Робèрто Савиàно () е италиански журналист, сценарист и писател на произведения в жанровете „трилър“, „публицистика“ и „документалистика“. Библиография в сайта Fantasticfiction Биография и библиография в сайта Goodreads Биография и библиография в сайта Encyclopedia.com Биография и библиография в сайта Babelio
В своите писания, статии и в дебютния си роман „Гомор“, публикуван през 2006 г., който му носи слава, той използва литературата и репортажа, за да разкаже за икономическата, местната и корпоративната реалност на Камората и организираната престъпност в Италия.
След първите смъртни заплахи през 2006 г. от картелите на Камората, и по-точно от клана Казалези (една от най-силните престъпни организации), чиито действия Савиано осъжда в книгите си и на площада на Казал ди Принчипе по време на демонстрация за законност, от 13 октомври 2006 г. той живее под охрана. Позициите му провокират подаването на жалби до институциите и от други италиански писатели и културни дейци.
Биография и творчество Роберто Савиано е роден на 22 септември 1979 г. в Неапол, Италия. Баща му Луиджи Савиано е лекар от Фратамаджоре (Метрополен град Неапол). Майка му Мария Розария Гиара, израснала в Казерта, е с лигурски родители– сефарадски евреи и е преподавателка по науки в Неаполитанския университет „Федерико II“.
Савиано учи в Държавната научна гимназия „Армандо Диас“ в Казерта. През 1997 г. (на 17-годишна възраст), според Италианската марксистко-ленинска партия, той започва да си сътрудничи с тях, публикувайки в седмичника „Болшевик“ под псевдонима „Роберто Ерколино“; през 2001 г. обаче той къса всякакви отношения с партията. Завършва философия в Неаполитанския университет „Федерико II“, където е студент на историка Франческо Барбагало.
Започва кариерата си в журналистиката през 2002 г., като пише за множество списания и ежедневници, включително „Пълп“, „Диарио“, „Суд“, „Манифесто“, уебсайта Национе Индиана и за Отдела за наблюдение на Камората (неаполитанската мафия) на ежедневника „Кориере дел Медзоджорно“. Две години по-късно, през 2004 г., се мести в Неапол, за да може да наблюдава по-отблизо криминалните прояви в града. Статиите му стимулират съдебните власти в началото на 2005 г. да го изслушат по отношение на организираната престъпност.
През март 2006 г. е издаден романът му „Гомор: лице в лице с Камората“, вдъхновен от реални събития. Заради творбата си Савиано получава смъртни заплахи, отправени от клана Казалези от Камората – клан, който той осъжда в своето изобличение и на площада в Казал ди Принчипе по време на демонстрация в защита на законността. От 13 октомври 2006 г. живее под полицейска закрила. На 20 октомври 2008 г. шестима носители на Нобелова награда (Орхан Памук, Дарио Фо, Рита Леви-Монталчини, Дезмънд Туту, Гюнтер Грас и Михаил Горбачов) публикуват статия, в която казват, че застават на страната на Савиано срещу Камората. „Гомор“ е издаден в над 4 млн. екземпляра в над 40 страни по света, включително и в България. Савиано е автор заедно с Марио Джеларди на едноименната пиеса. През 2008 г. по негов сценарий романът е екранизиран във филма „Гомор“, а в периода 2014 – 2016 г. в едноименния телевизионен сериал. За сценария на филма Савиано получава наградата „Давид на Донатело“ за най-добър сценарий.
На 10 декември 2009 г. в присъствието на Дарио Фо писателят е обявен за почетен член на Академията за изящни изкуства „Брера“ в Милано и получава почетна диплома по художествена комуникация и дидактика – най-високото признание от университета, равняващо се на магистърска степен. Савиано посвещава наградата на заселилите се в Милано жители на Южна Италия.
