Тициано Терцани () е италиански журналист и писател, известен с обширните си познания за Източна Азия през ХХ век. Той е един от малкото западни репортери, станали свидетели както на падането на Сайгон под контрола на Виет Конг, така и на превземането на Пном Пен от Червените кхмери в средата на 70-те години на XX век. Биография и библиография в сайта Goodreads Биография и библиография в сайта Babelio Биография и библиография в сайта Encyclopedia.comБиография в сайта „Литернет“ Популярността на творчеството му се дължи на характерния му стил, който съчетава свидетелства за ключови исторически събития с личното му духовно търсене.

Биография и творчество Тициано Терцани е роден на 14 септември 1938 г. във Флоренция, Италия, в бедно работническо семейство. Баща му е механик, а майка му – шапкарка. Следва право в Пизанския университет и специализира в Нормалното висше училище в Пиза. През 1961 г. завършва с отличие и започва работа в „Оливети“, пътувайки из Европа. През 1962 г. се жени за Анджела Спинели, с която има две деца – Саския и Фолко.

През 1965 г. заминава на командировка в Япония, където се увлича по източната култура. Година по-късно купува земя в долината Орсиня, където през следващите години построява малка къща.

През есента на 1967 г. е изпратен в Йоханесбург, пристигайки дни след убийството на премиера Хендрик Фервурд, в разгара на апартейда. Там събира материали, интервюта и снимки и започва да пише репортажи за седмичника на независимата левица „Астролабио“, с който работи до ноември 1970 г.

След пътувания до Австралия и Тайланд напуска „Оливети“, печели стипендия и следва международни отношения в Колумбийския университет в Ню Йорк. Стажува в „Ню Йорк Таймс“, пишейки за движението за граждански права на чернокожите, демонстрациите срещу войната във Виетнам и историческото кацане на Луната от Аполо 11. През 1968 г. се премества в Калифорния и следва в Станфордския университет, където научава китайски, привлечен от Културната революция на Мао Дзъдун.

Терцани е регистриран като журналист публицист през 1969 г. и в края на същата година започва стаж в миланския вестник Il Giorno, където се запознава с водещи журналисти. Решен да стане международен кореспондент, получава договор на свободна практика от хамбургския седмичник „Шпигел“ за отразяване на Югоизточна Азия. През януари 1972 г. се установява в Сингапур, откъдето пише за войната във Виетнам. Пише също и за римският седмичник „Еспресо“ и други медии.

Първата му книга, „Леопардова кожа. Виетнамски дневник на военен кореспондент 1972–1973“ (Pelle di leopardo. Diario vietnamita di un corrispondente di Guerra), излиза през 1973 г. Между юли 1974 и май 1975 г. сътрудничи на римския вестник „Месаджеро“, а през 1975 г. е сред малкото западни журналисти, които стават свидетели на падането на Сайгон, и остава там още три месеца. В края на 1975 г. се премества със семейството в Хонконг като пише за Китай. През 1976 г. започва сътрудничество с вестник „Република“. Същата година е публикувана книгата му „Джай Понг! Освобождението на Сайгон“ (Giai Phong! La liberazione di Saigon), която печели наградата „Луиджи Русо Поцале“ за публицистика. През октомври посещава Шанхай след смъртта на Мао Дзъдун (9 септември) и процеса срещу „Бандата на четиримата“. През 1977 г. започва Камбоджанско-виетнамската война, която той отразява дълго време, и събира ужасен историите за зверствата на Камбоджанския холокост, извършен от Червените кхмери на Пол Пот. Те са издадени през 2008 г. в посмъртната му антология „Призраци: Пратки от Камбоджа“ (Fantasmi. Dispacci dalla Cambogia).

Терцани посещава Пекин за „Шпигел“ в края на 1979 г., а през 1980 г. се установява там като първият постоянен кореспондент на западно списание, като паралелсно сътрудничи и на вестник „Кориере дела Сера“. През 1984 г. публикува „Забранената врата“ (La porta proibita), посветена на Китай след Мао Дзъдун, а през 1992 г. – „Лека нощ, господин Ленин“ (Buonanotte, signor Lenin), за разпадането на Съветския съюз.

От 1994 г. живее със семейство си в Индия. През 1995 г. е издаден автобиографичният му пътепис „Един гадател ми каза : пътешествие до тайното сърце на Изтока“ (Un indovino mi disse), в който, следвайки предупреждение да не лети през 1993 г., пътува из Югоизточна Азия (Тайланд, Бирма, Лаос, Камбоджа, Малайзия) по суша и море, превръщайки пътешествието в духовно търсене на смисъл и съдба. През 1998 г. публикува сборника „В Азия“ (In Asia), събиращ най-добрите му текстове за региона.

През 2002 г. Терцани публикува „Писма срещу войната“ (Lettere contro la guerra) – силно антивоенно послание, написано в контекста на напрежението Изток–Запад след атентатите от 11 септември 2001 г. и войната в Афганистан. През 2004 г. издава „Още един кръг с въртележката“ (Un altro giro di giostra), в която описва етапите на лечението си от рак на стомаха и размишлява върху смисъла на човешкия живот. Посмъртно излиза мемоарната книга „Краят е моето начало“ (La fine è il mio inizio) – разговор между него и сина му Фолко, екранизирана през 2010 г. във филм с Бруно Ганц в ролята на автора, и музика на Лудовико Ейнауди.

Популярността на произведенията му се дължи на интересния му стил, с който прави читателите свидетели на важни моменти в човешката история, но и на живота му, посветен в търсене на истината.

Терцани умира на 28 юли 2004 г. в Пистоя на 65 години.Obituary Tiziano Terzani, The Guardian Два месеца по-късно получава най-високото отличие на Флоренция – Il Fiorino d’Oro. От 2005 г. на негово име се връчва литературна награда за журналистика с гражданска позиция. Преди смъртта си заявява, че иска на надгробния му камък да пише: „Тициано Терцани, пътешественик“.

Произведения Pelle di leopardo. Diario vietnamita di un corrispondente di Guerra (1973) Giai Phong! La liberazione di Saigon (1976) La porta proibita (1984) Buonanotte, signor Lenin (1992) Un indovino mi disse (1995)Един гадател ми каза : пътешествие до тайното сърце на Изтока, изд.: ИК „Колибри“, София (2012), прев. Дария Карапеткова In Asia (1998) Lettere contro la guerra (2002) Un altro giro di giostra (2004) La fine è il mio inizio (2006)Краят е моето начало : един баща разказва на сина си голямото пътешествие из живота, изд. „Книгомания“ (2019), прев. Пенка Манолова Fantasmi: dispacci dalla Cambogia (2008) Un’idea di destino: Diari di una vita straordinaria (2014)

Екранизации 2010 Das Ende ist mein Anfang

Източници

Външни препратки на Тициано Терцани (фенсайт)

Категория:Италиански писатели Категория:Италиански пътеписци Категория:Италиански журналисти Категория:Италиански общественици Категория:Родени във Флоренция Категория:Починали в Пистоя Категория:Починали от рак