Станислав Семьонович Шварц () е съветски зоолог и еколог, академик на Съветската академия на науките. Той е един от основоположниците на популационната и еволюционната екология в СССР.
Биография Роден е на 1 април 1919 г. в Екатеринослав, Украинска съветска социалистическа република. През 1937 г. започва да учи в биологическия факултет на Ленинградския университет при зоолозите Даниил Кашкаров и Павел Терентев. По време на Втората световна война е доброволец на фронта.Память народа След демобилизацията, през 1942 г. завършва университета като външен студент и започва аспирантура. През 1946 г. защитава докторска дисертация.
От 1946 г. живее в Свердловск. Създава и ръководи (от 1952 г.) лабораторията по екология на популацията на животните. От 1954 г. е доктор на науките, от 1966 г. – член-кореспондент, а от 1970 г. – академик на Академията на науките на СССР. През 1955 – 1976 г. е директор на Института по растителна и животинска екология при Академията на науките на СССР.
Умира на 12 май 1976 г. в Свердловск, СССР.
Научна дейност Разработва метод за морфофизиологични показатели за определяне на състоянието и прогнозиране на развитието на популациите на животни, нови идеи за екологичните механизми на еволюционния процес в природата, метаболитно регулиране на скоростта на растежа и развитието в популациите на животните, допринася значително за развитието на популационната екология на животните. Ръководи цялостно изследване на природата на Далечния Север.
В продължение на повече от 20 години извършва многостранни изследвания. Заедно с негови студенти открива и формулира закономерност, която се превръща в екологичното правило на Шварц: видообразуването е отделен етап на адаптация, формирането на нова, енергийно по-икономична адаптация от специализираните вътревидови форми. Това явление има значително общо биологично значение, то е отразено в многобройни трудове на Шварц.
Академик Инокентий Герасимов е привърженик на теорията на Шварц за невъзможността за широко разпространено запазване на първичните биоценози на територията на Съветския съюз, което се обяснява с нарастващите нужди на националната икономика и потреблението на природни ресурси. За да се отговори на тези нужди, е необходимо да се създадат изкуствени екосистеми, които да осигуряват синтеза на големи количества кислород, продукти от животински и растителен произход. Високата производителност на изкуствените екосистеми осигури резервната им дейност, т.е. запазването на производството на биомаса при случайни външни влияния.Снытко В.А., Собисевич А.В., Романова О.С., Савенкова В. М. Экологический подход в географии: из научного наследия академика И.П. Герасимова // Институт истории естествознания и техники им. С.И.Вавилова. Годичная научная конференция, посвященная 85-летию ИИЕТ РАН. – Т. 23. – Янус-К Москва, 2017. – С. 39 – 44.
Станислав Шварц е основател на Уралската научна школа в областта на популационната и еволюционната екология.
Носител е на редица отличия: орден „Ленин“ (1967), орден „Октомврийска революция“ (1975), наградата „Алексей Северцов“ (1972).
Източници
Большаков В. Н., Добринский Л. Н. Станислав Семёнович Шварц, 1919 – 1976 / Отв. ред. академик П. Л. Горчаковский. – М: Наука, 2002. – 123 с. – (Научно-биографическая литература). – 400 экз. – ISBN 5-02-022734-X.
Категория:Възпитаници на Санктпетербургския университет Категория:Руски зоолози Категория:Съветски учени