„Органон“ (, „инструмент“) е утвърденото название за 6 произведения на древногръцкия философ Аристотел в областта на логиката и диалектиката.Britannica Шестте трактата в „Органон“ са: „Категории“ „За тълкуването“ „Първа Аналитика“ „Втора Аналитика“ „Топика“ „Софистически опровержения“
Творческото наследство на Аристотел не е обгрижвано след неговата смърт и множество текстове са загубени или запазени във фрагментарен и неавтеничен вид. През втората половина от I век пр. н.е. Андроник от Родос прави опит да систематизира запазеното, като в началото поставя трактатите с методологическо съдържание, третиращи езика, логиката, тяхното разбиране и употреба. Подредбата е не в реда на създаването им, а в последователност, подходяща за преподаване на съдържащия се в тях материал. Названието "Органон" датира от античността, но състава на колекцията е търпял промени: Андроник е считал, че За Тълкуването не е от Аристотел; други пък са предлагали добавянето на Поетика и Реторика в същата серия. Mesquita A., Santos r., An Introduction to Aristotle’s Organon, in New Essays on Aristotle’s Organon, London: Routledge, 2024 Били са публикувани множество коментари, а също и преводи на отделните трактати, напр. от средновековни философи, като Тома Аквински, Уилям Окам и Дънс Скот. Издаване на всичките произведения в едно книжно тяло като сборник датира от късни времена, когато кодексът измества свитъците. След изобретяването на книгопечатането се появяват латински сборници със заглавия от типа Organum sive Logica.Aristotelis Stagiritae Organum, quod Logicam appellant, (Lugduni, apud haeredes Jacobi Iuntae), 1560; Aristotelis Organnum, sive Logica, a doctissimis hominibus, Ioachim Perionio, Nicolao Grouchio, Firmino Durio, Latine converse, 1585. (Basileae, ex officina Oporiniana.) Алдо Мануцио съшо публикува трудовете на Аристотел на гръцки в отделен том "Органон". Aristoteles Organon, Venetii: Aldus Manutius, Romanus, Nov. 1495.
Бележки
Категория:Философски съчинения Категория:Сборници Категория:Старогръцка литература