Ца̀рева лива̀да е село в Северна България, община Дряново, област Габрово.
География Село Царева ливада се намира на около 13 km североизточно от областния център град Габрово, около 4 km южно от общинския център град Дряново и 7 – 8 km север-северозападно от град Трявна. Разположено е в средната част на ПредбалканаБългарска академия на науките. Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“, том 12, стр. 4692, Царева ливада. Книгоиздателска къща „Труд“, София, 2012 г., в Габровските възвишения. През селото протича от югоизток на северозапад Дряновска река (наричана и Тревненска река) от поречието на река Янтра. Надморската височина в центъра на селото при сградата на кметството (недалече от реката) е около 320 m и нараства на север и юг до около 360 m. Климатът е умерено континентален с планинско климатично влияние, почвите в землището са преобладаващо лесивирани и лесивирани светли.Таксономичен списък на почвите в България според световната система на ФАО. Проф. д-р Нино Нинов. „Лесивирани почви (Luvisols)“.
Землището на село Царева ливада граничи със землищата на: град Дряново на север; село Игнатовци на североизток; село Радовци на изток; село Бижовци на югоизток и юг; село Кметовци на югозапад; село Лесичарка на запад; село Геша на северозапад.Кадастрална и специализирани карти > Към карта > Търсене на обекти. Подробно търсене (област, община, населено място). Търсене, мащабиране (с мишката, например).
Третокласният републикански път III-609, минаващ през Царева ливада, води на север към град Дряново, където прави връзка с първокласния републикански път I-5, а на юг след градовете Трявна и Плачковци пресича Стара планина – в значителен участък като неасфалтиран път при селата Кръстец и Борущица, и води към връзка с първокласния републикански път I-6 (Подбалкански път). Общински път от Царева ливада на запад води през село Донино към град Габрово.
Гара Царева ливада по железопътна линия 4 (Русе – Горна Оряховица – Стара Загора – Подкова) е разположена в южната част на селото. Тя е начална (възлова) гара за железопътното отклонение за град Габрово.
На около километър от Царева ливада отстои село Сяровци, което почти се е сляло с Царева ливада. До Сяровци се намира село Искра, в което се е намирала (по неофициални данни към 2021 г. – разрушена) и единствената доскоро църква в района на Царева ливада. Тя е строена от 1860 до 1863 г., когато е и официално осветена. Царева ливада се намира в падина, а по околните била на отстояние не повече от два километра се намират множество малки селца – Доча, Добрените, Нейчовци, Бучуковци, Долни Върпища, Горни Върпища и други, които са почти обезлюдени, но са много колоритни, старите къщи са с покриви от големи каменни плочи. Няма данни за евентуалното наличие и състояние на най-старата църква – тази в село Бучуковци, построена през 1847 г. и осветена от Търновския гръцки владика Атанасий през 1848 г., с основно ремонтирана камбанария и препокрита през 1955 г.ИСДА, фонд 179К; Църковно настоятелство при църква „Св. Йоан Кръстител“ – с. Бучуковци, Габровско (1848 – 1944); История на фондообразувателя. Списък с описи.
Етническият състав на населението на село Царева ливада по численост и дял на етническите групи според преброяването през 2011 г. е:
Етнически групи Численост Дял (в %)Общо 705 100Българи 664 94,18Турци 9 1,28Цигани 7 0,99Други 5 0,71Не се самоопределят 3 0,43Не отговорили 17 2,41
Числеността на населението на село Царева ливада по данните от преброяванията от създаването му насам се променя както следва:Национален регистър на населените места. Справка за населението на с. Царева ливада, общ. Дряново, обл. Габрово. Справка към 30.12.2025.
История След Руско-турската война (1877 – 1878), по Берлинския договор 1878 г. Царева ливада – дотогава в Османската империя, попада в Княжество България.Национален регистър на населените места. Справки > Промени за административно-териториалните или териториалните единици към дата > Справка за събитията за с. Царева ливада, общ. Дряново, обл. Габрово. Информация с. Царева ливада, общ. Дряново, обл. Габрово - 03/03/1878. Събитие: наблюдавано за първи път. При преброяването на населението на Княжество България на 1 януари 1881 г. населеното място Царева ливада е записано като колиби в община Пърша, околия Дряново, окръг Търново, а населението му е броено към село Пърша.Справки в Националния регистър на населените места, Списъци на населените места. Българско Княжество – Статистическо бюро. Списък на населените места (по преброяването на 1 януари 1881 г.). София, Държавна печатница, 1885; стр. 71 (77). Населено място: Царева ливада. Община: Пърша. Околия: Дряново. Окръг: Търново. Жители: –. През 1887 г. е показано като махала. Преименувано е на Върбаново с Указ 795, обнародван на 28.09.1949 в чест на родения в него партизанин Върбан Генчев, загинал на 25 години. Възстановено е старото име на селото Царева ливада с Указ 245, обнародван на 16.08.1991.Електронна библиотека по архивистика и документалистика. Раздел: „Книги“. Речник на имената и статута на населените места в България (1878 – 2004). Автор: Николай Мичев. ЦАРЕВА ЛИВАДА (Царева ливада, Върбаново) (Справка към 30 декември 2025.)
Селището е възникнало през 18 – 19 век, но укрепва с построяването на жп линията Русе – Стара Загора в началото на 20 век като става важен ж. п. възел. В по-ранни времена се е наричало Старохан.
