Джон Уилям Мъни () е новозеландски американски психолог, сексолог и професор в университета „Джонс Хопкинс“, известен с изследванията си върху човешкото сексуално поведение и пола.
Работейки с ендокринолога Клод Миджън, Мъни създава клиниката за полова идентичност „Джонс Хопкинс“, първата клиника в Съединените щати, която извършва операции за смяна на пола. Мъни разработва използването на „по-точна терминология“ при изследванията на пола, измисляйки термините роля на пола и сексуална ориентация. Въпреки широко разпространеното популярно схващане, Мъни не е измислил „половата идентичност“. Мъни е пионер в използването на лекарствени средства за третиране на сексуални посегатели / престъпници, за да потуши сексуалното им желание. Той започва да тества антиандрогенни лекарства върху нарушители още през 1966 г., което дава успешни резултати.
Започвайки през 90-те години на миналия век, работата и изследванията, проведени от Мъни, са подложени на значителен академичен и обществен контрол. Академично проучване от 1997 г. критикува работата на Мъни в много отношения, особено по отношение на недоброволната смяна на пола на детето Дейвид Раймър и сексуалната злоуоптреба на Мъни над Раймър и брат му, когато са били деца. Някои от сесиите на Мъни включват Мъни, принуждаващ двете деца да извършват сексуални действия едно с друго, които Мъни след това снима. Дейвид Реймър е живял труден живот, в крайна сметка се е самоубил на 38 години; брат му почина от свръхдоза на 36 години.
Писанията на Мъни са преведени на много езици и включват около 2000 статии, книги, глави и рецензии. През живота си той получава около 65 отличия, награди и степени. Той също така е бил покровител на много известни новозеландски художници, като Рита Ангъс и Тео Шон.
Биография Мъни е роден в Моринсвил, Нова Зеландия, в протестантско семейство от английски и уелски произход. Посещава гимназия Hutt Valley и първоначално учи психология в университета Виктория в Уелингтън, завършва с двойна магистърска степен по психология и образование през 1944 г. Бил е младши член на факултета по психология в Университета на Отаго в Дънидин.
През 1947 г., на 26-годишна възраст, Мъни емигрира в Съединените щати, за да учи в психиатричния институт на университета в Питсбърг. Той напуска Питсбърг и получава докторска степен от Харвардския университет през 1952 г.
Мъни предлага и разработва няколко теории и свързана с тях терминология, включително полова идентичност, полова роля и любовна карта. Той популяризира термина парафилия (появяващ се в DSM-III, който по-късно ще замени термина „перверзии“) и въвежда термина сексуална ориентация на мястото на сексуалните предпочитания, като твърди, че привличането не е непременно въпрос на свободен избор. Въпреки че често му се приписва погрешно, Мъни не е измислил термина „полова идентичност“.
Мъни е професор по педиатрия и медицинска психология в университета „Джон Хопкинс“ от 1951 г. до смъртта си. През 1960 и 1961 г. той е съавтор на две статии с Ричард Грийн, „Несъвместима роля на пола: Негенитални прояви при момчета в предпубертетна възраст“ и „Женственост при момчета в предпубертетна възраст: Резюме на единадесет случая и препоръки за управление на случаи“.
Мъни създава клиниката за полова идентичност на Джон Хопкинс през 1965 г. заедно с Клод Миджън, който е ръководител на педиатричната ендокринология в нея. Болницата започва да извършва операции за смяна на пола през 1966 г. и е първата клиника в Съединените щати, която прави това. Там Мъни също така участва в Отдела за сексуално поведение, който провежда проучвания върху хирургия за смяна на пола.
Мъни предлага използването на лекарствени средства в отношението на сексуални престъпници за потушаване на влеченията им. Според документ от 1987 г. той използва лекарството Depo-Provera (медроксипрогестерон ацетат) при сексуални престъпници в Джон Хопкинс в началото на 1966 г. По-късно практиката се разпространява в САЩ и Европа. През 2002 г. той получава медал Magnus Hirschfeld от Германското общество за социално-научни изследвания на сексуалността.
