Дурàнкулак е село в Североизточна България. Административно се намира в община Шабла, област Добрич.НСИ. Информация за с. Дуранкулак, общ. Шабла, обл. Добрич - 31/12/2024 Старото име е Блатница, в Румъния го наричат Ръкари.
География Дуранкулак е най-крайната североизточна населена точка в България, последното село на Българското Черноморие преди северната граница. Центърът му се намира на 6 km южно от границата с Румъния и на 3 km от Черно море. Като най-източно разположено селище на България (489,357 km на изток по въздушна линия от София),www.guide-bulgaria.com Слънцето изгрява (съответно – залязва) приблизително 18 минути по-рано, отколкото в София, Благоевград, Враца или Видин. Дуранкулак е най-голямото село в община Шабла както по брой на жителите, така и по землището си от почти 30 km².данни на НСИ
Езерото на югоизток („Блатото“) и блатото на североизток („Карталèца“) са свързани чрез обрасло тресавище и изоставени рибарници. Тази мочурлива ивица, успоредна на морския бряг, достига до с. Ваклино и прегражда прекия достъп от Дуранкулак до морето, освен по най-краткия път към къмпинг „Космос“ (5 km от центъра на селото), където има два плажа – северен и южен.
Северният плаж, дълъг около 3 km, стига до източния край на сухоземната граница с Румъния. Местното му име е „Кораба“ или „Ана Мария“, по името на заседнал там през февруари 1969 г. кораб, чиито останки все още личат на 20–30 m от брега. По-на север се виждат останки от заседнал руски шлеп. В северния край на залива дъното рязко се спуска, откъдето идва и названието „Дълбокия кой“.(вж. Трифонов 2003)
Южно от къмпинг „Космос“ се простира плажна ивица с дължина 6,5 km, достигаща на 2 km от с. Крапец. Тя изпълнява ролята на бент, задържащ сладката вода, образуваща Дуранкулашкото езеро. Пред южната ѝ част, на 300 m от брега, се виждат останки от гръцкия кораб „Костас“, заседнал през 1968 г. На морското дъно пред двата плажа лежат останки от кораби от различни епохи, а вълните често изхвърлят фрагменти от амфори и други керамични съдове. Северният край на залива, до къмпинг “Космос“, се нарича „Картал кой“ (Орловият залив). Там има рибарско пристанище. Зад южния плаж, на височината „Сърт яр“ и на нос Сиврибурун, има пръстеновидни насипи, изградени през XVIII в. от Османската империя които со служили за навигационни ориентири.
Северният и южният плаж са разделени от 1,2 km висок бряг с два ниски носа – Урсусбурун към северния плаж и Карталбурун („Буруна“) към южния. Името Карталбурун вероятно идва от гнездящи орли, а Урсусбурун („Нос на лошия късмет“) е свързан с трагичен инцидент през 1877 г., когато лодка с бежанци се преобърнала при опит за спасяване от кораба „Лейди Евелин“Виж Трифонов, 2003. Между двата носа са правени сонди сондира за откриване на природен газ. Добиваният газ временно е използван за производство на електроенергия чрез генератор с авиационен двигател тип „АИ“ от самолет Ан-12/Ил-18.
Дуранкулак се намира на крайбрежния международен път Е-87, на 100 km от Варна и около 60 km от Констанца. До Шабла са 18 km на юг, а до Мангалия – 16 km на север. Разстоянието до София по автомагистрала „Хемус“ е 560 km. От селото има път към гара Кардам (30 km), Генерал Тошево и Добрич (68 km). Съседни села са Ваклино (5 km юг), Стаевци (2 km запад), Граничар (2 km северозапад) и Вама веке (6 km североизток, Румъния).
