Защитата на авторското право в Европейския съюз е унифицирана и хармонизирана чрез законите за авторско право в рамките на Европейския съюз, въпреки че съществуват различия между отделните държави членки. Правната рамка е формирана чрез редица директиви, които държавите членки трябва да транспонират в своето национално законодателство. Основните са: Директива за срока на закрила на авторското право (), Директива за информационното общество и Директива относно авторското право в цифровия единен пазар. Авторското право в Съюза освен това зависи от международните конвенции, в които Европейският съюз или неговите държави членки са страни, като например ТРИПС или Бернската конвенция.

История Опитите за хармонизирането на законодателството в областта на авторското право в Европа датират още от XIX век: на 9 септември 1886 г. е подписана Бернската конвенция за закрила на литературните и художествените произведения. Към XXI век всички държави членки на Европейския съюз са страни по Бернската конвенция и спазването на нейните разпоредби вече е задължително. Първата сериозна стъпка, предприета в ЕС за хармонизиране на законите за авторското право е решението за прилагане на общ стандарт за авторско-правна защита на компютърните програми, приет с Директивата за компютърни програми от 1991 г. През 1993 г. с Директивата за срока на закрила на авторското право е установен общовалиден срок на закрила на авторското право – 70 години от смъртта на автора.

Защитени права Следните права са защитени от законодателството на Европейския съюз:

право на възпроизвеждане за автори, изпълнители, продуценти на звукозаписи и филми, и радио- и телевизионни организацииRental Directive Член 7 Директива 2001/29/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество ; ТРИПС Член 14, WIPO_Performances_and_Phonograms_Treaty (WPPT) Член 7 и 11 право на публично разгласяване за автори, изпълнители, продуценти на звукозаписи и филми, и радио- и телевизионни организации ; ТРИПС Член 10 WIPO Copyright Treaty (WCT) Член 8, WIPO Performances and Phonograms Treaty (WPPT) Член 6,10 и 14 право на разпространение за автори и за изпълнители, продуценти на звукозаписи и филми, и радио- и телевизионни организацииRental Directive Член 9; също ТРИПС Член 10, WCT Член 6, WPPT Член 8 и 12 право на фиксиране за изпълнители и радио- и телевизионни организацииRental Directive Член 6, ТРИПС Член 14 и WPPT Член 6 право на отдаване под наем и/или в заем за автори, изпълнители, продуценти звукозаписи и филми,Rental Directive Член 2; също ТРИПС Член 11, WCT Член 7, WPPT Член 9 и 13Warner Brothers Inc. and Metronome Video ApS v Erik Viuff Christiansen (Case C-158/86), ECR (1988) 02605. Metronome Musik GmbH v Musik Point Hokamp GmbH (Case C-200/96), Foreningen af danske Videogramdistributører, acting for Egmont Film A/S and Others v Laserdisken (Case C-61/97). със свързано с това право на справедливо възнаграждение за отдаване в заем и/или под наем за автори и изпълнителиRental Directive Article 4 право на ефирно излъчване за изпълнители, продуценти на звукозаписи и радио- и телевизионни организацииRental Directive Article 8; и WPPT Article 6 право на публично излъчване чрез сателит или кабел за автори, изпълнители, продуценти на звукозаписи и радио- и телевизионни организацииSatellite_and_Cable_Directive Articles 2 and 4 право на възпроизвеждане, разпространение и отдаване под наем на компютърни програми за авториComputer Programs Directive Член 4; също ТРИПС Член 11

Обикновено се счита, че моралните права са предмет на националните законодателства на държавите членки, въпреки че някои държави класифицират някои от горепосочените права, особено правото на публично излъчване, към моралните права на автора, а не към неговите права за експлоатация.

Времетраене на защитата Правата на авторите са защитени през целия им живот и 70 години след смъртта им; това включва и правата за препродажба на изпълненията на артистите.Директива относно правото на препродажба в полза на автора на оригинално произведение на изкуството Чл ен 8 За филмите и други аудиовизуални произведения 70-годишният период се прилага от последната смърт на следните лица, независимо дали те се считат за автори на произведението съгласно националното законодателство на държавата членка: главният режисьор (който винаги се счита за автор на аудиовизуалното произведение), авторът на сценария, авторът на диалога и композиторът на музика, специално създадена за използване в кинематографичното или аудиовизуалното произведение.

Правата на артистите-изпълнители са защитени 50 години от разпространението или разгласяването на изпълнението или 50 години от самото изпълнение, ако то никога не било разгласявано публично през този период. Правата на продуцентите на звукозаписи продължават 50 години след публикуване на звукозаписа или 50 години след публично разгласяване на звукозаписа, след нейното публично съобщение, ако тя никога не е била публикувана през този период, или 50 години след нейното създаване, ако тя никога не е била публично разгласявана. Правата на продуцентите на филма продължават 50 години след публично разгласяване на филма или 50 години след създаването му, ако през този период той никога не е бил публично разгласяван. Правата на радио- и телевизионните организации продължават 50 години след първото излъчване на предаване. Европейската комисия предложи този срок да бъде удължен на 95 години и след това предложение Европейският парламент прие законодателство за удължение на 70 години.

