Виктор Емануил Савойски, (;Genealogisches Handbuch des Adels, Fürstliche Häuser XIV. "Haus Italien". C.A. Starke Verlag, 1997, с. 33, 38–39Willis, Daniel, The Descendants of Louis XIII, Clearfield Co., Inc., Baltimore, Maryland, 1999, с. 673), роден Виктор Емануил Алберт Карл Теодор Хумберт Бонифаций Амадей Дамян Бернардин Януарий Мария Савойски (Vittorio Emanuele Alberto Carlo Teodoro Umberto Bonifacio Amedeo Damiano Bernardino Gennaro Maria di Savoia; * 12 февруари 1937, Неапол, Кралство Италия; † 3 февруари 2024, Женева, Швейцария), принц на Неапол, херцог на СавояТитлите, свързани с бившето Италианско кралско семейство, не са законно признати от италианското правителство, откакто Временна разпоредба XIV е включена в Конституцията на Италия през 1946 г. (оспорвано), е член на Савойската династия (кадетски клон Савоя-Каринян), син на последния крал на Италия Умберто II. От 1983 г. е претендент за трона на Италия в спор от 2006 г. с третия си братовчед Аймон Савойски-Аоста от кадетския клон Савоя-Аоста.

След конституционния референдум от 1946 г., който потвърждава премахването на монархията и раждането на Италианската република, той живее в изгнание. Работи като банкер и продавач на хеликоптери, а след това и като търговец на оръжие.Popham, Peter (22 June 2006). "The prince and the prostitutes". The Independent. Архивирано от оригинала на 11 дек. 2007 г.

Произход Виктор Емануил е син на Умберто, принц на Пиемонт (* 1904, † 1983), бъдещ последен крал на Италия като Умберто II, и на принцеса Мария-Жозе Белгийска (* 1906, † 2001).

След Институционалния референдум от 1946 г., с който се поставя краят на Монархическа Италия, баща му живее в изгнание – първо близо до Синтра, а от 1961 г. в град Кашкайш на Португалската ривиера. Той никога повече не стъпва в Италия. Отношенията му със съпругата му стават все по-обтегнати по време на изгнанието и бракът им се разпада (макар че не се развеждат), като Мария-Жозе се мести с Виктор Емануил в Мерленж (Merlinge), Кантон Женева, Швейцария. Трите му сестри остават при баща им и отиват при майка им години по-късно.

Баща му е брат на принцеса Мафалда (съпруга на ландграф Филип фон Хесен-Касел) и на принцеса Йоанна (царица на българите като съпруга на Борис III). Майка му е сестра на белгийския крал Леополд III.

Виктор Емануил и сестрите му са първи братовчеди на двамата белгийски крале – Бодуен I и Албер II, великата херцогиня на Люксембург Жозефина Шарлота, българската княгиня Мария Луиза, бившия български цар Симеон II и принцовете Морис, Хайнрих, Отон и Елизабета фон Хесен-Касел.

Има три сестри, с които не е особено близък: Мария Пия (* 1934), принцеса на Югославия като съпруга на принц Алесандър Караджорджевич и принцеса на Бурбон-Парма като съпруга на Михаил Бурбон-Пармски Мария Габриела (* 1940), писателка-историчка, съпруга на френския предприемач Робер Зелингер дьо Балкани Мария Беатрис (* 1943), съпруга на на мексиканския дипломат Луис Рафаел Рейна-Корвалан и Дилон

Биография

Начални години

При раждане си е провъзгласен за „принц на Империята“. Получава от дядо си Виктор Емануил III титлата „принц на Неапол“, както е обичайно в Савойския дом за наследствените принцове и техните първородни наследници, редувайки се с историческата титла „принц на Пиемонт“, тогава приписана на баща му Умберто, в онзи момент престолонаследник.