Мъни има серия от неуспешни теории, свързани със синдрома на Джейкъб. Синдромът на Джейкъб е хромозомно състояние, при което индивидът се ражда с XYY полови хромозоми. Днес се смята, че синдромът на Джейкъб има най-леките ефекти от други състояния, базирани на полови хромозоми, като не причинява големи разлики в развитието. Въпреки това състоянието е било силно стигматизирано поради липса на разбиране за неговите ефекти и погрешно се е смятало, че причинява сериозни проблеми в развитието. Джон Мъни неуспешно се опитва да лекува XYY момчета и мъже (на възраст от 15 до 37 години) с анамнеза за поведенчески/образователни проблеми чрез химическа кастрация, използвайки висока доза Depo-Provera. Проучването се проваля, тъй като много участници страдали от наддаване на тегло и някои се самоубили и този експеримент често се разглежда като нарушение на научната етика.
Мъни също е ранен поддръжник на изкуството на Нова Зеландия, както литературното, така и визуалното. През 2002 г., когато болестта му на Паркинсон се влошава, Мъни дари значителна част от своята колекция от произведения на изкуството на художествената галерия Източна Южна земя в Гор, Нова Зеландия. През 2003 г. министър-председателят на Нова Зеландия Хелън Кларк откри крилото на Джон Мъни в галерия Източна Южна земя.
Мъни умира на 7 юли 2006 г., един ден преди 85-ия си рожден ден, в Тоусън, Мериленд, от усложнения от болестта на Паркинсон.
Мъни е съредактор на книга от 1969 г. Transsexualism and Sex Reassignment, която спомага за по-голямото приемане на операцията за смяна на пола и транссексуалните индивиди.
Мъни въвежда множество определения, свързани с пола, в статии в списания през 50-те години, много от тях в резултат на неговите изследвания на интерсексуалната морфология. Неговото определение за пола се основава на разбирането му за половите различия сред хората. Според Мъни фактът, че единият пол произвежда яйцеклетки, а другият пол произвежда сперма, е несводимият критерий за половата разлика. Съществуват обаче и други разлики, свързани с пола, които следват след тази първична дихотомия. Тези различия включват начина, по който урината се изхвърля от човешкото тяло и други въпроси на половия диморфизъм. Според теорията на Мъни разликите, свързани с пола, се характеризират с по-малкия размер на женските и техните проблеми при придвижване, докато кърмят бебета. Това прави по-вероятно мъжките да се скитат и ловуват.
Полово-независими разлики (sex-arbitrary differences) е термин въведен за тези различия, които са свързани само с начина на означаване: например избор на цвят (бебешко синьо за момчета, розово за момичета). Някои от последните разлики се отнасят за житейските дейности, като например възможности за кариера за мъже спрямо жени. И накрая, Мъни представя често срещания в сегашно време термин роля на пола (gender role), който той разграничава от концепцията на по-традиционната терминология роля на пола (sex role). Според него това произтича от неговите изследвания на интерсексуални хора. Според Мъни гениталиите и еротичните сексуални роли сега, според неговата дефиниция, трябва да бъдат включени в по-общия термин „полова роля“ (gender role), включително всички не-генитални и не-еротични дейности, които са определени от конвенциите на обществото относно мъжете или жените.
В своите изследвания на интерсексуални хора Мъни твърди, че има шест променливи, които определят пола. Докато при обикновения човек и шестте биха се подредили недвусмислено като всички „мъже“ или „жени“, при хермафродитите всяко едно или повече от едно от тях може да бъде несъвместимо с останалите, което води до различни видове аномалии. В своята фундаментална статия от 1955 г. той дефинира тези фактори като:
определен пол и пол на отглеждане външна генитална морфология вътрешни репродуктивни структури хормонални и вторични полови характеристики гонаден пол (т.е. определен от това дали в тялото се произвеждат мъжки или женски полови клетки) хромозомен пол
След това той определя ролята на пола като;
Мъни разглежда концепцията за пол като по-широка, по-всеобхватна концепция от тази за мъжко/женско начало. За него полът включва не само статута на човек като мъж или жена, но също така е въпрос на лично признание, социално назначение или правно определение; не само въз основа на собствените гениталии, но и въз основа на соматични и поведенчески критерии, които надхвърлят гениталните различия. През 1972 г. Мъни представя теориите си в Мъж и жена, момче и момиче, учебник за колеж. Книгата представя Дейвид Раймър като пример за смяна на пола.
