Телема () е западна езотерична и окултна социална или духовна философия и ново религиозно движение, основано в началото на XX век от Алистър Кроули, английски писател, мистик, окултист и церемониален магьосник. Централно за Телема е концепцията за откриване и следване на Истинската воля – уникална цел, която надхвърля обикновените желания. Системата на Кроули започва с Книгата на закона – текст, за който той казва, му е бил продиктуван от нетелесно същество на име Айвас. Тази работа очертава ключови принципи, включително аксиомата „Прави каквото щеш, ще бъде целият Закон“, като набляга на личната свобода и преследването на истинския път, воден от любов (Агапè).
Телемитската космология включва божества, вдъхновени от древноегипетската религия. Най-висшето божество е Нуит, нощното небе, символизирано като гола жена, покрита със звезди, представляваща върховния източник на възможности. Хадит, безкрайно малката точка, символизира проявлението и движението. Ра-Хоор-Кхуит (Херу-ра-ха), форма на Хор, представлява Слънцето и активните енергии на телемитската магия. Кроули вярва, че откриването и следването на Истинската воля е пътят към себереализация и лична реализация, често наричан „Великото дело“.
Магията (на англ. magick, специално изписано така, за да се различава от magic на илюзионистите) е централна практика в Телема, включваща различни физически, умствени и духовни упражнения, насочени към разкриване на Истинската воля и въвеждане на промяна в съответствие с нея. Практики като ритуали, йога и медитация се използват за изследване на съзнанието и постигане на самоконтрол. Гностичната меса – централен ритуал в Телема, отразява традиционните религиозни служби, но предава принципите на Телемата. Телемитите също спазват определени свещени дни, като Равноденствието и Празника на трите дни от написването на „Книгата на закона“ в чест на написването на основния текст на Телема.
Посткроули фигури като Джак Парсънс, Кенет Грант, Джеймс Лийс и Нема Андахадна доразвиват Телема, въвеждайки нови идеи, практики и интерпретации. Парсънс провежда работата на Бабалон за призоваване на богинята Бабалон, докато Грант синтезира различни традиции в своя Тифонски орден. Лийс създава английската Кабала, а Нема Андахадна развива своята Маат магия.
Исторически прецеденти Думата се среща рядко в класическия гръцки език, където „означава апетитната воля: желание, понякога дори сексуално“, но е често срещана в Септуагинта. Раннохристиянските писания понякога използват думата за обозначаване на човешката воля и дори волята на дявола, но обикновено се отнася до волята на Бог. В своята проповед от V век католическият философ и теолог Августин Блажени дава подобна инструкция: „Обичайте и правете каквото щете“ ().
През Ренесанса герой на име „Телемия“ представлява воля или желание в Хипнеротомахия Полифили на доминиканския монах и писател Франческо Колона. Главният герой Полифил има два алегорични водача, Логистика (разум) и Телемия (воля или желание). Когато е принуден да избира, той избира изпълнението на своята сексуална воля пред логиката. Работата на Колона оказва голямо влияние върху францисканския монах и писател Франсоа Рабле, който през XVI век използва Телема, френската форма на думата, като име на измислено абатство в своята поредица романи Гаргантюа и Пантагрюел. Единственото правило на това абатство е „ “ ( “, или „Прави каквото искаш“).
В средата на XVIII век сър Франсис Дашууд изписва мотото на вратата на своето абатство в село Медънъм, Бъкингамшър, където то служи като мото на Клуб „Хелфайър“. Абатството „Телема“ на Рабле се споменава от по-късните писатели сър Уолтър Безант и Джеймс Райс в техния роман „Монасите от Телема“ (1878) и Чарлз Робърт Ашби в неговия утопичен роман „Сградата на Телема“ (1910).
Дефиниции На класически старогръцки В класическия старогръцки има две думи за воля: телема () и буле (): буле значи „решителност“, „цел“, „намерение“ или „проект“, а телема – „божествена воля“, „наклонност“, „желание“ или „удоволствие“.
