Маргарита Савойска (1851 – 1926)

Маргарита Савойска (), пълно име Маргарита Мария Тереза Йоанна Савойска-Генуезка (Margherita Maria Teresa Giovanna di Savoia-Genova; * 20 ноември 1851, Торино, Сардинско кралство; † 4 януари 1926, Бордигера, Кралство Италия), е първата кралица на Италия като съпруга на крал Умберто I.

Тя е член на италианското кралско семейство в годините, в които е до Умберто като коронована принцеса, а от 1878 г. като кралица на Италия. Маргарита упражнява значително влияние върху избора на съпруга си, както и голям чар сред народа, използвайки разумно своите публични изяви, замислени да привличат хората с изискано облекло и неизменна приветливост. Според италианския историк Угоберто Алфазио Грималди тя е политическата фигура на обединена Италия, която събужда след Джузепе Гарибалди и Бенито Мусолини „най-големия ентусиазъм сред висшите и сред нисшите класи“.U. A. Grimaldi, Prefazione a R. Bracalini, La regina Margherita, Milano 1983, с. 8.

Католичка, силно привързана към Савойския дом и дълбоко реакционна, тя е твърда националистка и подкрепя империалистическата политика на Франческо Криспи. Подстрекаването към потушаването на народните бунтове, както се случва при броженията в Милано през 1898 г., колкото и противоречиво да е, не компрометира имиджа ѝ, може би защото тя е първата италианка, която сяда на трона на новосъздадената държава.Così sul risvolto di copertina di R. Bracalini, цит. съч. В двора Маргарита ръководи седмичен културен кръг, който ѝ печели възхищението на поетите и интелектуалците и я поставя може би, поне в това отношение, по-наляво от много други аристократки.C. Casalegno, La regina Margherita, Torino 1956, с. 80. Освен това нейните балове, подобно на тези, в които тя участва, често прикриват дипломатически план и в намеренията си се стремят да осигурят посредничество с „черната“ аристокрация, останала вярна на Папската държава и на папата след превземането на Рим.

Има множество народни и поетични изрази на почит към Маргарита: от Пица „Маргарита“ до известната ода на Джозуе Кардучи „За кралицата на Италия“ (Alla regina d'Italia), написана веднага след посещението на суверените в Болоня през ноември 1878 г., и в годините след убийството на съпруга ѝ.

Тя е запалена алпинистка (строи планинската си резиденция Кастел Савоя) и любителка на колите. Баба е по бащина линия на българската царица Йоанна.

Произход Тя е дъщеря на Фердинанд Мария Савойски-Каринян или Савойски-Генуезки (* 1822; † 1855), 1-ви херцог на Генуа (1831 – 1855), военен и родоначалник на кадетския клон Савоя-Генуа, и на съпругата му Елизабет Саксонска (* 1830; † 1912), принцеса на Саксония. Нейни дядо и баба по бащина линия са Карл Алберт Савойски-Каринян, крал на Сардиния, и ерцхерцогиня Мария Терезия Австрийска-Тосканска, а по майчина – крал Йохан Саксонски и Амалия-Августа Баварска. Има един брат:

Томас Алберт Виктор (* 1854, † 1931), 2-ри херцог на Генуа, адмирал, съпруг на принцеса Изабела Баварска

Биография Детство и юношество Маргарита е родена в Палацо Киаблезе в Торино. Кръстена е същия ден в параклисаТака е в Atto autentico della fede di nascita e di battesimo, споменат в приложението към O. Roux, La prima regina d'Italia, Milano 1901 в присъствието на министър-председателя Масимо д'Адзельо, Алфонсо Ла Мармора и граф Камило Бенсо ди Кавур, тогавашен министър на флота и на селското стопанство и търговията.C. Casalegno, cit., с. 13. Тайнството й е дадено от монсеньор Алесандро Рикарди ди Нетро, ​​който през 1867 г. ще стане архиепископ на Торино и ще отпразнува сватбата на Маргарита през следващата година.

