Даян Баянович Мурзин (; 20 януари 1921 г. , роден в Стари Балыкли, Уфимска губерния – 9 февруари 2012 г., Уфа, Башкортостан) е участник във Втората световна война и движението на Съпротивата.

Биография Предвоенни години Роден на 20 януари 1921 г. в село Стари Балыкли (сега Бакалински район, Башкортостан). Завършва гимназия с отличие. По националност татарин.Из автобиографии: „…девятнадцать лет отроду, по национальности татарин, младший политрук, бился с врагом честно и в свой последний час очень жалею, что позволил проткнуть себя во время штыковой атаки.“ Мурзин Д. Г. Фронт в тылу врага. – Уфа: Китап, 2005. Преди войната завършва педагогическото училище „Кушнаренко“. Работи като селски учител в село Стари Балъкли. Работил е като директор на Тактагуловското непълно средно училище.

Военна подготовка. Начало на войнчата През май 1941 г. завършва Рижското военно училище, служи като помощник-командир на взвод в 10-та пехотна дивизия на Балтийския военен окръг.

На фронта от 22 юни 1941 г. Воюва в 10-та пехотна дивизия като командир на взвод; командир на разузнавателен взвод и командир на разузнавателна рота в Ямполския партизански отряд „За Родината“, който е част от партизанското съединение на Сидор Ковпак.

Агентурна работа в СС От август 1942 до август 1943 г. действа като агент в 1-ва щабна рота на Туркестанския легион. През 1943 г. на нелегална работа в Донбас в град Сталино. В резултат на работата му няколко части от Туркестанския легион и Идел-Уралския легион преминват на страната на Червената армия.

През декември 1943 г. с група разузнавачи в Молдова организира партизански отряд на името на Вячеслав Молотов; воюва на територията на Виницка и Одеска области на Украйна, в Молдова до април 1944 г. През 1944 г. учи в Специалната школа за скаути на партизанското движение на Украйна. През август 1944 г., като част от група офицери от словашко-чешкото разузнаване, той е оставен в Словакия, за да организира партизанско движение. Тук той е началник-щаб на партизанския отряд, след това командир на международната партизанска бригада на името на Ян Жижка (известен с прозвището „Черният генерал“). Воюва на територията на Моравия и Чехия до 9 май 1945 г.

Следвоенни години Съпругата си среща в партизански отряд. Тя е радист, живеят цял живот заедно. След войната работи в отдела за народно образование на Бакалински район на Башкирската АССР.

След като завършва Казанския юридически факултет и Всесъюзния юридически кореспондентски институт, той е помощник-прокурор на Абзелиловски район, помощник-прокурор на град Стерлитамак.

През 1955 – 1960 г. е старши следовател, началник на отдела за надзор на законността в местата за лишаване от свобода на прокуратурата на Башкирската АССР.

От 1961 до 1962 г. е заместник-министър на вътрешните работи по кадрите. През 1962 – 1969 г. – отново като началник на отдела за надзор на законността в местата за лишаване от свобода на прокуратурата на Башкирската АССР.

От 1969 до 1986 г. – председател на Башкирската републиканска адвокатска колегия, от 1987 до 1990 г. – директор на Музея на международното приятелство.

От 1989 г. – член на Президиума на Съвета на ветераните от войната на СССР, труда, въоръжените сили и правоприлагащите органи на Република Башкортостан.

Смърт Умира на 10 февруари 2012 г. в Уфа. Сбогуването и погребението се състои на 13 февруари 2012 г.

Награди От СССР и Русия+ Страна Дата Награда СССР 2 май 1945 Кавалер на Ордена на Червеното знаме СССР 1985 Кавалер на Ордена на Отечествената война 1-ва степен СССР Кавалер на Ордена на Отечествената война 2-ри клас СССР Кавалер на Ордена на Червената звезда СССР 1945 Медал „За освобождение Праги“ СССР 1945 Медал „Партизан на Отечествената война“ 1-ва степен СССР 1945 Медал „За победата над Германия във Великата отечествена война 1941 – 1945 г.“ СССР 1965 Юбилеен медал „Двадесет години победа във Великата отечествена война 1941 – 1945 г.“ СССР 1967 Юбилеен медал „50 години въоръжени сили на СССР“ СССР 1975 Юбилеен медал „Тридесет години победа във Великата отечествена война 1941 – 1945 г.“ СССР 1978 Юбилеен медал „60 години въоръжени сили на СССР“ СССР 1985 Юбилеен медал „Четиридесет години победа във Великата отечествена война 1941 – 1945 г.“ СССР 1988 Юбилеен медал „70 години въоръжени сили на СССР“ Русия 1995 Юбилеен медал „50 години победа във Великата отечествена война 1941 – 1945 г.“ Русия 1995 Медал „Жуков“ Русия 2005 Юбилеен медал „60 години победа във Великата отечествена война 1941 – 1945 г.“ Русия 2010 Юбилеен медал „65 години от победата във Великата отечествена война 1941 – 1945 г.“

От Чехословакия и Чехия+ Страна Дата Награда Чехословакия Кавалер на Ордена на Червеното знаме Чехословакия Кавалер на Златната звезда на чехословашкия военен орден „За свобода“ Чехословакия Кавалер на Ордена на словашкото национално въстание, 1-ва степен Чехословакия военен кръст Чехословакия Медал „За храброст пред врага“ Чехословакия Партизанска значка Чехословакия Медал „За укрепване на оръжейното приятелство“, 2 клас Чехословакия Възпоменателен медал за 25-годишнината от Победата февруари Чехия Почетен кръст на министъра на отбраната на Чешката република, 1 клас Чехия Почетен кръст на министъра на отбраната на Чешката република, 2-ри клас Чехия Паметен знак „60 години от края на Втората световна война“

Общо 86 ордена и медала: 2 ордена на Червеното знаме (1942, 1969) 2 ордена на Червената звезда (1943, 1954) Орден на Отечествената война 1-ва степен (1955 г.) Орден и медал от партизанската война 1-ва и 2-ра степен (Чехословакия) (1944 г.) 12 медала на СССР, 13 медала на други страни Сребърен меч и именно оръжие от община Злин (Чехословакия) (1945 г.)

Източници

Категория:Носители на награди на Русия Категория:Награди на Чехия Категория:Съветски партизани Категория:Награди на Чехия Категория:Починали в Уфа