Индро Монтанели

Индро Монтанели () е италиански журналист, историк и много плодовит писател на произведения в жанра исторически роман, биография, пътепис, мемоари и публицистика. Биография и библиография в сайта Goodreads Биография и библиография в сайта Babelio Некролог в сайта на „Гардиън“

Биография и творчество Индро Алесандро Рафаел Шизогене Монтанели е роден на 22 април 1909 г. във Фучекио, Италия. Баща му Сестилио Монтанели е гимназиален учител по философия, а майка му Мадалена Додоли е дъщеря на богат търговец на памук. Името му е избрано по това на индуския бог Индра. Завършва право в университета на Флоренция през 1930 г. с дипломна работа върху избирателната реформа на фашисткия режим на Бенито Мусолини, и получава диплома по социални науки от Сорбоната. Докато учи език в Гренобъл се насочва към журналистиката.

Започва кариерата си на журналист като пише за фашисткия вестник „Дивакът“ (Il Selvaggio) и през 1932 г. частично за списание „Универсале“ виждайки във фашизма надеждата за движение, което би създало италианско национално съзнание и би разрешило социалните и икономически различия между севера и юга. През 1935 г. обаче Мусолини нарежда закриването на „Универсале“ и на други списания и вестници, които изразяват критични мнения към фашизма. През 1934 г. в Париж започва да пише за криминалните страници на вестник „Пари Соар“, а след това като чуждестранен кореспондент в Норвегия и по-късно в Канада, където работи и във ферма в Алберта. От Канада започва да пише за агенция „Юнайтед Прес“ и прави интервю с Хенри Форд.

През 1935 г. Мусолини нахлува в Абисиния (Втора италианско-етиопска война) и Монтанели се записва доброволец. Докато е в Африка, в продължение на две години, редовно пише за войната на баща си, който, без знанието му, изпраща писмата на един от най-известните журналисти тогава, Уго Оджети, който ги публикува редовно в престижния италиански вестник „Кориере дела Сера“.

След завръщането си в Италия става чуждестранен кореспондент в Испания за всекидневника „Месаджеро“, където преживява Гражданската война в Испания на страната на войските на Франсиско Франко, в които участва и италиански контингент. В този период той споделя една стая с Ким Филби.

Позицията му срещу фашизма води до сериозни конфликти с италианските власти, а членството му във фашистката партия е отменено. През 1938 г. министърът на културата Джузепе Ботай му предлага да работи като директор на Института по култура в Талин, Естония, и преподавател по италиански език в университета в Тарту. Едновременно пише и като чуждестранен кореспондент от Естония и Албания (по време на италианската ѝ анексия) за „Кориере дела Сера“.

На 1 септември 1939 г. Германия напада Полша, и Монтанели е изпратен да докладва от фронта в мерцедес, придружен от германски държавни служители. В близост до град Груджьондз срещат колона немски танкове, като в един от тях е Хитлер, а в колоната са също Алберт Шпеер и скулптора Арно Брекер. Като журналист съобщава за битката край Кроянти и създава мит от нея. След съвместното немско-руско нахлуване в Полша се премества в Литва, но малко след пристигането му в Каунас Съветският съюз издава своя ултиматум на балтийските републики. Той отпътува към Талин, но и Естония е окупирана от Съветския съюз, а той е изгонен от страната заради своите проестонски и прополски статии.

Установява се в Хелзинки, откъдето пише за кратко статии за лапландците и северните елени, преди да започне конфликта със Съветския съюз. Първоначално прави интервю с бъдещия президент на Финландия Юхо Кусти Паасикиви, а след това, по време на Съветско-финландската война в периода 1939 – 1940 г., пише горещи профинландски статии както от фронта, така и от бомбардирания Хелзинки, пишейки за почти митичните начинания в битката при Толваярви и за хора като капитан Паяка, който с 200 лапландци успешно се изправя срещу 40 000 руснаци в северната част на страната. В Италия статиите му за героизма на финландците са добре приети от обществеността, но не и от фашистките лидери, които в това време са в съюз със Съветския съюз. След края на войната е поздравен лично от Карл Густав Манерхейм, че пише в полза на финландската кауза.

Преди завръщането си в Италия става свидетел на нахлуването в Норвегия и е арестуван от германската армия за враждебността си към германо-италианския съюз. С помощта на Видкун Квислинг бяга към северната част на страната, където англичаните и французите дебаркират неуспешно на брега в Нарвик. С влизането на Италия във Втората световна война (юни 1940 г.) Монтанели е изпратен във Франция и на Балканите; след това му е възложена отговорността да следи италианската военна кампания в Гърция и Албания като кореспондент, където остава за известно време и се разболява от тиф.