Губи баща си на 4-годишна възраст. С майка си и по-малкия си брат Томас, херцог на Генуа, прекарва детството и юношеството си в Палацо Киаблезе. Сестра ѝ Елизабет е затворена от Виктор Емануил II първо в Замъка в Говоне, а след това във вилата в Стреза, като наказание за това, че се е омъжила тайно за буржоата Никола Рапало (1856 г.). Ходатайството на Йохан Саксонски и Александра Фьодоровна, царицата-майка, води до реабилитацията на Елизабет и приемането на брака, а младоженецът е направен маркиз на Рапало.C. Casalegno, цит. съч., с. 18-19.Отношенията на Маргарита с майка ѝ са доста трудни, тъй като момиченцето не може да понесе близостта ѝ с новия ѝ съпруг. Първоначалното образование на малкото момиче е поверено на графиня Клелия Монтичели ди Казалросо – сурова и фанатична жена, скоро заменена от гувернантка, която заема видно място в детството и юношеството на бъдещата кралица на Италия: младата австрийка Роза Арбесер. Роза, мила, изискана, с добра култура и забележителна интелигентност, дава на Маргарита необходимото спокойствие, установявайки много тясна връзка с нея. Когато в зряла възраст баронеса Олимпия Савио пита „как стана така, че, оставайки винаги в тясната... атмосфера на двора, ... сте израснала с толкова различни вкусове, инстинкти, навици?“, Маргарита приписва голяма част от заслугите на своята любима гувернантка.O. Savio, Memorie raccolte da Raffaello Ricci, Milano, Treves, 1911, vol. II, с. 206.

Положени са големи грижи, за да се даде цялостно образование на малката принцеса: след първите понятия за общи знания, предадени от дон Чиприано Мотура, либерален свещеник, професор Андреа Тинтори ѝ преподава италианска история и литература, а Ернесто Аласон – рисуване, докато кавалер Карло Урия и маестро Стефано Темпия се грижат за уроците по пиано. Въпреки че това е амбициозен план и обхваща много дисциплини, липсват основи. Писмата до Марко Мингети разкриват как момичето е чело Данте (тя е особено очарована от „Божествена комедия“, до степен че оживява салоните си с Lectura Dantis, също благодарение на приятелството си с дантолога от Алатри Луиджи Пиетробоно), преди да учи граматика, и как ѝ е предложена гимназиална програма, без да ѝ е осигурена достатъчна подготовка. Това обяснява защо Маргарита придобива познания в много области, но винаги повърхностни, и също така обяснява многобройните правописни и синтактични грешки, които изпъкват в нейната кореспонденция.C. Casalegno, цит. съч., с. 23.

В същото време Маргарита получава задълбочено католическо образование: нейната религиозност никога няма да отслабне, дори когато, след като става кралица, Савойският дом се сблъсква с Ватикана и папата. На 10 юни 1863 г. тя взима първото си причастие в параклиса на Палацо Киаблезе, а през 1866 г. и конфирмацията си в Замъка в Алие.R. Bracalini, цит. съч., с. 35. В детството ѝ не липсват игрите и забавленията. Заедно с малкия си брат Томас тя присъства на конни надбягвания в присъствието на краля и на Графа на Кавур и се помни известен епизод, в който графът тайно насърчава двамата да бъдат недисциплинирани.F. Crispolti, Corone e porpore, Milano, Treves, 1936, с. 52. Особено щастливи са дългите престои в Замъка в Алие и в Палацо Болонгаро в Стреза, където още дете тя се посвещава на игри с Наталия и Елена – дъщерите на генерал Енрико Мороцо Дела Рока и на поетесата Ирен Веразис ди Кастильоне. Като подрастваща развива искрена любов към поезията и изкуството и на 15-годишна възраст пише стихотворение на средновековна тематика, озаглавено Le Gantelet, като го илюстрира собственоръчно.

След това тя взима седмични уроци по танци, в които, наред с други, участва херцогът на Аоста Амадей I, брат на бъдещия ѝ съпруг. Много се обсъжда за юношеската любов, съзряла в тези случаи между двамата, и учените подкрепят хипотезата, дори при липса на конкретни доказателства. Още на 27 септември 1862 г., на сватбеното тържество на Мария Пия Савойска с португалския крал Луиш I, изглежда, че Маргарита има очи само за своя братовчед и при същите обстоятелства тя съзира Умберто за първи път, „на когото дори не каза нито дума“, с взаимното убеждение, че тази среща няма да има продължение.R. Bracalini, цит. съч., с. 37

Маргарита със сигурност харесва „любимата компания“ на херцогаO. Roux, цит. съч., с. 31. и вероятно, както твърди Бианкоти, я обзема недоволство, когато научава за сватбата на братовчед ѝ с принцеса Мария Витория дал Поцо дела Чистерна.A. Biancotti, La regina fulgida e bella, Torino, Superga, 1951, с. 9 Със сигурност ги обединява един донякъде сходен характер, склонен към „любов към разкоша“ и към „почти фанатичната религиозност“, точно както Амадей I се радва на харесване от страна на жените.C. Casalegno, цит. съч., с. 25.