На 22 януари 2011 г. Университетът на Генуа му присъжда почетна степен по право „за важния принос в борбата срещу престъпността и в защитата на законността в страната“. Савиано посвещава признанието на магистратите от прокуратурата в Милано, които разследват Рубигейт, в който Силвио Берлускони е обвинен в склоняване на малолетни към проституция. Оттук и полемиката с неговата дъщеря Марина Берлускони, президентка на изд. „Мондадори“.
През 2011 г. писателят е поканен да изнесе лекция в Нюйоркския университет, оставайки да живее един семестър в Съединените щати. По-късно се мести да живее редовно за известно време в Манхатън.
След като заменя Роберто Сантакиара с Андрю Уайли като литературен агент, на 27 август 2013 г., в периодичното издание „Роберто Савиано“ от Роберто Савиано и изд. „Фелтринели“ той публикува монография, посветена на журналиста Енцо Балдони, в която заявява, наред с други неща, че е атеист.
През 2013 г. е издадена книгата му „Нула Нула Нула“ (сленг за кокаин), която е изследване на финансовите сделки около кокаина, обхващащо движението му през континентите и ролята на наркопарите в международните финанси. В периода 2019 – 2020 г. книгата е екранизирана в едноименния телевизионен сериал с участието на Андрея Райзбъро.
През 2014 г. Савиано е поканен за един семестър като дългосрочен гостуващ сътрудник в Принстънския университет, за да преподава курс за връзката на мафията с политиката и бизнеса, озаглавен „Икономическа политика и организирана престъпност“. В програмата са разглеждани престъпните организацииMarco Cremaschi. Il territorio delle organizzazioni criminali (PDF). Università di Roma Tre. 2009. и тяхната политическа и социална роля, връзката между мафията и журналистиката, с техниката на разследващата журналистика, културата и мафиотските символи,Sonia Barraco. Subcultura mafiosa e cultura siciliana. Cosa Nostra e la sua organizzazione: rituali, valori, strumenti e fini. Università di Palermo. 2006.Sabrina Lattuca, Immagini di mafia. Università degli studi di Milano. 2011. като ритуалите на „Ндрангета“, трафикът на кокаин и историите на писателите, осъдени на смърт от наркокартелите по света.A Princeton si studia l'economia della mafia. Docente: Roberto Saviano. Repubblica. 1º aprile 2014.
През 2015 г. си сътрудничи с неаполитанския драматург Мимо Борели в спектакъла „Sanghenapule – Изключителният живот на Св. Януарий“, включен в сезон 2015/2016 на Малкия милански театър.
От 2015 г. писателят присъства в мрежата със собствен редакторски проект, наречен RSO - Roberto Saviano Online.
През 2016 г. е издаден романът му „Пираните от Неапол“ от поредицата „Парадът на децата“. В Неапол новите банди са групи от тийнейджъри, които въоръжени тероризират местните жители, маркирайки териториите на своите мафиотски босове. В историята един от лидерите на такава банда, Николас „Махараджата“, има амбициите да стигне далеч отвъд изпълнението на заповедите, но насилието скоро излиза извън контрола му. През 2019 г. романът е екранизиран в едноименния филм с участието на Франческо ди Наполи и Паскуале Марота. Сценарият за филма получава наградата „Сребърна мечка“ на Берлинския международен кинофестивал.
През септември 2016 г. е удостоен с наградата „M100 Сансуси Колоквиум“ от германската канцлерка Ангела Меркел, която се дава на журналисти и писатели, които се отличават със своята смелост.
На 8 януари 2021 г. е официално обявено, че на следващия 15 януари Савиано ще започне да си сътрудничи с вестник „Кориере дела Сера“ с коментари, разследвания, видеоклипове и подкасти, като по този начин прекъсва връзката с вестник „Република“ след няколко години сътрудничество.
На 24 юни 2022 г. писателят–атеист е поканен във Ватикана; той декларира, че се чувства „добре дошъл“.