След като става свидетел на война и разрушения на Балканите, и на катастрофалната италианска инвазия в Гърция, Монтанели се присъединява към италианското съпротивително движение срещу фашисткия режим, включвайки се към либералната нелегална група „Справедливост и свобода“. Там се среща със социалистическия лидер Сандро Пертини (който по-късно е президент на Италия от 1978 до 1985 г.). Отново е заловен от германците и осъден на смърт. В миланския затвор „Сан Виторе“ той се запознава с Майк Бонджорно, който по-късно става една от известните италиански телевизионни личности. В затвора се запознава и с „генерал Дела Ровере“, за когото се твърди, че е бил арестуван по време на тайна мисия на съюзниците, а всъщност е крадец на име Джовани Бертони, шпионин на германците. Но Бертони, увлечен от представянето си на военен герой, не предава никаква информация и е екзекутиран като истински вражески служител. След войната Монтанели посвещава книгата си „Генерал Дела Ровере : Показания на едно дело“ (1959) на този инцидент, а по нея е екранизиран едноименния успешен и награден филм режисиран от Роберто Роселини и с участието на Виторио Де Сика. Спасението му идва в края на 1944 г. с помощта на неизвестни заговорници (по-късно се оказва конспирация под натиска на маршал Манерхайм), които уреждат преместването му в затвор във Верона, а след това на границата с Швейцария.

През 1945 г., докато се укрива в Швейцария, той публикува романа „Три кръста“, който по-късно е издаден на италиански през 1945 г. като „Тук не почиват“ (Qui non-riposano) и получава френската награда за чуждестранна литература. Вдъхновена от „Мостът на Сан Луис Рей“ на Торнтън Уайлдър, историята започва на 17 септември 1944 г., когато свещеник от Вал д'Осола погребва три неизвестни трупа и ги отбелязва с три анонимни кръста.

След войната възобновява кариерата си в „Кориере дела Сера“. Става известен като автор на дълбоко съчувствени статии от Унгария по време на Унгарското въстание от 1956 г. Първите му репортажи го вдъхновяват да напише пиесата „Мечтите умират на разсъмване“, през 1961 г. адаптирана в едноименния филм. През 1959 г. Монтанели интервюира за първи път в историята папа, длъжност по това време, заемана от папа Йоан XXIII, като папата заявява, че е избрал Монтанели защото е атеист, а не католически симпатизант.

През 1972 г. вестник „Кориере дела Сера“ заема лява политика и Монтанели го напуска. Основава и в периода 1973 – 1994 г. ръководи с Енцо Бетиза нов консервативен всекидневник „Джиорнале“. На 2 септември 1977 г. Монтанели е прострелян четири пъти в краката от двама души, командоси от Червените бригади, пред миланското главно управление на „Кориере дела Сера“.

Когато Силвио Берлускони, който от 1977 г. притежава по-голямата част от акциите на „Джиорнале“, влиза в политиката с основаването през 1994 г. на новата популистка политическа партия „Форца Италия“, Монтанели е подложен на силен натиск да смени редакционната си линия на позиция, благоприятна за Берлускони. Имайки лошо за Берлускони, Монтанели напуска и основава нов всекидневник – „Гласът“, който съществува около година. След него се връща в „Кориере дела Сера“. През 1994 г. Монтанели получава наградата за международен редактор на годината от World Press Review. В периода 1995 – 2001 г. е главен редактор на писмата на читатели в „Кориере дела Сера“, отговаряйки на писмо на ден на страница от вестника, известна като „Стаята на Монтанели“. Прекарва последните си години, като се противопоставя енергично на политиката на Силвио Берлускони.

През всичките следвоенни години Монтанели запазва идиосинкратичен и особено недипломатичен стил, дори когато това го прави много непопулярен сред колегите и работодателите му. Това е добре отразено в сборника му с водещи статии от периода 1974 – 1994 г. „Репликата в хора“ (La stecca nel coro) от 1999 г., което се превежда като „Вървя срещу течението“. Единодушно е считан за един от най-великите италиански журналисти на XX век, и е сред „50-те герои на свободата на печата от последните 50 години“ в списъка, съставен от Международния институт за печата през 2000 г.

Индро Монтанели умира от рак на простатата на 22 юли 2001 г. в Милано, Италия. Прахът му е поставен в урна над гроба на майка му във Фучекио.

Произведения

Поредица „Запознанства“ (Incontri) Pantheon minore (1950) Tali e quali (1951) I rapaci in cortile (1952) Busti al Pincio (1953) Facce di bronzo (1955) Belle figure. (1959) Tagli su misura (1960)

Пиеси В периода 1937 – 1965 г. е автор на около десет пиеси, поставени от различни театри в Милано, Рим и Торино. L'idolo (1937) Lo specchio delle vanità (1942) L'illustre concittadino (1949) – с Марио Лучани Resisté (1955) Cesare e Silla (1956) Viva la dinamite! (1960) I sogni muoiono all'alba (1960) Kibbutz (1961). Il petto e la coscia (1964) Il vero generale Della Rovere (1965)

Екранизации 1947 Tombolo, paradiso nero 1959 Генерал Дела Ровере, Il generale Della Rovere – с Виторио Де Сика 1961 I sogni muoiono all'alba – с Леа Масари, режисьор 1967 Die Rolle seines Lebens – тв филм, по „Генерал Дела Ровере“ 1993 Hajnalban meghalnak az álmok – тв филм 1994 Eppur si muove – тв сериал, 10 епизода

Книги за него Indro Montanelli. Una biografia (1909 – 2001) – от Сандро Герби и Рафаел Лиучи (2014)

Източници

Външни препратки

Категория:Италиански писатели Категория:Италиански журналисти Категория:Италиански историци Категория:Италиански публицисти Категория:Италиански драматурзи Категория:Италиански режисьори Категория:Носители на награди на Италия Категория:Преподаватели в Тартуския университет Категория:Починали в Милано Категория:Починали от рак