Eвстатий Маноилов е български лекар хомеопат и представител на пиротските бежанци в България.
Биография Роден в гр. ПиротAdresse-Plébiscite des Originaires de Pirot habitant en Bulgarie a Monsieur Le Président Wilson et aux Gouvernements Anglais, Français, Italien, Tchèque, Croate, Polonais, etc. Avec une carte. Sofia 1919, p. 27 през втората половина на 19 век в историко-географската област Поморавие в тогавашната Османска империя. Районът е предаден на Княжество Сърбия по силата на Берлински договор. Събитията стават повод мнозина пиротчани да се преселят в София, Цариброд и други български градовеБългарите от Западните покрайнини (1878 – 1975), Главно управление на архивите, Архивите говорят, т. 35, София 2005, стр. 62 – 66 .
Завършва медицина във ВюрцбургГеоргиев, Борис, Михалаки Георгиев: биографични бележки и спомени, изд. Български писател, София 1960, стр. 83, Германия, и придобива докторска степен. След завръщането си в свободна България е учител във Варненската гимназия през 1887 – 1888 г. Следващата учебна година преподава в РазградЦветанова, Елена, Цанева, Милена, Периодика и литература: Литературни списания и вестници, смесени списания, хумористични издания, 1877 – 1892, София 1985, стр. 512. Там наред с учителската си работа редактира списание и се включва в местната интелигенцияЕзик и литература, Том 31, изд. Дружество на българистите, София 1976, стр. 77. Присъства в списък с пиротчани български поданици, на които белградските власти забраняват да посещават Пирот и да преминават през сръбска територия след Сръбско-българската война. Според документа към 1894 г. Маноилов е практикуващ лекар във Велико ТърновоБългарите от Западните покрайнини (1878 – 1975), Главно управление на архивите, Архивите говорят, т. 35, София 2005, стр. 62. През 1897 г. негова намеса убеждава полицията, че тялото на покойника Алеко Константинов не представлява санитарна опасност за здравето на софиянци, заради което то е снето от превозващия го влак и изложено директно на перона за поклонение пред хилядно множествоСтефанов, Илия, Процесът по убийството на Алеко Контатинов: извадки от стенографските протоколи, Булвест 2000, София 1999, стр. 160. Известно време живее в Америка.
В София се установява в къща №7 на ул. „Владайска“ в близост до Черната джамияХристов, Кирил, Съчинения: Спомени, пътеписи, разкази, статии, изд. Български писател, София 1967, стр. 112. Става домашен лекар на столични семейства и често прилага на пациентите си водолечение. Нарежда се сред изтъкнатите привърженици на хомеопатията в България. На годишното събрание на Софийското медицинско дружество през 1901 г. е четен негов рефератД-р Капинчева, Искра, Асоциация на лекарите хомеопати в България, Сто и тридесет години хомеопатия в България, стр. 2.
Отбелязан е като E. Manoiloff, docteur en médecine в подробен Адрес-плебисцит, подписан от видни пиротчани жители на Царство България, които през 1919 г. настояват пред САЩ и Антантата районът на Пирот да не остава под властта на сръбската държава. Заминава за Петроград, където умира в годините около Болшевишката революция.
Бележки
Категория:Български лекари Категория:Български хомеопати Категория:Поморавски българи Категория:Българи в Руската империя Категория:Родени в Пирот Категория:Починали в Санкт Петербург