Едоардо Анели () е италианец, принадлежащ към фамилията Анели, както и почетен президент на Фиат.
Биография Едоардо Анели е роден на 9 юни 1954 г. в Ню Йорк, САЩ, като първо дете на предприемача Джани Анели, президент на „Фиат“, и съпругата му Марела Карачоло ди Кастането, произхождаща от неаполитската аристокрация. Кръстен е на дядо си по бащина линия – предприемача Едоардо Анели. Завършва класическата гимназия „Масимо д'Адзельо“ в Торино, Италия, където е учил и баща му. Продължава образованието си в Колеж „Атлантик“ в Обединеното кралство, а след това в Принстънския университет в САЩ, където получава диплома по история с акцент върху богословието.Mario Gianni, In viaggio con Edoardo Agnelli, Film Service, 1990Istituto Luce, Intervista ad Edoardo Agnelli di Mario Gianni, Film Service, 1989
Определен от баща си за бъдещ наследник на върха на семейната компания „Фиат“, Едоардо проявява слаб интерес към света на бизнеса и насочва вниманието си предимно към философски и духовни теми. На 22‑годишна възраст влиза в публичен спор с италианската астрономка Маргерита Хак, защитавайки ценностите на астрологията. Пътува многократно до Индия, където се среща с духовния учител Сатия Сай Баба, а по-късно посещава Техеран и се сближава с шиитския ислям. Впоследствие се връща няколко пъти в Иран, както и в Кения.
На 20 август 1990 г. е арестуван в Малинди, след като у него е открит хероин, но по-късно е оправдан от местните власти. През есента е оправдан и по обвинения за търговия с наркотици – подозренията произтичат от разследване на наркогрупа в „Roma Bene“ след смъртта от свръхдоза на 6 юни 1988 г. на Раниери Ферара Сантамария, син на известен римски адвокат и приятел на Едоардо. След показанията на свидетели – някои от които признават собствена зависимост – и след потвърждение от телефонни подслушвания на разговори между обвиняемия и жертвата, тридесет души са изправени пред съд; сред тях фигурират наркодилъри, както и представители на шоубизнеса и римския хайлайфI droga-party della Roma bene, processo a 30 vip, Agnelli jr. prosciolto, в la Repubblica, 7 ottobre 1990
В редките интервюта, които дава на пресата, Едоардо заявява, че желае да се дистанцира от ценностите на капитализма и да се посвети на задълбочаване на богословските си познания.
В периода преди смъртта си 46‑годишният Анели живее сам във вила в местността Ревиляско край Торино. Сутринта на 15 ноември 2000 г. безжизненото му тяло е открито в основата на 35-ия пилон на виадукта на магистралата „Генерал Франко Романо" Торино-Савона, близо до Фосано. Автомобилът му Fiat Croma е намерен паркиран на пътното платно на виадукта, с работещ двигател и открехнат багажник; съоръжението пресича река Стура ди Демонте. Съдебните органи бързо приключват разследването, приемайки хипотезата за самоубийство. Според други версии Едоардо не би посегнал на живота си, а според трети е станал жертва на убийство. Погребан е в монументалната семейна гробница с изглед към гробището на Вилар Пероза – до братовчед си Джовани Алберто Анели и чичовците си Умберто и Джорджо, и пред родителите си Джани Анели и Марела Карачоло ди Кастането.През 2001 г. иранската телевизия излъчва документален филм, посветен на смъртта на Едоардо Анели. В него са показани мястото на инцидента, автомобилът му Fiat Croma, както и интервю с мюсюлмански духовник, който твърди, че Едоардо е приел шиитския ислям. Филмът, разпространен от агенция „Фарс“, близка до тогавашния президент на Иран Махмуд Ахмадинеджад, защитава тезата за убийство. Според тази версия Едоардо е бил елиминиран по заповед на неизвестни лица, за да се предотврати възможността империята „Фиат“ да бъде наследена от покръстен мюсюлманин.
В италианското посолство в Техеран студенти организират протест срещу предполагаемото покушение, а образът на Едоардо е изложен в Музея на мъчениците на исляма, в секцията, посветена на чужденците. Въпреки това не съществуват доказателства за заговор, макар да е известно, че Едоардо е пътувал многократно до Иран и е проявявал дълбок интерес към ислямската религия. Хипотезата за конспирация остава предмет на дебати и публикации.
През 2008 г. италианският журналист Джузепе Пупо публикува книгата „Ottanta metri di mistero“ („Осемдесет метра мистерия“), в която анализира неясните обстоятелства около смъртта на Едоардо: бързото заключение за самоубийство без пълна съдебно‑медицинска експертиза, състоянието на тялото – което, въпреки падане от около 80 метра, е намерено с вързани тиранти и мокасини – както и физическото му състояние по това време (затлъстяване и затруднено ходене с бастун), което би направило преминаването през парапета на виадукта трудно и забележимо за шофьорите. Пупо поставя случая в контекст на множество несъответствия и цитира поне три независими източника, според които Едоардо е отказал да подпише прехвърлянето на правата върху „Фиат“ в замяна на значителна сума пари..
Източници
Категория:Възпитаници на Принстънския университет Категория:Самоубийци Категория:Родени в Ню Йорк Едоардо 1954 Категория:Починали в Италия