Мисълта на Савиано е повлияна главно от южните интелектуалци Джустино Фортунато и Гаетано Салвемини, от анархистите Ерико Малатеста и Михаил Бакунин и от поета Роко Скотеларо. Той също така заявява, че е „се е обучавал от много признати автори на традиционната и консервативна култура – Ернст Юнгер, Езра Паунд, Луис-Фердинанд Селин, Карл Шмит“ и Юлиус Евола, когото често чете. Заради това последно изказване през 2011 г. писателят Винченцо Консоло възмутено оттегля очакваното си въведение към „Словото срещу Камората“.
В своите публикации, включително в статиите и книгата си „Гомор“, авторът използва литература и разследващи репортажи, за да разкаже за икономическата реалност на територията и бизнеса на организираната престъпност в Италия, по-специално престъпния синдикат Камора, и на организираната престъпност по-общо.
Многобройните му сътрудничества с международни и италиански вестници и списания включват италианските „Еспресо“, „Република“, „Пост“ и „Пост Интернационале“, американските „Вашингтон Поуст“, „Ню Йорк Таймс“, „Нюзуик“ и „Тайм“, испанския „Ел Паис“, немските „Цайт“ и „Шпигел“, шведския „Експресен“, британските „Гардиън“ и „Таймс“.
Случаят „Гомор“
Савиано прави своя дебют „с разказ, имитирайки Томазо Ландолфи, и го праща на Гофредо Фофи, който го кара да разбере, че въпреки че пише много добре за възрастта си, той пише „глупости“. – „Видях от пощенския печат от къде си“, му казва той, – „Пиши за твоя край.“ Савиано дължи много на писатели като Фофи или Густав Херлинг-Груджински – писатели, които той определя като „бойци“, майстори, които използват писалката като оръжие“.От конференция на Савиано в Генуа на 17 март 2008 и публикувана на mentelocale.it. Посетено на 29.11.2009.
През март 2006 г. в поредицата „Сини улици“ на изд. „Мондадори“ излиза първият му роман, определен от автора като „нехудожествен роман“: „Гомор: Пътуване из икономическата империя и в мечтата за господство на Камората“. Това е пътуване в престъпния бизнес свят на неаполитанската мафия и в местата, където е родена и живее тя: Кампания, Неапол, Казал ди Принчипе, Сан Чиприано д'Аверса, провинцията на Аверса. Това са места, където авторът е израснал, и той запознава читателя с една сурова реалност в очите на онези, които не идват от такива места. Книгата говори за разкошните вили на престъпните босове, създадени, за да копират тези в Холивуд, за полетата, пълни с токсични отпадъци, изхвърляни от половин Европа, за население, което не само сътрудничи на тази организирана престъпност, но я защитава и одобрява действията ѝ. Следователно Савиано разказва за система (това е името, използвано за обозначаване на Камората), която примамва новобранци, които все още не са и подрастващи, карайки ги да повярват, че техният е единственият възможен житейски избор, за деца-босове, убедени, че единственият начин да умреш като истински мъж е да бъдеш убит „Всички, които познавам, са или мъртви, или в затвора. Искам да стана бос“, както и за криминален феномен, повлиян от медийната зрелищност, в който босовете в техните дрехи и движения се вдъхновяват от филмовите звезди.
През същата година книгата печели Награда „Виареджо“ за най-добра дебютна творба. Към август 2009 г. продава над 2,5 млн. копия в Италия и е преведена в 52 страни. Около 2 млн. копия са продадени в останалия свят. Присъства в класациите за бестселъри в Германия, Нидерландия, Белгия, Испания, Франция, Швеция, Финландия, Литва, Албания, Израел, Ливан и Австрия.
Пиесата „Гомор“ е базирана на книгата и е дело на Марио Джеларди. Тя носи на Савиано наградата „Театър Олимпичи“ за 2008 г. като най-добър автор на италианска новост.
Игралният филм „Гомор“ (режисиран от Матео Гароне) печели специалната Голяма награда на журито на Филмовия фестивал в Кан. През 2009 г. филмът печели наградата „Тонино Гуера“ за най-добър разказ на Филмовия фестивал Bif&St в Бари.