Джон (принц)

Принц Джон Уелски (на английски: Prince John of Wales), с пълно име Джон Чарлз Франсис (John Charles Francis; 12 юли 1905 в Йорк Котидж, Сандрингам Хаус, Норфолк – 18 януари 1919 в Уд Фарм, пак там) е петият син и най-малкото от шестте деца на британския крал Джордж V и кралица Мери.

По време на раждането му баща му е наследник на дядото на Джон Едуард VII. През 1910 г. баща му наследява трона след смъртта на Едуард VII и Джон става пети в линията за наследяване на британския трон.

През 1909 г. е открито, че Джон има епилепсия. През 1916 г., когато състоянието му се влошава, той е изпратен да живее в имението Сандрингам Хаус в Норфолк и е държан далеч от очите на обществеността. Там за него се грижи гувернантката му Шарлот „Лала“ Бил и той се сприятелява с местни деца, които майка му е събрала, за да му бъдат другари. Умира в Сандрингам през 1919 г. на 13-годишна възраст след тежък епилептичен припадък и е погребан в близката църква „Света Мария Магдалена“. Болестта му става известна на широката общественост едва след смъртта му.

Изолацията на Джон впоследствие е представена като доказателство за нехуманността на кралското семейство. Въпреки това, противно на убеждението, че е бил крит от ранна възраст, Джон е бил пълноправен член на семейството през по-голямата част от живота си, появявайки се често на публични места до 11-ия си рожден ден, когато състоянието му се влошава.Tizley, Paul (director) (2008). Prince John: The Windsors' Tragic Secret (Documentary). London: Channel 4

Раждане

Джон е роден в Йорк Котидж в имението Сандрингам по време на управлението на неговия дядо по бащина линия крал Едуард VII"No. 27816". The London Gazette. 13 July 1905. p. 4887. Той е най-малкото дете и пети син на Джордж, принц на Уелс, и на съпругата му Мери, принцеса на Уелс. Кръстен е Джон въпреки нещастните асоциации на това име за кралското семейство,Reynolds, K.D. (2004). "John, Prince (1905–1919)". Oxford Dictionary of National Biography (online ed.). Oxford University Press но неофициално е известен като „Джони“.Zeepvat, Charlotte (February 2003). "Reflections on 'The Lost Prince'". Royalty Digest. XII (141): 1–5, с. 1 По време на раждането си е шести в линията за наследяване на трона след баща си и четиримата си по-големи братя. Като внук на управляващия британски монарх по мъжка линия и син на принца на Уелс той официално е наречен „Негово кралско височество принц Джон Уелски“ от раждането си.

Джон е кръстен на 3 август 1905 г. в енорийската църква „Света Мария Магдалена“ в Сандрингам. Негови кръстници са крал Карлос I от Португалия, чичовците му принц Хокон Датски и Александър Дъф, 1-ви херцог на Файф, неговият прачичо принц Йохан фон Шлезвиг-Холщайн-Зондербург-Глюксбург и три от децата на неговите първи братовчеди – Константинос и София – херцог и херцогиня на Спарта и принцеса Александра фон Тек. Бащата на Джон е пълномощник на крал Карлос, принц Хокон, принц Йохан и херцога на Файф, докато лелята на Джон - принцеса Виктория, е пълномощник на херцогинята на Спарта и принцеса Александра.

Детство и болест

Голяма част от ранния живот на Джон преминава в Сандрингам с неговите братя и сестри – ​ Едуард (известен като Дейвид в кралското семейство), принц Албърт, принцеса Мери, принц Хенри и принц Джордж под​ грижите на тяхната бавачка Шарлот „Лала“ Бил. Макар и строг в дисциплината бащата на Джон е нежен към децата си.Ziegler, Philip (1991). King Edward VIII: The Official Biography. London: Collins, с. 310-31 Майката на Джон е близо до децата си и ги насърчава да й се доверяват.Ziegler, Philip (1991). King Edward VIII: The Official Biography. London: Collins, с. 79 През 1909 г. пралелята на Джон, вдовстващата императрица на Русия Мария Фьодоровна, пише на сина си Николай II: „Децата на Джордж са много хубави... Малките, Джордж и Джони, са очарователни и много забавни.“Bing, Edward J. (1937). The Letters of Tsar Nicholas and Empress Marie. London: Nicholson and Watson, с. 243 Лелята на Джон – принцеса Алис, графиня на Атлон, го описва като „много странен и една вечер, когато чичо Джордж се върна от преследване, той се наведе над леля Мей и я целуна, и те чуха Джони да си казва: „Тя целуна татко, грозен старец““Athlone, Princess Alice, Countess of (1966). For My Grandchildren. London: Evans, с. 78. Джордж V веднъж казва на американския президент Теодор Рузвелт, че всички [негови] деца [са] послушни, с изключение на Джон, ​защото той единствен, сред децата на краля, избегнал наказанието от баща си.

