Хенк Веркьойл (), р. 4 юни 1938 г., е нидерландски професор лингвист.
Той е почетен професор по лингвистика в Утрехтския университет. Основните му приноси са в областта на аспектуалната семантика. Има обширни изследвания в областта на лексикографията и лексикалната семантика. Веркьойл все още работи активно в езикознанието чрез приноси в областта на семантиката.
Композиционна теория на вида Най-същественият принос на Веркьойл е така нареченият плюс принцип (plus principle) който представлява композиционно третиране на вида. Видът представлява явление, при което някои изречения в езика изразяват „завършени“ ситуации, темпорално ограничени с достигнат предел, а други не. Например изречението Джон е прочел книга означава, че Джон е приключил четенето на тази книга. Докато Джон се разхождаше из парка само предполага, че някой е видял Джон да се разхожда в парка: Джон все още може да се разхожда в парка, изречението не съобщава за това нищо повече. Първият вид изречения се наричат перфективни (свършени), вторият имперфективни (несвършени).
Традиционно видът, също както т.нар. Aktionsarten (начини на глаголното действие) в славянската теория, се разглежда като свойство на глагола. Това е така, защото в славянските езици глаголите имат две форми, свършен и несвършен вид. В дисертацията си Веркьойл показва, че това не е вярно, и че аспектуалната (видовата) стойност на изречението зависи от три части на изречението: подлог, глагол, допълнение. Само ако и трите части са от правилния тип, изречението има перфективно (свършено) значение:
John ate an apple (на български 'Джон изяде една ябълка') - перфективно (свършено) изречение John carried an apple (на български 'Джон носеше ябълка' - имперфективно (несвършено) изречение, защото глаголът не е от правилен тип John ate apples (на български 'Джон ядеше ябълки) - имперфективно (несвършено) изречение, защото прякото допълнение не изразява "определено, ограничено количество" Children ate an apple (на български 'Децата ядяха ябълка') - не е перфективно (свършено) изречение, защото подлогът изразява "неопределено, неограничено количество"
Това прозрение в композиционната природа на вида е важна тема в изследването на видовите (аспектуалните) значения, въпреки че след откритието на композиционния вид в лингвистиката са направени много уточнения и промени.
Основни публикации
On the Compositional Nature of the Aspects, 1971 г., дисертация в Утрехтския университет Logica, taal en betekenis - deel I en II.. Публикувана през 1982 г. под псевдонима Gamut заедно с Йохан ван Бентем, Йерун Грьонендейк, Дик де Йонг и Мартин Стокхоф Cryptogrammatica, ръководство за създаване на криптограми, публикувано през 1988 г. A Theory of Aspectuality. The Interaction between Temporal and Atemporal Structure. Публикувана през 1993 г. от Cambridge University Press. Binary tense. Публикувана през 2008 г. от CSLI Publications, Станфорд. The Compositional Nature of Tense, Mood and Aspect. Публикувана през 2022 г. от Cambridge University Press. За Веркьойл. Krasimir Kabakčiev. After Verkuyl’s discovery aspect is no longer a mystery, but aspectology needs a reform. Review article: Henk Verkuyl, The Compositional Nature of Tense, Mood and Aspect. Cambridge: Cambridge University Press, 2022. Athens Journal of Philology 10(3), 2023, pp. 247-274.
Любопитни факти Под псевдонима Dr Verschuyl или H. J. Verschuyl Веркьойл публикува речници и енциклопедии за пъзели.
Източници