Климат Близостта на Дуранкулак до Черно море и специфичните местни условия поддържат зимните средномесечни температури положителни (0,8–2 °C). През юли–август дневните стойности са около 26 °C, но рядко достигат 35 °C, а нощем – около 18 °C. Летните температури са по-ниски от вътрешността на страната (средно 22 °C). Морската вода през лятото е около 25 °C и се охлажда с 3–5 °C след продължителен южен вятър. Абсолютната влажност е ниска (70–75%), а годишните валежи са едва 450–500 mm поради валежната сянка на Карпатите, което прави климата по-облачен в сравнение с южните крайбрежни райони.
Снежната покривка се задържа единствено през януари – февруари. За този период са характерни навяванията на преспи в най-ниските части, когато по откритото поле отсъства снежна покривка.
През зимата преобладават западните, а в останалата част на годината – слабите до умерени североизточните ветрове (едва 7 – 8 m/s). Сред местните ветрове са характерните бризи изток – запад. Дълбочината на проникване на дневния бриз е едва десетина километра. Средната скорост на дневния бриз е 3 – 5 m/s, а на нощния (континентален) бриз – 2 – 3 m/s. Дуранкулашкият район се характеризира с малко мъгливи дни – едва 10 – 30 през годината. Те се проявяват през ранната есен и късната пролет.
Дуранкулашко езеро и Дуранкулашко блато На югоизток Дуранкулак граничи с Дуранкулашко езеро, а на 1,5 km североизток се намира Орлово блато („Карталийско“), свързани с мочурлива ивица успоредно на брега. Езерото е с площ над 4000 дка (3×2 km) и е едно от най-големите естествени в България. Има бъбрековидна форма, като на запад са разположени два острова – Големият остров (20 дка) и Малкият остров (5 дка). Големият остров е свързан със сушата с насип направен през 80-те години на XX в. Там се намира и извесното праисторическо селище с най-ранното каменно строителство в Европа.
Орловото блато е около 500 дка, по-малко от езерото, с открит воден център с диаметър до 800 m, заобиколен от тръстика. Двата водоема са в края на две сухи долини, които отвеждат подпочвени води от над 150 km². Пясъчната коса между езерото и морето действа като естествен бент, а при най-тесния участък (500 m) има шлюз за регулиране на водното ниво и предотвратяване на навлизане на морска вода.
Етимология Името му произлиза от турски и означава „стоящото ухо“ (от дуран-стоящ и колак-ухо), заради приликата с формата на Дуранкулашкото езеро. Друг вариант за произхода на наиминованието е, че названието „Дуранкулак“ по произход е доста древно за нашите сегашни разбирания. Произхожда от думата „тур“ (бълг.), Taurus (lat.), Taurian по името на изчезнал чифтокопитен бозайник прародител на опитомения бик. Почитта към това животно – Тур е засвидетелствана както в скулптурите из многото тракийски гробници, римски саркофази, намерени и по нашите земи, също така и като златни украшения във Варненския халколитен некропол и също намерени подобни артефакти на доста по-голяма територия, а също и във времевия диапазон. Втората част от името е била колак или кулак – зависи от диалекта в разговорния език. В много надписи от римско време и преди това са изписани само съгласните букви, каквато е била традицията, а гласните не са били изписвани. Кулак означава Юмрук на старобългарски и е доста по-старо название. Както е известно това опитомено впрегатно животно е доста по-едро от бика и е много агресивно и обикновено винаги живее до някакво езеро. Така в своята цялост същинското значение на „Дуранкулак“ в смислов превод е мястото, където прародителят на този бик е ударил с копито земята и се образувало езерото, в средата на което във вдлъбнатината на копитото се е образувал малкият остров, където има останки от живот съизмерими с варненския халколитен некропол. Или това е мястото, където е наречено, че ще има винаги живот, благоденствие и родова памет.
Румънската власт (1919 – 1940 г.) сменя имената, почти без изключение, на всички селища в окупираната Южна Добруджа, като името, дадено на Дуранкулак е Ръкари (в Румъния то не е сменено с официалното – историческо българско название). След възстановяването на българската държавност в района селото е прекръстено на Блатница по името на близко Дуранкулашко езеро. Така се именува през 50-те години на XX век. Името Дуранкулак е възвърнато през 1963 г. в памет на основното събитие, с което селото е известно – Дуранкулашкият бунт от 1900 г.
