Мумиото (известно още като шиладжит (кръвта на планините),Shilajit Asphaltum punjabinum) е природен продукт, който се използва в народната медицина на централноазиатските народи от векове като лечебно средство, но също така и като средство, засилващо защитните сили на организма.Большая российская энциклопедия – электронная версия Мумиото е съставна част на аюрведическата медицина. Научните доказателства за неговите въздействия са нееднозначни и недостатъчни.
Местонахождения Природни ресурси на мумио има в много региони на света: в Кавказ, в Средна Азия, в Русия, Алтайските планини, Индия, Монголия, Иран, Индонезия, Австралия, Бирма, Южна Америка, Китай, Непал, Афганистан и страните от североизтона Африка. Местонахожденията на мумио са ограничени на брой с малки количества. Мумиото има тенденция към възстановяване, но за период от 2 до 300 г.
Видове мумио Известни са следните видове мумио: Артча мумио – най-често срещаният вид. Представлява подобна на смола кафяво-черна маса с типичен аромат на смола и се среща като наслагвания в пукнатините на скалите. От някои автори това мумио се нарича желязно мумио (Iron-Mumijo) поради съдържанието на желязо. Има и различни негови варианти. Битумно мумио – течна до восъкообразна, визкозна тъмна маса, която се среща често по стените на пещерите и процепите. Медено-восъчно мумио – кафява или черна маса, вероятно получена като резултат на продукти на диви пчели, които с течение на времето се втвърдяват вследствие естествените химически изменения. Минерално мумио – характерно за него е, че се открива на големи надморски височини. Представлява черна маса, получена съгласно най-новите теории вероятно от бактерии и водорасли заедно с различни видове минерали при наличието на силно UV лъчение. Мумио от лишеи – получено е като продукт на обмяната на веществата на лишеите с образуването на типични за лишеите белтъци и органични киселини.
Свойства При изследвания мумиото показва свойства, характерни за растителен екстракт. Съставът на мумиото от различните региони на света се различава, тъй като зависи от състава на различните видове растения в различните области. На външен вид прилича на лакриц. Вкусът на мумиото е горчив, като леко напомня чист шоколад без добавките на захар и другите компоненти на сладкарската промишленост. Миризмата му напомня битум. При изследванията се откриват около 40 вида микроелементи. Плътността на мумиото е 2 – 2,6 г/см3; температурата на топене е 81°C; разтваря се лесно във вода и трудно в етилов алкохол.
Източници
Категория:Лекарства Категория:Геология Категория:Хранителни добавки