В книгата си Gay, Straight and In-Between: The Sexology of Erotic Orientation Мъни развива концепция за bodymind.Money 1988, p. 116. Bodymind, твърди Мъни, е начин за учените, при разработването на наука за сексуалността, да разглеждат природата като контрапункт на възпитанието, вроденото срещу придобитото, биологичното срещу социалното и психологическото срещу физиологичното. Той предполага, че всички те се възползват от древната, предплатоническа, предбиблейска концепция за тялото срещу ума и физическото срещу духовното. Във въвеждайки термина bodymind в този смисъл, Money иска да премине отвъд тези много вкоренени принципи на нашата народна или народна психология.
Противоречия Авторката Джанет Фрейм е посещавала някои от часовете на Мъни в университета в Отаго като част от нейното обучение за учители. Фрейм била привлечена от Мъни и го ухажвала.King, Michael. An Inward Sun: The World of Janet Frame. Penguin (NZ), 2002. pp. 64 – 5. През октомври 1945 г., след като Фрейм пише есе, в което споменава мислите си за самоубийство, Мъни убеждава Фрейм да влезе в психиатричното отделение в Дънидин Държавна болница, където е погрешно диагностицирана като страдаща от шизофрения.King, Michael. An Inward Sun: The World of Janet Frame. Penguin (NZ), 2002. pp. 69 – 70.Frame, Janet. An Autobiography. (collected edition). Auckland: Century Hutchinson, 1989; New York: George Braziller, 1991. pp. 374 – 5King, Michael. An Inward Sun: The World of Janet Frame. Penguin (NZ), 2002. p. 186. След това Фрейм прекарва осем години в психиатрични заведения, през които е подложена на електрошок и инсулинова шокова терапия.King, Michael. An Inward Sun: The World of Janet Frame. Penguin (NZ), 2002. pp 97, 105. Фрейм за малко да бъде лоботомизирана.Frame, Janet. An Autobiography. (collected edition). Auckland: Century Hutchinson, 1989; New York: George Braziller, 1991. pp. 222 – 23King, Michael. An Inward Sun: The World of Janet Frame. Penguin (NZ), 2002. pp. 111 – 2. В автобиографията на Frame, An Angel at My Table, Money е споменат като Джон Форест.
Смяна на пола на Дейвид Раймър По време на професионалния си живот Мъни бил уважаван като експерт по сексуално поведение, особено известен със своите възгледи, че полът е научен, а не вроден. По-късно обаче е разкрито, че неговият най-известен случай – на Дейвид Раймър, роден като Брус Раймър, е фундаментално погрешен. През 1966 г. неуспешно обрязване оставя осеммесечния Раймър без пенис. Мъни успява да убеди родителите на бебето, че операцията за смяна на пола ще бъде в най-добрия интерес на Раймър. На 22-месечна възраст Раймър претърпява допълнително орхиектомия, при която тестисите му са отстранени хирургично. Било определено той да бъде отгледан като жена и името му се промени от Брус на Бренда. Мъни допълнително препоръчал хормонално лечение, с което родителите се съгласили. След това Мъни препоръчал хирургическа процедура за създаване на изкуствена вагина, която родителите отказали. Money публикува редица документи, в които се съобщава, че „превръщането“ (смяната на половата идентичност) е успешно. Дейвид Реймър е отгледан според „модела за оптимално отглеждане на пола“, който бил общият модел за пол и социализация/ медикализация на пола за интерсексуални младежи, но моделът е силно критикуван за това, че е сексистки и че определя пол на случаен принцип (gender binary).