Когато дадено произведение се е ползвало с по-дълг срок на закрила съгласно националното законодателство към 1 юли 1995 г., неговият срок на закрила не се съкращава. В противен случай тези условия на закрила се прилагат за всички произведения, които са били закриляни през държавата членка на Европейската икономическа зона към 1 юли 1995 г. Тази разпоредба доведе до възстановяване на авторските права върху някои произведения, които са станали обществено достояние в страните с по-кратък срок по условията на авторското право. Директивата на ЕС за информационното общество промени условията на срока за закрила на звукозаписите, който се изчислява от датата на публикуване вместо от датата на първоначално публично разгласяване, но не възстанови закрилата на звукозаписите, които са станали обществено достояние съгласно предишните правила. Всички срокове на закрила се отчитат до 31 декември на годината на изтичане.

Права на препродажба С Директивата за права на продажбата се създава право на авторите на произведения на изкуството за участват в приходите от препродажбата на техните произведения. Това право, което понякога е известно с френското си наименование droit de suite, е лично за твореца и може да бъде прехвърлено само по наследство. То се изчислява като част от цената на препродажбата (без данъците), която варира между 4 и 5 процента за частта от цената на препродажбата до 50 000 евро и 0,25% за частта от цената на продажбата над 500 000 евро. Общият размер на хонорара на възнаграждение е ограничен на 12 500 евро, еквивалентно на цена за препродажба от 2 000 000 евро. Държавите членки могат да изберат да освободят от хонорара продажбите на стойност под 3000 евро. Произведенията на изкуството, които попадат в обхвата на това право препродажба, са „произведения на графичното или пластичното изкуство като картини, колажи, живопис, рисунки, гравюри, щампи, литографии, скулптури, гоблени, керамика, стъклени изделия и фотографии, при условие че са изработени от самия художник или са копия, които са направени в ограничен брой от художника или под негово ръководство.“

Права върху бази данни С Директивата за базите данни се създава защита sui generis за бази данни, които не отговарят на критерия за оригиналност за авторско-правна закрила. Тя има за цел да защити „инвестирането на значителни човешки, технически и финансови ресурси“ в създаването на база данни (параграф 7 от преамбюла), докато законните за авторското право на много държави членки изрично изключват усилията и труда от критериите за защита на авторското право. За да важиза дадена база данни, базата трябва до показва „качествено и/или количествено значителна инвестиция в получаването, проверката или представянето на съдържанието.“Директива 96/9/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 11 март 1996 година за правна закрила на базите данни Създателите на базата имат право „да предотвратят извличането и/или повторно използване на цялото или на значителна част от съдържанието, оценена качеството и/или количествено.“ Това включва и повторното извличане на несъществени части на базата данни или необоснованото накърняване на законните интереси на създателя на базата данни.

Държавите членки могат да ограничат това право в следните случаи:

извличане от неелектронна база данни за лична употреба; извличане за целите на преподаването или научните изследвания, доколкото това е оправдано от нетърговска цел; извличане и/или повторното използване за целите на обществената сигурност или на административни или съдебни процедури.

Правата върху базите данни имат срок от петнадесет години, считано от:

„завършването“ на базата данни, т.е. моментът, в който е изпълнен критерият за значителна инвестиция, или датата, на която базата данни е предоставена на обществеността, в зависимост от това коя от двете дати е по-късна.

Срокът на защита продължава до 31 декември на годината, в която изтича. Ако има „съществена промяна“ в базата данни, която би била квалифицирана като „съществена нова инвестиция“, за получената база данни се предоставя нов период на защита.

Ограничения Временното копиране, което е свързано с излъчването на дадено произведение или с неговото законно използване, не е предмет на изключителното право на възпроизвеждане.

Държавите членки могат да въведат други ограничения от списъка в член 5 от Директивата за информационното общество или да запазят ограниченията, които вече са била в сила към 22 юни 2001 г.

Разрешените ограничения са:

чл. 5.2(а) възпроизвеждане на хартия чрез фотокопиране или подобни методи, с изключение на ноти, ако има компенсация за притежателите на права; чл. 5.2(б) възпроизвеждания, направени за частна и нетърговска употреба, ако има компенсация за носителите на права; чл. 5.2(в) възпроизвеждане от обществени библиотеки, образователни институции или архиви за нетърговска употреба; чл. 5.2(г) запазване на записи на предавания в официални архиви; чл. 5.2(д) възпроизвеждане на предавания от социални институции с нетърговска цел, като болници и затвори, ако има компенсация за носители на правата; чл. 5.3(а) използване за илюстрация за целите на преподаването или научните изследвания, доколкото това е оправдано от нетърговската цел; чл. 5.3(б) използване, пряко свързано с увреждане, до степен, оправдана от увреждането; чл. 5.3(в) прегледи в пресата и новинарски репортажи; чл. 5.3(г) цитати за целите на критиката или рецензията; чл. 5.3(д) използване на целите на обществената сигурност или в административни, парламентарни или съдебни производства; чл. 5.3(е) използване на политически речи и откъси от публични лекции, доколкото това е оправдано от обществена информация; чл. 5.3(ж) използване по време на религиозни или официални тържества; чл. 5.3(з) използване на произведения, като архитектура или скулптура, които са разположени постоянно в обществени места; чл. 5.3(и) случайно включване в друго произведение; чл. 5.3(й) използване за реклама на публична изложба или продажба на произведения на изкуството; чл. 5.3(к) карикатура, пародия или пастиш; чл. 5.3(л) използване във връзка с демонстрация или ремонт на оборудване; чл. 5.3(м) използване на защитено произведение (напр. планове) за реконструкция на сграда; чл. 5.3(н) публично съобщаване на произведения в рамките на помещенията на обществените библиотеки, образователните институции, музея и архиви.