Въпреки че е голямо и красиво бебе,Pope-Hennessy, James (1959). Queen Mary, 1867–1953. London: G. Allen and Unwin, с. 511 Джон става очарователен и болезнено бавен до четвъртия си рожден ден.Edwards, Anne (1986). Matriarch: Queen Mary and the House of Windsor. New York: Quill, с. 196 Същата година той получава първия си епилептичен припадък и показва признаци на увреждане, вероятно аутизъм или обучителни трудности. Когато баща му става крал, Джон не присъства на коронацията на родителите си на 22 юни 1911 г., тъй като това се смята за твърде рисковано за здравето му. Въпреки това циниците казват, че семейството се страхува, че репутацията им ще бъде накърнена от всеки инцидент с негово участие. Въпреки че Джон не е смятан за представителен за външния свят,Lamont-Brown, Raymond (2003). Royal Poxes & Potions. London: Sutton Publishing, с. 252 кралят все пак проявява интерес към него, предлагайки му доброта и обич.Lamont-Brown, Raymond (2003). Royal Poxes & Potions. London: Sutton Publishing, с. 253

По време на престоя си в Сандрингам Джон проявява някои повтарящи се поведения, както и редовно лошо поведение и неподчинение: „той просто не разбираше, че трябва [да се държи добре].“ Въпреки това има надежда, че пристъпите му може да намалеят с времето.

През 1912 г. принц Джордж, най-близкият му брат, започва подготвително училище „Сейнт Питър“ в град Броудстеърс на о-г Танет. На следващото лято сп. „Таймс“ съобщава, че Джон няма да посещава училището през следващия срок и че родителите му не са решили дали изобщо да го пратят на училище. След избухването на Първата световна война той рядко вижда родителите си, които често отсъстват по служебни задължения, или братята и сестрите си, които са или в интернат, или в армията. Той бавно изчезва от очите на обществеността и не са поръчвани негови официални портрети след 1913 г.

Живот в Уд Фарм През 1916 г., когато припадъците му стават по-чести и тежки, Джон е изпратен да живее в Уд Фарм – ферма в имението Сандрингам, като гувернантката му Лала Бил отговаря за грижите за него.Judd, Denis (2012). George VI. London: I.B. Tauris, с. 15 Той поддържа интерес към света около себе си и е способен на последователна мисъл и изразяване,Zeepvat, Charlotte (February 2003). "Reflections on 'The Lost Prince'". Royalty Digest. XII (141): 1–5, с. 4 но поради липсата на образователен напредък последният от неговите учители е уволнен и официалното му образование приключва. Лекарите предупреждават, че е малко вероятно той да достигне зряла възраст.

В Уд Фарм Джон става „сателит със собственото си малко домакинство в отдалечена ферма в имението Сандрингам... Гостите в Балморал го помнят по време на Първата световна война като висок и мускулест, но винаги далечна фигура, зърната отдалеч в гората, ескортирана от собствените му слуги.“Judd, Denis (2012). George VI. London: I.B. Tauris, с. 16 Неговата баба кралица Александра поддържа специално градина в Сандрингам Хаус за него и това се превръща в едно от големите удоволствия в живота на принца.