История Древна история
Землището на Дуранкулак е населявано 90 века без прекъсване. Този факт отличава мястото като едно от редките в България, съпоставимо по археологическо значение с праисторическите селищата при Варна, София, Караново (Сливенско), Градешница (Врачанско), с. Телиш (Плевенско), Овчарово и Полюница (Търговишко) и други. Това явление говори за благоприятното съчетание на ценни за човешкия живот фактори, като здравословен микроклимат, постоянен и значителен дебит на прясна вода, плодородна почва, необикновено богатство на животински и растителни видове, лесно защитими от нападения територии (острови, блата и пр.). Вероятно Дуранкулашкото езеро е представлявало дълбок морски залив в периода, когато Черно море е било с около 4 метра по-високо ниво (вж. например Трифонов, 2003 – за произхода на Дуранкулашкото, Шабленското и Езерецкото езера). По тези причини всяка от последователно съществувалите цивилизации е била добре развита за своя исторически период. Откритите в района на Археологически комплекс Дуранкулак са богатство, част от което може да се види и в читалището на с. Дуранкулак, и Зеления център в гр. Шабла.
Най-известните археологически проучвания в района на с. Дуранкулак започват през 1974 г. под ръководството на проф. Хенриета Тодорова. Направените открития представят много нови познания относно праисторията и ранната история на тази част от Балканския полуостров.
Дуранкулак е комплексен археологически обект, където са представени върховите моменти от праисторията на Добруджа. Тук са проучени над 1200 праисторически погребения които, наред с некрополите от Девня и Варна, показват, че западните брегове на Черно море са били люлка на най-древната протоцивилизация в Европа. Находките от Големия остров и местността Нивата, където се намира и най-големият некропол в Европа, са по-стари дори от Варненския некропол. Съществуването на живот, на едно и също място, през различен хронологически етапи (от късния неолит до Ранното средновековие) е и причината мястото да е известно и като „Българската Троя“.
Край бреговете на езерото, на Големия остров и срещу него на брега на езерото в посока запад, е имало няколко селища, като това с най-ранната каменна архитектура в континентална Европа е на около 4500 г. пр.н.е. (енеолит). Това причислява цивилизацията развила се в тази част на Балканите сред най-древните в Европа.
На югозападния бряг на Дуранкулашкото езеро има землянки от първите земеделци на Добруджа (5100 – 4700 г. пр.н.е.), могилни погребения от протобронзовата епоха (3500 – 3400 г. пр.н.е.) и късноантичен сарматски некропол. Там са разположени и некрополите, оставени от хората, населявали Големия остров. На Големия остров в Дуранкулашкото езеро се намира енеолитна селищна могила (4700 – 4200 г. пр.н.е.), която е паметник на културата с национално значение. На южния склон на острова има укрепено селище от късната бронзова и началото на ранножелязната епоха (1300 – 1200 г. пр.н.е.).
Поселенията в района са с различен произход – от новокаменната епоха до Първата българска държава – Ранното средновековие. Последното от тях е било българско и е заникнало след края на Първото българска държава – края на X – началото на XI век. Тогава на Големия остров е било разположено укрепено прабългарско селище от IX – XI в. Част материалите от него са експонирани в музея на читалището в Дуранкулак. Сред интересните неща е фактът, че в селището е имало капище, чийто вход е бил зазидан, а в близост е изградена църква – т.е. селото е преживяло покръстването. Археологическите проучвания започват през 1974 год. и със спорадични прекъсвания продължават и до днес. Тук са открити редица ценни свидетелства, както за древните българи, така и за хората, живели на това място преди тях. Изключително важни са и находките, свързани с древната българска история. Така например още през 1978 г. Тук е открит прабългарски календар – рабош от периода VII – Х век (материали по въпроса се пазят в библиотеката на читалището в Дуранкулак).