Руса и с красива осанка, младата Маргарита развива религиозен и консервативен характер, демонстрирайки отлични комуникационни качества, което ѝ печели значителна популярност, особено сред повечето италианци, въпреки нейните реакционни тенденции (например тя енергично одобрява репресиите срещу въстанията в Милано през 1898 г. и по-късно ентусиазирано подкрепя завземането на властта от фашистите). Това е подкрепено от участието ѝ в множество благотворителни и филантропични дейности, съпътствани от дейности за популяризиране на изкуствата, и незначителни, и от многобройните ѝ посещения и значителни завещания на болници, сиропиталища и различни институти.

Брак През 1864 г. Филипо Гуалтерио е първият, който предлага на краля брак между сина му Умберто и неговата племенница. Маргарита обаче е само на 13 години и проектът изпада в забрава за няколко години. След 1866 г. и след мимолетния съюз на савойците с Прусия, Виктор Емануил II предпочита да обвърже най-големия си син с Хабсбургите, за да заздрави връзките между двата дома. Следователно е решено принцеса Матилда Австрийска-Тешенска, дъщеря на ерцхерцог Албрехт, да се омъжи за Умберто, но на 6 юни 1867 г. трагичната смърт на 18-годишната девойка вследствие на подпалената ѝ две седмици по-рано рокля слага край на брачните планове.C. Casalegno, цит. съч., с. 28-29.

Генерал Луиджи Федерико Менабреа, министър-председател, предлага брак между кръвни роднини на краля и въпреки първоначалната резервираност на суверена, годежът скоро става официален: Умберто се среща с принцесата, за да поиска ритуала на 28 януари 1868 г. Обвързана с родината си, Маргарита е щастлива да се омъжи за италианец, след като отказва да се омъжи за принц Карол от Румъния.

Бракът е отпразнуван в Торино през април 1868 г.: на 21 април в балната зала на Кралския дворец е подписан брачният акт, а на следващия ден наследниците се венчават в катедралата „Сан Джовани“ на церемония, председателствана от архиепископ Алесандро Рикарди ди Нетро, подпомаган от Луиджи Назари ди Калабиана и Андреа Казазола, архиепископи на Милано и на Удине, и от Джовани Конти и Джовани Батиста Черути, епископи на Мантуа и на Савона и Ноли.C. Casalegno, цит. съч., с. 31-32, R. Bracalini, цит. съч., с. 40-41. Савойският дом иска делегациите от работници и обикновени хора да присъстват заедно с благородниците и видните личности от националната политика. След пищния бал, на който вечерта присъстват аристократи от цяла Европа, на 23 април младоженците отиват на празненството, организирано в тяхна чест във Философското дружество в Торино. Те слушат стихове, рецитирани в тяхна чест, и присъстват на La festa della colomba – комедия-оперета с текст на Виторио Берсецио и музика на Гуалфардо Берканович.C. Casalegno, цит. съч., с. 33. Маргарита получава есето на Алесандро Манцони „За единството на италианския език и средствата за разпространението му“, с автограф от миланския писател.R. Bracalini, цит. съч., с. 41.

Празненствата продължават: на бала, организиран от Филхармоничната академия, се разиграва известният епизод, в който главни герои са булката и принц Фридрих Пруски (бъдещият Фридрих III), който отрязва парче от роклята на Маргарита, разкъсана от танцьор по време на кадрила. Благородникът го закрепва на гърдите си в памет на щастливия ден, освобождавайки присъстващите от смущението, създадено от инцидента. На Пиаца „Карл Емануил“ има турнир в памет на завръщането на Емануил Филиберт в града през 1559 г. Благородниците успяват да покажат своите конни умения, демонстрирайки сръчност и прецизност. Всеки път, когато завъртат специално изграден механизъм с копието си, стотици птици се издигат насред ликуващата тълпа.C. Casalegno, cit., с. 33-34.