Според преданието, по времето на Цар Иван Асен II над селото около махала Нейчевци е бил летният дворец на царя от където са били изкопани „царските саби и други царски неща“. До днес мястото се нарича градът и е чест обект на иманярски набези. Отново според легендата, на ливадите в падината под селото са пасли конете на Асеневци. Оттам е произлязло и името на днешното село – Царева ливада. Платото до селото е историческата местност Стринава. То е по-трудно достъпно и в средновековието е укрепено като стратегическа твърдина. Днес са запазени останки от крепостни стени и основи на сгради. Едно от укрепленията, открити в района – на 2 км северно от с. Царева Ливада, е идентифицирано с крепостта Стринава (Царовището), споменавана от византийски писатели, във връзка с боеве, станали там. Тук е легендарното място, където са родени братята Асен и Петър от майка куманка и баща българин, и по-късно те поискали от византийския император да им разреши да си вдигнат своя крепост и откъзът му дал формалния повод за българското въстание, а след победата асеневци често идвали на почивка и лов в Стринава, която им е била като лятна резиденция. Заедно с принадлежащите на укрепения район още три крепости – Боруна, Куклата и Калето, тя е играла важна роля в отбраната на Втората българска държава. Някои от тези крепости имат троен ред стени, дебели до 2 метра. В околността са намерени монети, стрели, копия, мечове, катинар тежащ 13 kg. Това са безспорни доказателства за интензивен живот. Около Стринавското плато с площ около 5 – 6 квадратни километра, ареалът чак до Трявна изобилства с имена на местности като Цар Асеник, Цар Каоляник, Царюви бахчи, Царското, Стърната, Цар Асенова пътека, самите села Цареви ливади, Кумани, Войници, Скорци и т.н.
От 1906 година започва строежа на презбалканската жп линия Търново – Дряново – Трявна – Борущица – Стара Загора с отклонение за Габрово. По това време в Царева ливада се строи голяма гара, която впоследствие става важен железопътен възел, което и определя по-нататъшното развитие на селото и целия регион. Контролът на строежа на жп гара Върбаново бил възложен на Йордан Марков от село Сяровци, протеже на Никола Мушанов. Като общи работници по строежа на жп линията са работели много мъже и жени от района. Чрез системата на предприемачи, акорданти и надзиратели, компаниите подлагали на жестока експлоатация работниците – българи от Княжеството и Македония, италианци, черногорци, сърби, хървати и други, наричани с общото име „бараби“. Неслучайно на няколко пъти на строежа се провеждат големи стачки – едната в края на 1906 година, другата през пролетта на 1907 година в района на Търново – Върбаново – Борущица. Третата най-голяма стачка, в която участват 1300 души, е през 1909 година в участъка Царева ливада – Габрово.
По време на строежа на двете жп линии и гарата животът в Царева ливада бил много бурен. Стотици работници напълвали селището като мравуняк, особено в празнични дни. Две фурни не смогвали да изпекат хляб. Всички ханчета са превърнати в кръчми и гостилници. Всички свободни стаи и стаички са натъпкани с квартиранти. Хранителни продукти и напитки се продавали и на „кантони“ – на открито по обектите.
Гара Царева ливада и жп линията за Габрово били открити по най-тържествен начин на 29 януари 1912 година. На тържеството присъствал и цар Фердинанд, председателят на министерския съвет Гешев, много министри и висши чиновници. Гаровата постройка е била украсена с гирлянди и знамена. Точно в 10 часа и 5 минути, царят прерязва лентата, която е опъната от две момиченца с разплетени коси и ленти през рамената. Влакът, теглен от два локомотива, е готов да откара гостите в Габрово с първия пътнически влак Царева ливада – Габрово. В крайната гара, на 17,380 км от Царева ливада, хиляди жители на Балканския град посрещат влака – символ на прогреса.
Непрекъснатото увеличаване на трафика по Презбалканската и Габровската жп линии налага бързото разширяване на железопътната гара в Царева ливада. Тя става важен железопътен възел по 4-та главна жп линия и врата на индустриално Габрово.Варненски новини - Ежедневен информационен вестник / Ред. Велко Юруков, печ. Взаимност - Варна / бр. 5531, 17 януари 1936, стр.3 Първият началник гарата в Царева ливада е бил Йордан Бръчков, а най-много години като началник гара е работил Пейно Пейнов.
Ако през 1925 година по линията преминават денонощно 12 влака, през 1968 година те са вече 72, от които само до и от Габрово 26 влака – 17 пътнически и 9 товарни. Товарът за Габрово достига 120 – 140 вагона на денонощие, а общо през гара Царева ливада за денонощие преминават по 540 вагона. Непрекъснато се подобрява и тягата на влаковете. До 1954 година влаковете се теглят от парни локомотиви серия 19. През 1969 година е извършена реконструкция на железния път, с което се завишава осовото натоварване до 20 тона. През 1974 година по линията преминава и първия дизелов локомотив, а от 1977 година се появяват и електровозите.
Училище „Бачо Киро“ в село Царева Ливада е открито през 1915 г. То е начално с една паралелка, в която се обучават децата от Царева Ливада и колибите Добрените, Доча и Нейчевци. Строеж на училищна сграда започва през 1923 г. и училището се настанява в нея през 1925 г. През 1938 г. прогимназията се премества от колиби Чакали (Искра) в Царева Ливада и училището там от начално се трансформира в основно.ИСДА, фонд 572К; Народно основно училище – с. Царева ливада, Габровско (1915 – 1944); Промяна в наименованието и история на фондообразувателя. Училището е закрито от 1 септември 2006 г.ИСДА, фонд 744; Народно основно училище „Бачо Киро”– с. Върбаново, Габровско (1944 – 2006); Промяна в наименованието и история на фондообразувателя.