През 1938 г., макар че новината изтича много години по-късно, според британски дипломатически източници майката на Виктор Еманул – Мария-Жозе Белгийска се споразумява с Родолфо Грациани и с началника на полицията Артуро Бокини да опитат държавен преврат чрез някои отдели на въоръжените сили, с Пиетро Бадолио като главнокомандващ. Това е заговор, който би трябвало да замени Мусолини с антифашистки милански адвокат (вероятно Карло АфелMassimo Razzi. "Fermate Mussolini sull'orlo dell'abisso". Quel tentato golpe per evitare la guerra. Посетен на 17 юли 2023 г.) и да принуди Виктор Емануил III да абдикира в полза на сина му Умберто II. Умберто на свой ред се съгласява със съпругата си незабавно да абдикира в полза на малкия Виктор Емануил. Смятат самата Мария-Жозе да бъде назначена за регентка на кралството в нарушение на Албертиновия уставУставът възлага регентството на Кралицата майка само в отсъствието на роднини от мъжки пол, докато много младият хипотетичен суверен навърши 21 години. Тази предполагаема конспирация, която също така вижда споразумението между Итало Балбо, англофила Дино Гранди и антигерманския и амбициозен зет на Мусолини Галеацо ЧаноI poteri forti contro Mussolini ecco le prove del golpe mancato, 28 април 2011. Посетено на 17 юли 2023 г., обаче не надхвърля предварителната среща в Ракониджи и няколкото срещи в Милано, и Мария Жозе никога не говори директно за това.

Втора световна война

На 7 август 1943 г., по заповед на краля, Виктор Емануил напуска Рим с майка си Мария-Жозе и трите си сестри, достигайки Сант Ана ди Валдиери в Пиемонт. Отдалечаването им от столицата вероятно е както мярка, насочена към смазване на опасния „активизъм“ на принцесата на Пиемонт, така и опит да бъде укрит бъдещият престолонаследник от германските операции за залавяне.Vittorio Emanuele di Savoia, Alessandro Feroldi, Lampi di vita. Rizzoli, 2002, с. 24.

След като се преместват в Замъка Сар от съображения за сигурност, вечерта на 8 септември 1943 г. те получават заповед да заминат за Швейцария. Когато войната свършва, той и сестрите му успяват да се върнат в Рим няколко дена след майка си.

Абдикация на Виктор Емануил III и институционален референдум След абдикацията на дядо му Виктор Емануил III на 9 май 1946 г. Виктор Емануил става престолонаследник. На 5 юни, малко след гласуването за институционалния референдум от 2 и 3 юни 1946 г. за република или монархия в Италия, предвид враждебността на министри и партийни лидери, Умберто II нарежда на Мария-Жозе да напусне Италия с децата им, за да изчака безопасно резултатите от консултациите поради риск за живота им.В нощта на 12 срещу 13 юни 1946 г. правителството, без да изчака обявяването на окончателните резултати от Касационния съд (насрочено за 18 юни), предоставя правомощията на временен държавен глава на министър-председателя. Умберто II, оценявайки това като революционен жест, решава да напусне Италия, за да избегне по-нататъшно кръвопролитие.

Изгнание Тринадесета преходна разпоредба на Конституцията на Италия, която влиза в сила на 1 януари 1948 г., постановява забрана за влизане и пребиваване на националната територия на мъжки потомци на Савойската династия.

Виктор Емануил живее с майка си в Мерленж, Швейцария. Учи в частното католическо училище за момчета „Флоримон“ в Женева.

По време на своето изгнание, което приключва в края на 2002 г.Единственият член от конституционния закон от 23 октомври 2002 г., n. 1, «Конституционен закон за прекратяване действието на първа и втора алинея на 13-та преходна и заключителна разпоредба на Конституцията», Държавен вестник, бр. 252 от 26 октомври 2002 г. постановява, че: „Алинеи първа и втора на 13-та преходна и заключителна разпоредба на Конституцията изчерпват действието си от датата на влизане в сила на този конституционен закон“. Членовете и потомците на Савойския дом не са избиратели и не могат да заемат публични длъжности или изборни длъжности. На бившите крале от Савойския дом, техните съпруги и техните потомци от мъжки пол е забранено да влизат и да остават на националната територия., работи като финансов посредник, изграждайки приятелства и бизнес връзки с големи индустриалци, по-специално със семейство Агуста, производители на хеликоптери и конвертоплани.

