Сузана Анели (), по мъж Ратаци (Rattazzi), е италианска предприемачка, писателка и политик.Тя заема различни политически длъжности: първо е кметица на Монте Арджентарио (1974–1984), след което е заместник‑държавен секретар в Министерството на външните работи на Италия от 9 август 1983 г. до 11 април 1991 г. в различни правителства на Петпартийността. По‑късно е министърка на външните работи в правителството на Дини (17 януари 1995 г. – 18 май 1996 г.), като става първата жена, заела този пост в Италия. Тя е и президент на Фондация „Телетон“ от основаването ѝ през 1990 г. до смъртта си.**
Биография
Произход Член и водеща фигура на сем. Анели от Торино – собственици на основната италианска автомобилна компания „Фиат“, графиня Сузана, наричана в семейството Суни, е дъщеря на Едоардо Анели (1892 – 1935), предприемач и спортен мениджър, и на съпругата му Вирджиния Бурбон дел Монте (1899 – 1945), аристократка. Има трима братя и три сестри: Клара (1920 – 2016), съпруга на немския принц и журналист Тасило цу Фюрстенберг и на италианския писател и актьор Джовани Нуволети, Джани (1921 – 2003), президент на „Фиат“ и съпруг на Марела Карачоло ди Кастането, Мария Соле (1925–2025), съпруга на спортния мениджър Раниери ди Кампело дела Спина и на граф Пио Теодорани Фабри, Кристиана (1927), съпруга на политика и военен Брандолино Брандолини д'Ада, Джорджо (1929 – 1965), неженен и бездетен, психично болен, и Умберто (1934 – 2004), президент на „Фиат“, съпруг на Антонела Беки Пиаджо ди Лузерна и на Алегра Карачоло.
Бракове Завършва литература в Торинския университет. По време на Втората световна война се присъединява към Червения кръст, за да оказва помощ на корабите, превозващи ранени войници. След връзката си с принц Раймондо Ланца ди Трабия, в края на войната се омъжва за граф Урбано Ратаци (1918 – 2012), от когото има шест деца: Илария (р. 1947), Самаритана (р. 1949), Кристиано (р. 1948), Делфина (р. 1950), Лупо (р. 1953) и Пришила (р. 1956). Двойката се развежда през 1975 г., а с този брак Сузана поставя началото на линията Ратаци.
През 1984 г. получава почетна степен по право от колежа „Маунт Холиок“ в Масачузетс, САЩ.
Политическа дейност През 1974 г. Сузана Анели става кметица на Монте Арджентарио – длъжност, която заема до 1984 г. През 1976 г. е избрана за член на Камарата на депутатите на Италия, през 1979 г. – за член на Европейския парламент (от който подава оставка през 1981 г.), а през 1983 г. става сенаторка от листите на Италианската републиканска партия. Тя е първата жена, заела поста „заместник‑държавен секретар по външните работи“ (1983–1991) при различни правителства на Петпартийността – Кракси I, Кракси II, Гория, Де Мита и Андреоти VI.
Между 1995 и 1996 г. изпълнява длъжността „министър на външните работи“ в правителството на Дини, като поема и делегацията за италианците по света с указ на министър‑председателя от 24 февруари 1995 г. Тя е първата жена в историята на Италия, която оглавява Външното министерство. В този период започва дипломатическата битка в рамките на ООН срещу подкрепяната от САЩ реформа на Съвета за сигурност, която би довела до фактическото изключване на Италия от кръга на водещите световни сили. Нейният приемник Ламберто Дини довежда тази инициатива до успешен край.
Избрана на европейските избори през 1979 г. от листата на Италианската републиканска партия, Анели е член на Комисията за външни икономически връзки и се присъединява към парламентарната група на либералдемократите, като остава на поста до октомври 1981 г. През 80‑те години е единственият италиански член на Световната комисия по околна среда и развитие, чийто доклад става известен като „Доклад „Брундтланд““.
Писателска дейност Писателка и мемоаристка, Сузана Анели е запомнена най‑вече с автобиографията си Vestivamo alla marinara, в която се среща и известната фраза на икономката мис Паркър: „Не забравяйте, че сте Анели“. Книгата се превръща в бестселър в Италия и в чужбина и печели наградата „Банкарела“ за 1975 г. Сред другите ѝ произведения са Questo libro è tuo (1993), Ricordati Gualeguaychu (1982) и Addio, addio mio ultimo amore (1985). В продължение на много години тя редактира пощенската колонка „Частни отговори“ (Risposte private) в седмичното списание „Оджи“.
Президентство на Телетон Сузана Анели е президентка на комитета на Фондация „Телетон“ в Италия от 1990 г., когато известният благотворителен маратон започва да се провежда в страната, до смъртта ѝ. Нейна наследница става Лука Кордеро ди Монтедземоло, посочен от самата Анели приживе.