„Телема“ е рядко използвана дума в класическия старогръцки. Има много малко документи, като най-ранният е на Антифон Софиста (V век пр.н.е.). В древността е било освен божествената воля, която човек изпълнява, също и волята на сексуалното желание. Намерението на индивида е по-малко разбирано като цялостно, обобщено, онтологично място, където и е било подредено.
Глаголът thelo се появява много рано (Омир, ранни атически надписи) и има значенията на „готов“, „решавам“ и „желая“ (Омир, 3, 272, също в сексуален смисъл).
Аристотел казва в книгата „За растенията“, че целта на човешката воля е възприятието – за разлика от растенията, които нямат „ epithymia “ (превод на автора). „Thelema “, казва Аристотел, „се е променила тук, „ epithymia “ и „ thelema“, и тази „ thelema“ трябва да бъде неутрална, а не някак си морално определена, алчната движеща сила в човека.“
В Стария завет В Септуагинта терминът се използва за волята на самия Бог, благочестивото желание на богобоязливите и царската воля на светски владетел. Следователно се използва само за представяне на висока етична воля във вярата, упражняване на власт от властите или нечовешка воля, но не и за по-профанни стремежи. В Септуагинта се появяват термините boule и thelema, докато в текста на Вулгата термините са преведени на латински voluntas („воля“). Така се губи различното значение на двете понятия.
В Новия завет В оригиналната койне версия на Новия завет думата thelema е използвана 62 или 64 пъти, два пъти в множествено число (thelemata). Тук Божията воля винаги и изключително се обозначава с думата thelema (θέλημα, предимно в единствено число), както посочва богословът Федерико Толи с помощта на Теологичния речник на Новия завет от 1938 г. („Да бъде Твоята воля, както на земята, така и на небето“). По същия начин терминът е използван при апостол Павел и Игнатий Богоносец. За Толи следва, че истинската идея за Телема не противоречи на ученията на Исус.
Франсоа Рабле и Абатство „Телема“
Франсоа Рабле е францисканец и по-късно бенедиктински монах от XVI век. В крайна сметка той напуска манастира, за да учи медицина и се премества във френския град Лион през 1532 г. Там той написва „Гаргантюа и Пантагрюел“, свързана поредица от книги. Те разказват историята на двама великани – баща (Гаргантюа) и неговия син (Пантагрюел) и техните приключения – написана в забавен, екстравагантен и сатиричен дух.
Повечето критици днес са съгласни, че Рабле пише от християнска хуманистична гледна точка. Биографът на Кроули Лорънс Сутин отбелязва това, когато противопоставя вярванията на френския автор на Телема на Алистър Кроули. В споменатата по-рано история за Thélème, която критиците анализират като отнасяща се отчасти до страданието на лоялни християнски реформисти или „евангелисти“ във френската църква, препратката към гръцката дума θέλημα „заявява, че Божията воля управлява в това абатство“. Сутин пише, че Рабле не е предшественик на Телема, като неговите вярвания съдържат елементи на стоицизъм и християнска доброта.
В първата си книга (гл. 52–57) Рабле пише за абатството Телема, построено от гиганта Гаргантюа. Това е класическа утопия, представена, за да критикува и оцени състоянието на обществото от времето на Рабле, за разлика от модерен утопичен текст, който се стреми да създаде сценария на практика. Това е утопия, в която желанията на хората са по-изпълнени. Сатиричен, той също така олицетворява идеалите, разглеждани в белетристиката на Рабле. Жителите на абатството са управлявани само от собствената си свободна воля и удоволствие, като единственото правило е „Прави каквото щеш“. Рабле вярва, че хората, които са свободни, добре родени и отгледани, имат чест, което по същество води до добродетелни действия. Когато са ограничени, тяхната благородна природа се обръща вместо това, за да премахне своето робство, защото хората желаят това, което им е отказано.
Някои съвременни телемити смятат, че работата на Кроули се основава на обобщението на Рабле за инстинктивно почтената природа на телемита. На Рабле се приписва по различни начини създаването на философията на Телема, като един от най-ранните хора, които се позовават на нея.
