Соевият лецитин (Е322) () е хранителна добавка, използвана в хранително-вкусовата промишленост като емулгатор (), например при шоколада. Тя е разновидност на по-широкото семейство на лецитините, които са вещества със свойството да се смесват както с вода, така и с мазнини. Законодателството на ЕС и Република България позволява влагането му в храни.
Название Названието е словосъчетание на прилагателното име, производно от „соя“, и „лецитин“, което произлиза от гръцката дума λέκιθος lekithosСъвременна транслитерация, в оригиналната от гръцки на френски през 1850 г. на мястото на гръцкото κ застава френското c. – „яйчен жълтък“. През 1845 г. френският химик и аптекар Теодор Гобле успява да изолира лецитинGobley, T. Composition du jaune d'œuf. Journal de pharmacie et de chimie, tome neuvième. Fortin, Masson et c/ie, Paris, 1846., а през 1850 г. дава на една от съставните му части – фосфа̀тидѝлхолѝн – названието lécithineGobley, T. Recherches chimique sur les œufs de carpe. Journal de pharmacie et de chimie, tome dix-septième. Victor Masson, libraire, place de l'école de médicine, Paris, 1850., понеже първоначално е извлякъл лецитина от яйчния жълтък, а оттам и фосфатидилхолина. Пълната химична формула на последното успява да установи едва през 1874 г.
Добиване на соевия лецитин Соевият лецитин се добива по механичен път от соеви семена. В състава му влизатScholfield, C. R. Composition of Soybean Lecithin. Journal of the American Oil Chemists' Society, vol. 58, №10, October 1981, p. 889 – 892.: 33 – 35% масло от соеви семена 20 – 21% фосфатодилинозитоли 19 – 21% фосфатидилхолин 8 – 20% фосфатидилетаноламин 5 – 11% други фосфатиди 5% свободни въглеводи 2 – 5% стероли 1% вода
Източници
Категория:Хранителни добавки Категория:Соеви продукти Категория:Лецитин Категория:Фосфолипиди