Ибрахим Тосун Татарлъ е български общественик, политик и учен, съосновател на политическа партия Движение за права и свободи (ДПС). Избиран е за депутат от в VII велико народно събрание, както и в XXXVI и XXXVII народно събрание.

Биография Произход и образование Ибрахим Тосун Татарлъ е роден в град Никопол (област Плевен) на 26 февруари 1925 година, в семейство на занаятчии и земеделци. Учи в началното турско училище, в прогимназията и в гимназията в родния си град, но последната година се премества в гимназията в Славяново, Плевенско. Военната му служба е в „Трудовата повинност“.

Завършва право в Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Кл. Охридски“ (1954). През 1964 - 1965 година специализира Турска литература в Московския държавен университет. От 1975 година е доктор на филологическите науки от Института по изтокознание в Москва към Академията на науките на СССР.Веселинов, Димитър. Летописна книга на Факултета по класически и нови филологии (1965 - 1988), София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2011, с. 351, 366.

През т.нар. Възродителен процес името на Ибрахим Татарлъ е насилствено сменено на Илко ТатарлиевЖелязкова, Антонина. В Огледалото за обратно виждане. За Салих бей и неговите мъдрости marginalia.bg, 22 април 2024.

Умира на 24 март 2013 г. Погребан е в Централните софийски гробища.

Работа и кариера Между 1957 и 1959 г. е хоноруван преподавател по история на турската култура в студиото за подготовка на артистични кадри за държавните турски естрадни театри в районите със смесено население във ВИТИЗ, София. През 1960 г. става хоноруван преподавател по история на турска литература в катедра „Ориенталистика“ в Софийския университет, през 1962 година е назначен за редовен асистент, а след това става старши асистент (1967 г.) и доцент (1975 г.).

Член е на организацията на БКП във Факултета по западни филологии. През 70-те години на ХХ век негова книга за турската литература е отхвърлена от Факултетния съвет, спряна е хабилитацията му. Татарлъ и Хайрие Мемова - Сюлейманова влизат в лични и политически противоречия с ръководителя на Катедрата по източни езици доцент Емил Боев.Муратова, Нурие и Зафер, Зейнеп. Политически и научни репресии - случаят Хайрие Мемова - Сюлейманова, Балканистичен форум, година XXIX, бр. 3, 2020, с. 26, 28

Съкратен е от университета през 1981 г. в навечерието на т.нар. Възродителен процес. Започва работа в БАН като старши научен сътрудник II степен (дн. доцент) в секцията „Късен османски феодализъм и националноосвободителните движения на Балканите“, а после в секция „Културна история на балканските народи“ в Института по балканистика при БАН. През 1982 е назначен за старши научен сътрудник I степен (дн. професор) към същия институт. През 1991 г. година става професор в Полувисшия духовен ислямски институт, а след това и в наследилия го Висш ислямски институт.

Основните научни интереси на Татарлъ са в областта на историята на литературата и културата на Османската империя и Турция, ислямистиката, културната революция в България.Веселинов, Димитър. Летописна книга на Факултета по класически и нови филологии (1965 - 1988), София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2011, с. 352.

В публикацията си „Към въпроса за българските племена и държавни образувания в Мала Азия“ в сборника „България 1300 - институции и държавна традиция“ (1982 г.), проф. Ибрахим Татарлъ разглежда Караманското шахнаме на Шикяри Мухлис като документално свидетелство за съществуването на българи и на техни „държавни образувания“ в Мала Азия през средните векове. Той цитира и други исторически и литературни източници, които според него „не могат да будят каквито и да било съмнения“ за това. Татарлъ твърди, че „българската държава в Мала Азия“ имала „стройна социално-икономическа и обществено-политическа организация“. Цитира и летописна бележка на Санджар, в която се споменава за държавица в Мала Азия с името „Булгар“ и друго повествувание - „Сказание за Малик Данишменд“, в което се говори за български племена и български държавни образувания в планината Булгардаг с център Ерменак.

Политическа дейност След промените в България от 1989 година Ибрахим Татарлъ навлиза активно в политическия живот. Член е на ДПС от 1990 г., като е един от неговите основатели. Член е на Транснационалната радикална партия.

Татарлъ е депутат в VII велико народно събрание, където е член на Комисията за изработването на нова конституция на Република България и на Комисията за правата на човека. Избран е в XXXVI Народно събрание, в което член на Законодателната комисия, зам.-председател на Комисията по културата и зам.-председател на Парламентарната група на ДПС. За последен път е народен представител в XXXVII народно събрание, в което е зам.-председател на Комисията по правата на човека и вероизповеданията, член на Комисията по култура и зам.-председател на парламентарната група на ДПС.

Библиография Художествени методи и литературни направления в новата турска литература. София: “Наука и изкуство“, 1966, 66 с. Турски разкази. София: „Народна култура“, 1966, 512 с. Османски извори за похода на Владислав III Ягело и Ян Хуниади (1443-1444 г.). София: 1969. Съдът на боговете. София: „ОФ“, 1973, 251 с. Турски морски новели. София: „Георги Бакалов“, 1980, 305 с. IV национална конференция на движение за права и свободи. София: 2000, 112 с. Движение за права и свободи -фактор за демокрация, разбирателство и сигурност в страната и на Балканите. София: 2003, 168 с. Турски култови сгради и надписи в България. Благоевград: „БОН“, 2003, 300 с. Мустафа Кемал Ататюрк, нова Турция, Балканите и света. София: „Фаворит-АМ“, 2003, 222 с. Турската литература в контекста на световната литература. София: „Фаворит-АМ“, 2004, 164 с. Художествени методи и литературни направления в новата и най-новата турска литература. Благоевград: „БОН“, 2004, 169 с. Джеляледин Руми Мевляна • Студии и откъси от произведенията на големия суфист, поет и мислител от ХIII век. София: 2006, 311 с. Настрадин Ходжа: Студия и избрани анекдоти I. София: „Фаворит-АМ“, 192 с. Правата на човека, на нациите и на малцинствата. София: 2009, 840 с. Проблеми на турската култура в България/ Bulgaristan`da Türk kültürünün Sorunları. София: 2010, 480 с. Сабахаттин Али в контекста на турската литература и световните цивилизации. София: 2011, 368 с.

Източници

Категория:Български политици след 1989 година