етажа, като вторият е предназначен за жените. Изградена е от камък, измазан с хоросан, а преддверието е обособено като площадка с арковидни сводове от дялан мрамор, чиято основа по-късно е иззидана като ограда.
Срещу джамията са руините от някогашното медресе, подготвяло духовници с по-нисък ранг – ходжи, имами, което по-късно е било преустроено за духовно училище. Впоследствие това духовно училище е преобразувано в светско българско училище, а в последните години от функционирането си постройката е изпълнявала ролята на читалище.Ресми Мурад: Джамията в Любино е безценно наследство, трябва да ценим религиозните и културни ценности
Културни и природни забележителности Близко до Ловния дом край пътя към селото се намира Хладилната пещера – сводообразна, едногалерийна пещера с дължина по оста 5 – 6 m и постоянна температура от около 3 °C.
Източници и бележки
Външни препратки
Категория:Села в област Кърджали Категория:Населени места в община Ардино