По повод Маратона „Телетон“ през 2009 г. културната асоциация „Метабо“, в сътрудничество с UILDM – Леко (Италиански съюз за борба с мускулната дистрофия), организира на 11 декември в зала „Каза дел’Економия“ на Търговската камара в Леко спектакъл в памет на Сузана Анели. Представлението, озаглавено „Бели цветя за теб Те...летон, поетично‑музикално пътуване между хуманитарната солидарност и научните изследвания“ (Fiori bianchi per Te...lethon, viaggio poetico‑musicale fra solidarietà umanitaria e ricerca scientifica), е по текст на Джузепе Леоне и Роберто Дзамбонини.
Фондация „Фаро“ Сузана Анели основава Фондация „Фаро“ (Fondazione Il Faro) през 1997 г. и я ръководи до смъртта си. Целта на организацията е да подпомага млади хора в затруднено положение, като им предоставя обучение и подкрепа за навлизане в света на труда. Седалището ѝ се намира в Рим, а всяка година фондацията организира професионални курсове за над 200 младежи, предимно имигранти.
Смърт Сузана Анели умира в поликлиниката „Агостино Джемели“ в Рим на 15 май 2009 г. на 87‑годишна възраст, след като е хоспитализирана повече от месец поради тежка травма на бедрената кост, получена при случайно падане у дома. Погребението ѝ се състои в тесен семеен кръг в църквата на манастира „Въведение в храма“, известен като Манастира на пасионистите в Монте Арджентарио. По нейно изрично желание тялото е кремирано, а пепелта – разпръсната във водите край Нос Арджентарио близо до Гросето в бурен ден.
Парламентарни позиции
Камара на депутатите VII законодателен орган Секретар на XIV комисия по хигиена и обществено здраве от 27 юли 1976 г. до 19 юни 1979 г. Секретар на парламентарната комисия за разследване на изтичането на токсични вещества, станало на 19 юли 1976 г. в завода ICMESA, и на потенциалните рискове за здравето и околната среда, произтичащи от промишлени дейности от 28 юли до 20 септември 1977 г. Член на XIV комисия по хигиена и обществено здраве от 5 юли 1976 г. до 19 юни 1979 г., от 11 юли 1979 г. до 29 април 1980 г. и от 5 октомври до 28 декември 1982 г. Член на парламентарната комисия за разследване на изтичането на токсични вещества, станало на 19 юли 1976 г. в завода на ICMESA, и на потенциалните рискове за здравето и околната среда, произтичащи от промишлени дейности от 27 юли 1977 г. до 19 юни 1979 г. Член на италианското представителство в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа от 6 октомври 1976 г. до 19 юни 1979 г.
VIII Законодателен орган Член на 2-ра вътрешна комисия от 16 юли 1981 г. до 28 декември 1982 г. Член на Третата комисия по външни работи от 29 април 1980 г. до 16 юли 1981 г. Член на VIII комисия по образование и изящни изкуства от 28 декември 1982 г. до 11 юли 1983 г. Член на парламентарната комисия за общо ръководство и надзор на радио- и телевизионните служби от 11 август 1979 г. до 21 септември 1981 г. Член на Библиотечната надзорна комисия от 20 юни 1979 г. до 11 юли 1983 г. Член на Надзорната комисия по документационни услуги от 20 юни 1979 г. до 11 юли 1983 г. Член на Постоянния подкомитет по достъпа от 19 септември 1979 г. до 22 септември 1981 г.
Сенат на републиката IX законодателен орган Член на IV-та комисия по отбраната от 25 септември 1986 г. до 1 юли 1987 г. (на мястото на Джовани Ферара Салуте до 17 април 1987 г.) Член на XII-та комисия по хигиена и здравеопазване от 9 август 1983 г. до 25 септември 1986 г. (на мястото на Ариде Роси до 25 септември 1986 г.)
10-ти законодателен орган
Член на 3-та комисия по външни работи, емиграция от 15 май 1991 г. до 22 април 1992 г. Член на 10-та комисия по промишленост, търговия и туризъм от 1 август 1987 г. до 15 май 1991 г. (на мястото на Джузепе Дипаола)
Европейски парламент Член на Комитета по външноикономически връзки от 19 юли 1979 г. до 1 октомври 1981 г.
Творчество Vestivamo alla marinara, Milano, A. Mondadori, 1975 Gente alla deriva, con Giuliano Zincone, Milano, Rizzoli, 1980 Ricordati Gualeguaychú, Milano, A. Mondadori, 1982 Addio, addio mio ultimo amore, Milano, A. Mondadori, 1985 Questo libro è tuo, Milano, A. Mondadori, 1993
Библиография Giovanna Massimetti, Rai Storia: Susanna Agnelli. Storia di una italiana Massimo Franco, Susanna Agnelli, su 150anni.it☁ Tribuna Italiana (Argentina)/ Il ricordo di Susanna Agnelli, на portale.lombardinelmondo.org Susanna Agnelli. Obituary, в The Guardian, 19 maggio 2009 Massimo Compagna, Addio a Susanna Agnelli, в Sole24ore, 16 maggio 2009
Бележки
Категория:Италиански бизнесмени Категория:Италиански политици Категория:Родени в Торино Категория:Починали в Рим Категория:Италианска аристокрация Сузана