Мусли́м Магоме́тович (Магоме́т оглы́) Магома́ев () е съветски, азербайджански и руски ​​​​​​​​​​​​​​​певец, композитор, киноактьор.

Има голям успех като оперен (баритон) и поп певец. Дълги години е ръководител на редица оркестри. Пее на руски, английски и италиански.

Биография Роден е в Баку, Азербайджанска ССР, СССР. Родителите му са актриса и сценограф, загинали във Великата отечествена война на СССР. Наименуват го на едноименния композитор и негов дядо, починал 5 години по-рано.

До 1968 г. Магомаев учи пиано, композиция и пеене в Бакинската музикална консерватория. Финалист е на Фестивала на азербайджанската култура през 1962 г. в Московския Кремъл, оценен е като голям талант. През 1963 г. получава постоянен ангажимент в Театъра за опера и балет „Аксундов“ на Азербайджанската държавна академия в Баку. Успоредно със следването си работи като солист по концертни зали и оперни театри в СССР и в чужбина през 1964 и 1965 г. Гостува в „Ла Скала“ в Милано и получава голямо признание от публиката, особено като Фигаро в „Севилският бръснар“ на Джоакино Росини и Скарпия в „Тоска“ на Джакомо Пучини. Отказва поканата за московския Болшой театър, за да се концентрира върху популярната музика. Това е началото на кариерата му като съветски артист.

Магомаев скоро постига голям успех. Понякога изнася по няколко концерта на ден в големи зали, записите му се продават в милиони. След няколко успешни концертни турнета министърката на културата Екатерина Фурцева му отказва разрешение да отиде на по-нататъшни турнета в западните страни. Така държавата му попречва да преследва истинска международна кариера. Успехите му у дома обаче продължават. От края на 60-те години, както и през 70-те и 80-те години на XX век, Магомаев е забележим в целия Съветски съюз и имного уважаван като певец на популярна музика. Той получава първата си златна плоча за продажба на повече от 4,5 милиона броя през същата година в Midem в Кан.

От 1975 до 1989 г. заема длъжността директор на Държавния симфоничен оркестър на Азербайджан, който той основава. През 90-те години конфликтът му с азербайджанския министър на културата Полад Бюлбюлоглу се задълбочава, което в крайна сметка довежда до напускането му на Баку.

Магомаев композира повече от 20 собствени песни и пише музиката за няколко филмови продукции, в някои от които участва. Автор е на книга за американския тенор и актьор Марио Ланца, на която по-късно е основан руски телевизионен сериал.

В последните си години живее със съпругата си – руското мецосопрано Тамара Синявская, в Русия и само от време на време посещава родния си град Баку. След дълго тежко боледуване Магомаев умира в Москва на 25 октомври 2008 г. Церемонията по сбогуването е в Азербайджанската държавна филхармония в Баку, след което е погребан според мюсюлманските канони.

Златният Орфей Голямата награда на фестивала (1971) Голямата награда на фестивала (1985)

Признание В чест на Муслим Магомаев са наименувани: Азербайджанската държавна филхармония в Баку астероидът (4980) Магомаев, открит през 1974 г. от руската астрономка Людмила Черних, наречен през 1997 г. концертната зала „Крокус Сити Хол“ в Москва, където е извършен терористичен акт на 22 март 2024 г.

Източници

Външни препратки Синяя вечность

Категория:Съветски певци Категория:Съветски композитори Категория:Съветски актьори и актриси Категория:Руски певци Категория:Руски композитори Категория:Руски актьори и актриси Категория:Азербайджански певци Категория:Азербайджански композитори Категория:Азербайджански актьори и актриси Категория:Народни артисти на СССР Категория:Родени в Баку Категория:Починали в Москва