L-20 () са нереализиран проект за серия линейни кораби на Германския императорски военноморски флот от Първата световна война. Корабите от този тип трябва да станат последващо развитие на типа „Байерн“.

История на създаването Главнокомандващият „Флота на откритото море“, вицеадмирал Райнхард Шеер, след Ютландското сражение, дава задание за разработката на нови мощни линкори. Техническото задание предвижда да се въоръжат новите кораби с 420 мм оръдия. Броневия пояс трябва да бъде 350 мм, а скоростта на хода – 32 възела. При това водоизместимостта им трябва да бъде не по-малко от 50 хил. тона. На 21 август 1917 г. са готови проектите за новите линкори „L 20“ и „L 24“. Проектите са сходни имайки водоизместимост 50 000 тона и скорост на хода от 23 въз. В процеса на проектирането е решено да няма брониран пояс под водолинията, което дава печалба по скорост, достигаща до 26 възела. Въоръжението за линкорите – 420 мм (16,5 дюймови) оръдия в три двуоръдейни кули. След доработката на проекта броя на кулите нараства до четири. Корабите трябва да имат една тринога фокмачта, както е характерно за немските линкори. Външно корабите трябва много да си приличат с линейните крайцериВ официалната немска класификация от онова време няма понятието „линеен крайцер“ (), и те, заедно с броненосните крайцери са класифицирани като „голям крайцер“ (). от типа „Ерзац Йорк“.Според закона за флота, последната поправка към който е приета през 1912 г., в германския флот броя на големите крайцери трябва да бъде ограничен до 20 единици. Германските кораби, при началото на тяхното строителство, получават временни имена. За новите кораби се избират поредни литери. За това, когато броят им достига 20, новите влизащи в строй крайцери трябва вече да заменят старите. При залагането на нов крайцер му се дава предварително наименование „Ерзац“ (от немското „замяна“) + „Наименованието на заменяния от него кораб“. Така например, „Макензен“ трябва да замени в германския флот броненосният крайцер „Виктория Луиза“.

Въоръжение Въоръжението от 8×420 мм оръдия е разположени в 4 двуоръдейни кули. Разположените в бронирани каземати 12×150 мм оръдия представят средния калибър. Зенитните батареи са съставени от 8×88 мм оръдия Flak L/45 или 8×105 мм оръдия Flak L/45. Торпедните апарати (600 или 700 мм) са разположени един в носа и два по бордовете.

Новите 420 мм оръдия имат следните характеристики: Ъгъл на възвишение на оръдията от 30 градуса; Маса на снаряда 1000 кг; Начална скорост на снаряда 800 м/сек; Далечина на стрелбата 33 000 м.

Брониране Бронирането на линкорите от типа L-20 достига до 350 – 420 мм. главен брониран пояс: 80 – 350 мм; горен брониран пояс: 120 – 150 мм; траверси: 140 – 300 мм; кули на ГК: 250 – 350 мм; барбети на кулите на ГК: 250 – 350 мм; бойна рубка: 170 – 350 мм.

Силова установка 4 парни турбини, въртящи 4 вала с 4 гребни винта. Силовата установка на линкорите L-20 се състои от 6 мазутни и 16 въглищни водотръбни котела „Шулц-Торникрофт“. Запаси гориво: 2950 тона въглища; 1970 тона мазут.

Коментари

Източници

Литература