Дамасо Алонсо () е испански филолог академик, литературен критик, преводач и поет, автор на произведения в жанра лирика и документалистика (филология). Част е от литературната група писатели Поколение '27. Биография и библиография в сайта Goodreads Биография в сайта „Енциклопедия Британика“ Биография в сайта Encyclopedia.com Биография в сайта на Кралската академия по история Биография в сайта „Испанска култура“ Биография в сайта „Литературен свят“, със стихове
Биография и творчество Дамасо Алонсо и Фернандес де лас Редондас е роден на 22 октомври 1898 г. в Мадрид, Испания. В ранното си детство живее във Фелгуера, където баща му работи като минен инженер. Баща му умира от туберкулоза, когато Дамасо е двегодишен. Завършва средното си образование през 1914 г. в йезуитския колеж „Ел Рекуердо“ в Мадрид. В периода 1917 – 1918 г. следва в университета на августинците в Ел Ескориал. През лятото се запознава с писателя Висенте Алейксандре и се запознама с творчеството на поетите Рубен Дарио и Хуан Рамон Хименес. Това го насочва към кариера в литературата и той следва право в юридическия факултет (където завършва през 1919 г.) и испанска филология във факултета по философия и литература на университета на Мадрид (където завършва през 1921 г.), а по-късно, през 1928 г., получава докторска степен с дисертация върху творчеството на Луис де Гонгора.
Работи и специализира в Центъра за исторически изследвания в Мадрид и участва активно в дейностите на Студентската резиденция, където се сприятелява с Федерико Гарсия Лорка, Луис Бунюел, Пепин Бело, Салвадор Дали, Рафаел Алберти и Луис Сернуда. В периода 1921 – 1923 г. е преподавател в Берлинския университет, а в периодите 1924 – 1926 г. и 1928 – 1929 г. е преподавател по испански език в Кеймбриджкия университет. По това време прави правод на на „Портрет на художника като млад“ от Джеймс Джойс, с когото си кореспондира.
През 1926 г. присъства на основополагащия акт на Поколение '27 в Севиля. През 1929 г. се жени за филоложката и писателка Еулалия Галвариато и двамата заминават като преподаватели в Съединените щати. Преподават в Станфордския университет и в Хънтър Колидж на Колумбийския университет. През 1931 г. отиват в Англия, където до 1933 г. преподава в Оксфордския университет. После е преподавател в университета на Валенсия и университета на Барселона. В периода 1935 – 1936 г., след като е обявен за член-кореспондент на Испанското общество, работи в областта на романската филология в университета на Лайпциг.
В началото на гражданската война в Испания, заедно с Хосе Ортега и Гасет, намира убежище в Студентската резиденция, а останалата част от войната прекарва във Валенсия, където сътрудничи на списание „Испанско време“. След края на войната, през 1941 г. става ръководител на катедрата по романска филология в Мадридския университет. През 1944 г. получава наградата „Фастенрат“ от Кралската академия за испански език за изследване, в сътрудничество със съпругата си Еулалия Галвариато, върху творчеството на Свети Йоан Кръстни.
През 1945 г. е избран за член на Испанското общество, през 1948 г. става член на Кралската испанска академия, а през 1959 г. на Кралската академия по история. През 1951 и 1954 г. отново пътува до САЩ, където води курсове като гост-професор в Йейлския университет, Харвардския университет и др. През 1962 г. става член на Американското философско общество. Пенсионира се през 1968 г. и е избран за директор на Кралската езикова академия, която ръководи до 1982 г. Обявен е за почетен член на Мексиканската езикова академия през 1973 г. През 1978 г. получава наградата „Мигел де Сервантес“, най-високото отличие в света на испанската литература.
Литературната му кариера може да бъде разделена на две части. Първите му стихосбирки: „Чисти стихове“ от 1921 г., „Градски поеми“ и „Вятърът и стихът“ от 1925 г. се считат за ранния му период на минимализъм. Зрялото му творчество, в по-свободен и сложен стил, е белязано от стихосбирките „Деца на гнева“ (1944) отразяваща мъката му от гражданската война, „Тъмна вест“ (1944), „Човек и Бог“ (1955) и др. По-късната му поезия има агностични насоки. Като литературен критик влиянието му е значително с изучаването на испанската барокова поезия, и особено по отношение творчеството на Луис де Гонгора.
Дамасо Алонсо умира от инфаркт на 25 януари 1990 г. в Мадрид.
Произведения Поезия Poemas puros (1921) Poemillas de la ciudad (1925) El viento y el verso (1925) Hijos de la ira. Diario íntimo (1944) Oscura noticia (1944) Hombre y Dios (1955) Tres sonetos sobre la lengua castellana (1958) Poemas escogidos (1969) Gozos de la vista. Poemas puros. Poemillas de la ciudad. Otros poemas (1981) Antología de nuestro monstruoso mundo. Duda y amor sobre el Ser Supremo (1985) Álbum. Versos de juventud (1993) Verso y prosa literaria (1993)
на български език Безсъние (стихотворение), сп. „Хермес“ (2007), прев. Вячеслав Остър Безсъница (стихотворение), сп. „Алтера“ (2008), прев. Нева Мичева
Филология и литературна критика La lengua poética de Góngora (1935) La Poesía de San Juan de la Cruz (1942) Poesía española: Ensayo de métodos y límites estilísticos (1950) Poetas españoles contemporáneos (1952) Estudios y ensayos gongorinos (1955) De los siglos oscuros al de Oro (1958) Góngora y el Polifemo (1960) En torno a Lope (1972)
Преводи „Портрет на художника като млад мъж“ от Джеймс Джойс (1926) Стихове на Джерард Менли Хопкинс (1948) Стихове на Томас Стърнз Елиът (1948)
Източници
Категория:Испански поети Категория:Испански писатели Категория:Носители на награда „Сервантес“ Категория:Доктор хонорис кауза Категория:Родени в Мадрид Категория:Починали в Мадрид Категория:Починали от инфаркт на миокарда