Новорусийска губерния () e името на две административно-териториални единици на Руската империя, разположени през втората половина на XVIII век на територията на историко-географската област Новорусия.
Губернийски център на първата Новоросийска губерния е град Кременчук през 1765–1776, а на втората – Новоросийск 1776–1783 (сега Днипро), също през 1764 и 1797-1801 г. негов център е Крепостта Св. Елисавета (и трите в днешна Украйна).
Новорусийска губерния (1764–1783 г.)
Върху земите, отнети от украинските казаци през 1750–1753 г. се формират Нова Сърбия и Славяносърбия – първите военно-земеделчески селища на сърби и унгарци от Австрийската империя, доведени от полковник Иван Хорват, Иван Шевич и Райко Прерадович (Де-Прерадович) в новите южни владения на Руската империя.Новороссийский край // Энциклопедический словарь Брокгауза и Ефрона : в 86 т. (82 т. и 4 доп.). — СПб., 1890—1907.
През 1753-1764 г. на територията на Бахмутска провинция в първата голяма Воронежска губерния е съществувала автономна област на западни военни преселници – Славяносърбия.
Всъщност Новоросийската губерния, като административно-териториална и военна единица, е образувана с указ на Екатерина II от 22 март 1764 г., за да защити новите южни територии на Руската империя от турско-татарски набези, върху земите на бившата Нова Сърбия.
Първи наместник в Новорусийска губерния станал генерал-поручик Алексей Петрович Мелгунов. Цялата земя на бивша Нова Сърбия (1421 хил. десятини, приблизитлно 1552 хектара) е разделена на участъци от 26 десятини (гориста земя) и 30 десятини (безгориста земя). Да получат земя в наследствено владение можели „хора от всякакво звание“, при условие че постъпят на военна служба или се впишат в крепостническото съсловие. Поземлени парцели били приписани на 8 местни поселищни полка: Черен и Жълт хусарски полк, Елисаветградски пикинерски полк, Бахмутски хусарски полк и Самарски хусарски полк, както и Днепърски пикинерски полк, Лугански пикинерски полк и Донецки пикинерски полк (на левия бряг на Днепър). По-късно на базата на това селищно полково деление е въведено уездното устройство.
По-късно през същата година към губернията били присъединени земите на премахната Славяносърбия (намалена Бахмутска провинция, отделена от първата Воронежска губерния), Украинската линияУкраинската линия е военноинженерна система от непрекъснати земни отбранителни укрепления, копиращи релефа на местността, предназначена да защити степната зона на Южна Русия от набезите на кримските татари през XVIII в. и да осъществи преход от пасивна към активна отбранителна тактика., 13 стотни на Полтавски и две сотни на Миргородски полк на Запорожката войска. Административен център става Кременчук. Губернията била разделена на три провинции: Екатерининска (по река Орел), Елизаветградска и Бахмутска (бивша Славяносърбия).
През 1775 г. Бахмутската провинция е прехвърлена към новосформираната Азовска губерния, а към Новорусийска губерния била присъединена западната част от земите нз Запорожката Сеч (всички територии западно от река Днепър), ликвидирана с манифест на Екатерина II.
От 1775 г. Новорусийска губерния е разделена на три провинции: Кременчукска, Екатерининска (Екатеринослав; Екатеринослав е основан през 1777 г.) и Елисаветинска (Елисаветградска) .
През 1777 г. Новорусийска губерния е допълнена с Херсонска провинция.
В хода на реформата на административно-териториалното деление територията на губернията влязла в състава на образуваното през 1783 г. Екатеринославско наместничество.
Ръководство на губернията
Главни командири
1764-1765 г. – Яков Мелгунов 1765-1766 г. – Якоб Бранд 1767 г. – Иван Леонтиев 1767-31.05.1774 г. – Фьодор Воейков
Генерал-губернатори
31.05.1774 – 30.03.1783 г. – княз Григорий Потьомкин
Губернатори
1775-1778 г. – Матвей Муромцев 1778-1783 г. – Николай Язъйков 1783 г. – Тимофей Тутолмин 1800 г. – генерал НиколевМосковские ведомости, № 53. — 1800. — С. 1256. 1802 г. – Михаил Павлович Миклашевски.
Новорусийска губерния (1796–1802 г.) Създадена е от Павел I на територията на бившите Екатеринославско наместничество (с център град Екатеринослав), Вознесенско наместничество (с център град Вознесенск) и Таврическа област (с център град Симферопол).
Центърът на тази губерния се намирал в Екатеринослав, който от 1797 до 1802 г. носи името Новоросийск.
Губернията се делила на 19 уезда
Елисаветградски уезд Олвиополски уезд Херсонски уезд Тирасполски уезд Бахмутски уезд Екатеринославски уезд Верхнеднепровски уезд Новомосковски уезд Ростовски уезд Павлоградски уезд Славяносръбски уезд Александровски уезд Днепърски уезд Мариуполски уезд Евпаторийски уезд Перекопски уезд Симферополски уезд Тмутаракански уезд Феодосийски уезд С императорски указ от 8 октомври 1802 г. Новорусийска губерния е ликвидирана, а от нейните територии са образувани три нови губернии:
от Елисаветградски, Олвиополски, Херсонски и Тирасполски уезди е създадена Николаевска губерния (с център Николаев); от Бахмутски, Екатеринославски, Верхнеднепровски, Новомосковски, Ростовски, Павлоградски, Александровски и Славяносръбски уезди е създадена Екатеринославска губерния (с център град Екатеринослав); от Днепърски, Евпаторийски, Перекопски, Симферополски, Тмутаракански и Феодосийски уезди е създадена Таврическа губерния.
Бележки
Литература
Новороссийский край // Энциклопедический словарь Брокгауза и Ефрона : в 86 т. (82 т. и 4 доп.). — СПб., 1890—1907. Густерин П. О заселении сербами Новороссии Сапожников И. В., Сапожникова Г. В. Запорожские и черноморские казаки в Хаджибее и Одессе. — Одесса, 1998 Тархов С. А. Изменение административно-территориального деления России за последние 300 лет // газета «География». — М.: ИД «Первое сентября», 2001. — № 15. Гончарук Т. Г., Гуцалюк С. Б., Сапожников І. В., Сапожникова Г. В. Хаджибей — Одеса та українське козацтво. — Одеса, 1999. (укр.) Източници
Категория:История на Украйна Категория:Руска империя