След лятото на 1916 г. Джон рядко е виждан извън имението Сандрингам и преминава единствено под грижите на Лала Бил. След като кралица Александра пише, че Джон „много се гордее с къщата си, но копнее за приятел“,Poliakoff, Stephen (2003). The Lost Prince. London: Methuen Publishing, с. xivi кралица Мери се отказва от кралската практика, като кара местни деца да му бъдат приятели в играта. Едно от тях е Уинифред Томас, момиче от Халифакс, изпратено да живее при леля си и чичо си (които отговарят за кралските конюшни в Сандрингам) с надеждата, че астмата му ще се подобри. Джон се е запознал с нея години по-рано, преди Първата световна война. Те се сближават, правят заедно разходки сред природата и работят в градината на кралица Александра. Джон също играе с по-големите си братя и сестри, когато го посещават: веднъж, когато двамата му най-големи братя идват на гости, принцът на Уелс го завежда да тича в нещо като количка за бутане и двамата изчезват от погледа.Ziegler, Philip (1991). King Edward VIII: The Official Biography. London: Collins, с. 47

Смърт

Припадъците на Джон се засилват и Бил по-късно пише: „Ние не смеехме да го оставим да бъде с братята и сестра си, защото това ги разстройваше толкова много, тъй като атаките ставаха такалоши зле и настъпваха толкова често.“ Биографът Денис Джъд вярва, че уединението и ненормалността на Джон трябва да са били обезпокоителни за братята и сестра му, тъй като той е бил дружелюбно, общително малко момче, много обичано от братята и сестра си, нещо като талисман за семейството.Judd, Denis (2012). George VI. London: I.B. Tauris, с. 16 Джон прекарва Коледа през 1918 г. със семейството си в Сандрингам Хаус, но през нощта е върнат обратно в Уд Фарм.

На 18 януари 1919 г., след тежък припадък, 13-годишният Джон умира в съня си в Уд Фарм в 17:30 часа. Кралица Мери пише в дневника си, че новината е „голям шок, но за неспокойната душа на бедното малко момче смъртта дойде като голямо облекчение. [Тя] съобщи новината на Джордж и [те] потеглиха с мотора към Уд Фарм. Намерих бедната Лала много примирена, но с разбито сърце. Малкият Джони изглеждаше много спокоен, докато лежеше там.“

По-късно Мери пише на Емили Алкок, стара приятелка, че „за [Джон] това е голямо облекчение, тъй като болестта му се влошаваше с напредването на възрастта,и по този начин са му спестени много страдания. Не мога да кажа колко благодарни се чувстваме на Бог, че го взе по такъв мирен начин, той просто спеше тихо в своя небесен дом, без болка, без борба, просто мир за бедния малък разтревожен дух, който беше голяма тревога за нас много години, откакто беше на четири години“. Тя добавя: „Първото прекъсване в семейния кръг е трудно за понасяне, но хората бяха толкова добри& симпатичени това ни помогна много“. Джордж описва смъртта на сина си като „най-голямата възможна милост“.Judd 2012, с. 16–17Van der Kiste, John (1991). George V's Children. London: A. Sutton, с, 44 На 20 януари в. „Дейли Мирър“ пише, че „когато принцът почина, лицето му носеше ангелска усмивка“; вестникът прави и първото публично споменаване на епилепсията му.

Погребението на принца е на следващия ден в енорийската църква „Света Мария Магдалена“. Кралица Мери пише: „Каноник Далтън и д-р Браунхил [лекарят на Джон] проведоха службата, която бе ужасно тъжна и трогателна. Присъстваха много наши хора и селяни. Благодарихме на всички служители на Джони, които бяха толкова добри и верни към него“.Poliakoff 2003, с. lxiii Макар и номинално частно, на погребението присъства персоналът на Сандрингам Хаус; „всеки един човек в имението отиде и застана около портите и гробът му бе напълно покрит с цветя." Както е запомнено от Winifred Thomas, цитирано от дъщеря му в . Кралица Александра пише на кралица Мери, че „сега [техните] двама скъпи ДжониТя има предвид най-малкия си син, принц Александър Джон Уелски, който умира през 1871 г. ден след раждането си и който също е погребан в Света Мария Магдалена. (Weir 2008, стр. 320) лежат един до друг”.Lamont-Brown, Raymond (2003). Royal Poxes & Potions. London: Sutton Publishing, с. 254

Наследство