„Овцата и конете“, известна като Шлайхеровата приказка или Шлайхеровата басня, е текст, съставен на реконструирана версия на протоиндоевропейския език (ПИЕ), публикуван от немския езиковед Август Шлайхер в 1868 година. Шлайхер е първият учен, който съставя текст на ПИЕ. Приказката е озаглавена Avis akvāsas ka („Овцата и конете“). През следните години редица различни учени публикуват преработени версии на баснята на Шлайхер, тъй като представата за това как е изглеждал ПИЕ, се промения с напредъка на езикознанието. Паралелните текстове на приказката служат като илюстрация на значителните промени, през които е преминал реконструираният език вследствие на 150 години научни усилия. Първата редакция на Шлайхеровата приказка е направена от Херман Хирт, издадена от „Арнц“ в 1939 година. Втората ревизия на приказката е публикувана от Уинфред Леман и Ладислав Згуста в 1979 година. Друга версия от Дъглас К. Адамс се появява в „Енциклопедия на индоевропейската култура“ (1997:501). В 2007 година Фредерик Кортланд публикува още една версия на официалната си страница.

История

Шлайхер (1868)

Avis akvāsas ka

Превод на немски на Шлайхер

[Das] schaf und [die] rosse.

Превод на български

Овцата и конете

Овца, която нямала вълна, видяла коне, един от които теглил тежка кола, един носел голям товар и един носел човек бързо. Овцата казала на конете: „Сърцето ме боли, виждайки човек да кара коне“.

Конете казали: „Слушай, овцо, сърцата ни болят, виждайки това: човекът, господар, прави вълната на топла наметка за себе си. И овцата няма вълна“.

Чула това, овцата избягала в полето.Beekes R. S. P., Comparative Indo-European Linguistics: An introduction. — 2nd ed. — Amsterdam; Philadelphia: John Benjamin's Publishing Company, 2011. — xxiv, 415 p. — P. 287. — , .

Хирт (1939)

Owis ek'wōses-kʷe

Леман и Згуста (1979)

Owis eḱwōskʷe

Данка (1986)

Owis ek'woi kʷe

Адамс (1997)

H₂óu̯is h₁ék̂u̯ōs-kʷe

Люр (2008)

h₂ówis h₁ék’wōskʷe

Войлес и Барак (2009)

Owis eḱwōs kʷe

Мелхерт (2009, редактирана 2014)

H₂ówis (h₁)ék̂wōs-kʷe

Кортланд (2007, редактирана 2010)

ʕʷeuis ʔiḱ:ueskʷ:e

След отделянето на протоанатолийския и прототохарския:

Бърд (2013)

H₂óu̯is h₁éḱu̯ōs-kʷe

Важни разлики

Някои от разликите между текстовете са само различни правописни конвенции: w и u̯, например, са просто различни начини да се изрази един и същи звук - консонантно u. Много разлики обаче се дължат на развиващите се възгледи за фонологичната и морфологичната система на ПИЕ.

Шлайхер приема, че o/e вокализмът е вторичен и неговата версия на ПИЕ е много и неговата версия е много по-близо до санскрит от съвременните реконструкции.

Хирт въвежда o/e вокализма, сричкотворните резонанти, лабиовеларите и палатизираните веларни съгласни.

Леман и Згуста въвеждат няколко алтернтивни лексеми (относителното местоимение kʷesjo; думата nēr 'човек') и правят първи стъпки към приемане на ларингалите. В текста им има h (wl̥hnā), с което те обозначават приемания от тях за единствен ларингал на ПИЕ.

Адамс е първият, който напълно отразява в реконструкцията си ларингалната теория. Той приема, че има четири различни ларингални фонеми. Съответно в текста му вече няма дълго ā.

Кортланд се отклонява крайно от по-ранните текстове в много отношения. Първо той следва глоталната теория, като изписва глоталните плозиви с последващ апостроф (t’) и изпуска придиханните звучни плозивни съгласни. На второ място той замества абстрактните ларингални знаци с предполагаемата им фонетична стойност: h1 = ʔ (глотална пауза), h2 = ʕ (глътъчна съгласна), h3 = ʕʷ (глътъчна съгласна със закръгляне на устните). Кортланд също така има различно мнение за степените на аблаута в много глаголни и именни форми.

В популярната култура Във филма „Прометей“ (2012) на Ридли Скот в кратък диалог между астронавт и извънземното „Инженер“ е използван протоиндоевропейски. Андроидът Дейвид (игран от Майкъл Фасбендер) рецитира „Овцата и конете“ на интерактивен компютър, подготвяйки се за първия контакт с „Инженерите“. Реконструираният диалог във филма е дело на езиковеда Анил Билту, който и преподава на екрана „Овцата и конете“ на Дейвид.Stu Holmes, The Linguistics of Prometheus — What David Says to the Engineer. // THE BIOSCOPIST. thebioscopist.com. — JUNE 20, 2012

Вижте също „Царят и богът“

Бележки

Категория:Индоевропейци Категория:Германски книги Категория:Книги от 1868 година