Брак и младост

Виктор Емануил се жени след дълъг годеж за швейцарската състезателка по водни ски Марина Риколфи ДорияLe lettere di Umberto II sui matrimoni in Casa Savoia на гражданска церемония на 11 януари 1970 г. в Лас Вегас и на религиозна на 7 октомври 1971 г. в Техеран. Годежът му с нея и последвалият го брак са в контраст с желанието на баща му. Религиозният брак също е сключен, без да бъде уведомен Умберто II и без да се поиска неговото съгласие. В Техеран Виктор Емануил може да разчита на привилегированата връзка с шаха Мохамед Реза Пахлави, което позволява на младоженците да бъдат представени на цвета на европейската аристокрация, събрал се там за националните празници на Персеполис. Кумове са бившият учител на Виктор Емануил Жак Пикар, девер му Робер дьо Балкани, бизнесменът Корадо Агуста и Шахрам Пахлави, племенник на шаха.Vittorio Emanuele di Savoia, Alessandro Feroldi, Lampi di vita. Rizzoli, 2002, с. 187.

Преди това, по време на студентските си години, поради поведението си Виктор Емануил престава да получава сумата, установена от Умберто II за децата му.Vittorio Emanuele di Savoia, Alessandro Feroldi, Lampi di vita. Rizzoli, 2002, с. 97. След сватбата справедливото разпределение на наследството е установено по бащина линия между всички деца, противно на първоначалното решение на Умберто II да възложи по-голям дял на сина си като негов династичен наследник.

Умберто II всъщност би трябвало да се е досетил, че има недоразумения между него и сина му, продиктувани и от изкривени новини за него, така че през 1961 г. той кани бившия капитан на Кралската армия и носител на бронзов медал за военна доблест Франко Матавели да остане близо до неговия син.Lampi di vita (2002), с. 202 - 205

Преди брака има някои значими жестове от страна на баща му, като номинирането му за рицар на Върховния орден на Пресветото благовещение през 1955 г., по официални поводи (като 31 октомври 1965 г., когато принцът се присъединява към конгреса на Младежкия монархически фронт на Италианския монархически съюз, докато чете Бюлетин на победата от името на баща си)Falcone Lucifero, Il pensiero e l'azione del re Umberto II dall'esilio (1966), с. 33 или по повод някои посещения на Умберто II в Мерленж.Lampi di vita (2002), гл. 12 - 13 - 14

Умберто II многократно напомня на сина си за продължаващата валидност на вековните династични закони и на разпоредбите на Гражданския кодекс, свързани с кралското съгласиеLeggi dinastiche della Real Casa di Savoia Lettere di Umberto II a Vittorio Emanuele sul rispetto delle leggi dinastiche, riportate nel sito di Amedeo di Savoia , което не е дадено за брака му с Марина Дория. Въз основа на този акт, противоречащ на династическите правила, Амадей Савойски-Аоста оправдава претенциите си като глава на Савойската династия.

През 1972 г. се ражда единственото му дете Емануил Филиберт.

Акт за сваляне на Умберто II Тъй като династическите закони на Савойската династия засягат браковете на принцове, но не и браковете на кралете, на 15 декември 1969 г., знаейки за действащите закони и за отказа на Умберто II да даде съгласието си за брака му с Марина Дория, по съвет на великия майстор на масонството Джордано Гамберини Виктор Емануил заобикаля препятствието и издава „кралски указ“, в който се самопровъзгласява за Виктор Емануил IV, крал на Италия, понеже според него той е наследил ipso jure баща си през 1946 г. в резултат на заминаването му в изгнание, което той смята за абдикация.Decreto Reale n. 1 На следващия ден, за да коригира буржоазния статус на своята годеница, като „крал на Италия“ той издава втори (и последен) „кралски указ“, с който дава на Марина Риколфи Дория титлата „Херцогиня на Сант Анна ди Валдиери“.Decreto Reale n° 2 del 16.12.1969

Дейност в изгнание

В съответствие с неговите династични претенции, които са посочени в съответния раздел, свързан с династическия въпрос, след смъртта на баща му Умберто II той извършва поредица от дейности, свързани с претендираната от него роля като глава на Савойския дом. По случай новогодишната нощ през 1992 г. официално поисква от Италианската република да се заеме с преразглеждането на Договора от Озимо от 10 ноември 1975 г. между Италия и Югославия, с които се постановяват окончателните граници между двете страни.