Агостино Баси () е италиански естествоизпитател, ентомолог и паразитолог, един от първопроходците на микробиологията. Той открива, че мускардиновата болест по копринените буби се причинява от жив организъм – микроскопична гъба, която той нарича Botrytis paradoxa и която по-късно ще бъде наречена Beauveria bassiana в негова чест. Баси предшества Луи Пастьор и Робърт Кох в привеждането на доказателства, че заразните заболявания се предизвикват от патогенни микроорганизми и предлага мерки за превенция срещу разпространението на заразите като дезинфекция, поддържане на чистота в помещенията и изолация на болните популации.Harant, H; Theodorides J (November 1956).[A pioneer of parasitology and a forerunner of the Pasteur doctrine: Agostino Bassi (1773—1856).]. Montpellier médical 50 (3): 393—9.
През 1844 г. в капиталния си труд „За заразите като цяло“ () Баси излага идеята, че заразните болести при растенията и животните, но също и при хората, като например морбили, сифилис и чума, се причиняват от други живи микроорганизми.Bassi, Agostino, 1844, Del contagio in generale.
Галерия
Източници
Категория:Италиански биолози Категория:Италиански микробиолози Категория:Носители на ордена на Почетния легион Категория:Ломбардци