Едуàрдо Гонсàлвес де Андрàде ( Eduardo Gonçalves de Andrade), по-известен като Тостао (порт. Tostão) е бразилски футболист, нападател. 1 Brazil in Mexico 1970 Играл е за клубовете „Америка Минейро“, „Крузейро“ и „Вашко да Гама“. Играл е 65 мача и е вкарал 35 гола за националния отбор на Бразилия.
Световен шампион от 1970 г. Футболист № 1 на Южна Америка за 1971 г. Голмайстор в историята на клуба Крузейро. Заема 14-то място сред най-добрите играчи на Южна Америка на XX век според МФФИС. В класиранията за най-добрите играчи в света на ХХ век е поставен на 48-мо място от списание Placar и на 55-то място от списание World Soccer. Също така е включен в списъка на най-добрите играчи на XX век според Voetbal International.
Биография Едуардо Гонсалвес де Андраде е роден на 25 януари 1947 г. в Бело Оризонти. Баща му е бил футболист.
Детство и юношество Едуардо получава прякора „Тостао“ като дете. Когато е на 7 години, той е привикан да подсили отбора на квартала, който ще се изправи срещу момчетата от Атлетико Минейро. Той влезе едва през второто полувреме и сякаш изчезва сред 12-15-годишните момчета. Малкият вкарва гол и е носен на ръце от съотборниците си.
Тези, които гледат футболните мачове в IAPI, жилищен комплекс близо до центъра на Бело Оризонте, гарантират, че Едуардо Андраде е най-добрият. Но засрамен, че има витилиго, заболяване, което причинява петна по кожата, той отказва да носи шорти. Тъй като Едуардо е най-младият и най-слабият в отбора на Индустриалната спортна асоциация, той получава прякора Тостао („стотинка“; валутата вече е доста обезценена по това време). Наричан е още Tорò. Избран е да играе ляво крило, където се специализира в ритане изключително с левия крак. Инцидент на 6-годишна възраст с един гвоздей на десния му крак е пречел на Тостао да рита с десния си крак. Травмата е преодоляна едва 13 години по-късно в бразилския национален отбор, където физическият треньор Пауло Амарал го убеждава да тренира 200 ритника с десния крак всеки ден, за да стане пълноценен полузащитник.
Започва да играе в клуба Америка Минейро, където попада благодарение на треньора на отбора Орландо Андраде. Играл е с баща си Едуардо в клуба „Итай Вилела“. Впоследствие Тостао си спомня: „Дължа му много. Ако не беше той, нямаше да стана футболист. И бях малък на ръст, и нямах достатъчно сила. Но той винаги казваше, че епохата на атлетичните и силови футболисти е към края си, силата ще бъде заменена от разум, умножен по хитрост и сръчност.“
На 15-годишна възраст Тостао започва да играе за основния отбор. През същата година е включен в държавния юношески отбор. В неговия състав през 1963 г. той побеждава първия отбор на Бразилия, отбелязвайки и двата гола на своя отбор. След този успех Тостао се превръща в една от основните изгряващи звезди на бразилския футбол.
Травма на очите През 1968 г., в мач от „Копа Бразилия“ с Коринтианс, Тостао е контузен в лявото си око. Дитао, играч от противниковия отбор, избивайки топката, удря Едуардо в лявото око. Отлепва се ретината.
Футболистът претърпява операция в Хюстън. Тя помага и той отново започва да играе футбол. Година по-късно обаче отново се разболява и е трябвало да се повтори операцията. Впоследствие, поради това, Тостао много рядко играе с главата си, страхувайки се от повторна поява на отлепване на ретината.
В квалификационните мачове за Световното първенство през 1970 г. Тостао е един от основните голмайстори на отбора. В допълнение, той даде голям брой асистенции.Пеле. Моя жизнь и прекрасная игра. – М.: Планета, 1989. Той също така показа високо ниво на игра на победоносното Световно първенство през 1970 г. в Мексико, където вкарва два гола на четвъртфиналите срещу Перу (4:2). На 26-годишна възраст, вече станал световен шампион, Тостао прекратява футболната си кариера поради проблеми с очите.
Получава висше медицинско образование. След това става е един от водещите бразилски журналисти и коментатори.
Титли Национален отбор на Бразилия Световно първенство: 1970 г. Купа Рока: 1971 Купа на Независимостта: 1972
Крузейро Първенство на Бразилия: 1966 г. Шампионат на Минейро: (1965, 1966, 1967, 1968 и 1969) Първи турнир на Минас Жерайс: 1966 Други турнири и купи Турнир в Джакарта: 1972 г. Турнир в Хонконг: 1972 Милър Къп (САЩ): 1972 Турнир в Тайланд: 1972 Турнир на Губернатора: 1971 Турнир на 11 октомври (Панама): 1971 Турнир в Каракас: 1970 Турнир „Хосе Гилерме“ (Бразилия): 1970 Турнир в Мексико: 1967 Четворен турнир (Бразилия): 1966 Купа „Рио Бранко“ (Уругвай): 1966 Турнир „Барбасена“ (Минас Жерайс): 1965 Турнир „Марио Коутиньо“ (Минас Жерайс): 1965 Турнир на епископите (Минас Жерайс): 1965 Турнир „Наталино Триджинели“ (Минас Жерайс): 1965 Купа „Гийерме де Оливейра“ (ДФ): 1964 Турнир „Барбасена“ (Минас Жерайс): 1964
Голмайстор Шампионат на Минейро 1966 (17 гола) Шампионат на Минейро 1967 (20 гола) Шампионат на Минейро 1968 (25 гола) Първенство на Бразилия 1970 (12 гола) Квалификации за Световното първенство по футбол 1970 (10 гола)
Източници
Категория:Футбол в Южна Америка Категория:Бразилски футболисти Категория:Футболисти на Вашко да Гама Категория:Футболисти на Крузейро Категория:Родени в Бело Оризонти