Алистър Кроули пише в The Antecedents of Thelema (1926) – незавършена творба, непубликувана по негово време, че Рабле не само е изложил закона на Телема по начин, подобен на начина, по който Кроули го разбира, но е предсказал и описал в код живота на Кроули и свещения текст, който той е получил, „Книгата на закона“. Кроули казва, че работата, която е получил, е по-задълбочена, показваща по-подробно техниката, която хората трябва да практикуват, и разкриваща научни мистерии. Той казва, че Рабле се ограничава до изобразяването на идеал, вместо да разглежда въпроси на политическата икономия и подобни теми, които трябва да бъдат решени, за да се реализира Законът.
Франсис Дашууд и клуб „Хелфайър“
Сър Франсис Дашууд възприема някои от идеите на Рабле и се позовава на същото правило на френски, когато основава група, наречена Монасите от Медънъм (по-известна като Клубът на адския огън). Създадено е абатство в село Медънъм, Бъкингамшър, в имот, включващ руините на цистерцианско абатство, основано през 1201 г. Групата е известна като „Францисканците“, не по Свети Франциск от Асизи, а по своя основател Франсис Дашууд, 11-ти барон льо Деспансе. Джон Уилкс, Джордж Додингтън и други политици са членове. Има малко преки доказателства за това какво е практикувал или вярвал клубът. Единственото пряко свидетелство идва от Джон Уилкс, член, който никога не е влизал в стаята на главите на вътрешния кръг.
Сър Натаниел Раксал в своите Исторически мемоари (1815) обвинява монасите в извършване на сатанински ритуали, но тези доклади са отхвърлени като слухове. Даниел Уилънс твърди, че групата вероятно е практикувала масонство, но също така предполага, че Дашууд може да е провеждал тайни римокатолически тайнства. Той пита дали Уилкс би разпознал истинска католическа литургия, дори ако сам я е видял и дори ако подземната версия е следвала точно публичния си модел.
Вярвания Книгата на закона
Системата на Телема на Алистър Кроули започва с „Книгата на закон“, която носи официалното име Liber AL vel Legis. Написана е в Кайро, Египет, по време на медения му месец с новата му съпруга Роуз Едит Кроули (с моминско име „Кели“). Една малка книга, Liber AL vel Legis, съдържа само три глави, всяка от които Кроули казва, че е написал точно за един час - започвайки по обяд съответно на 8 април, 9 април и 10 април 1904 г. Кроули също твърди, че книгата му е била продиктувана от нетелесно същество на име Айвас, когото той по-късно идентифицира като своя свят ангел хранител. Кроули заявява, че „нито един фалшификатор не би могъл да подготви толкова сложен набор от числови и буквални пъзели“ и че изследването на текста ще разсее всички съмнения относно метода на получаване на книгата.
Освен препратката към Франсоа Рабле, направена в книгата, анализът на Дейв Евънс открива прилики с „Възлюбената от Хатор и Светилището на златния ястреб“ – пиеса от Флорънс Фар. Евънс казва, че това може да е резултат от факта, че „и Фар, и Кроули са били напълно потопени в образите и ученията на Златната зора и че Кроули вероятно е познавал същите материали, които са вдъхновили някои от мотивите на Фар. Лорънс Сутин също открива прилики между Телема и работата на Уилям Бътлър Йейтс, приписвайки това на „споделеното прозрение“ и може би на познанията на по-възрастния човек за работата на Кроули.
Кроули написва няколко коментара върху Книгата на закона, последният от които – през 1925 г. Последният коментар, наречен „Коментарът“ (The Comment), предупреждава да не се обсъжда съдържанието на книгата, заявява, че всички „въпроси на Закона трябва да се решават само чрез обжалване на моите писания“ и е подписан от Анкх-еф-ен-Кхонсу I – свещеник на древноегипетския бог Монту ок. 725 пр.н.е.
Аксиоми