Месинското въстание () е опит на населението на град Месина да се освободи от властта на Испания. То обхваща периода 1672 – 1678 г. и е превърнато в част от водещата се по това време Холандска война.

Начало на бунта Кралство Сицилия става част от испанската монархия като наследство на арагонската корона през ХV в. Испанската власт е номинална, като повечето градове имат автономия. За Месина се казва дори, че е почти независима.Moses I. Finley, A history of Sicily, New York 1987, p. 108 Там няколко аристократични семейства окупират властта и я предават по наследство. През 1663 г. испанците им дават монопола върху търговията с коприна, но развитието на този бранш във Франция с помощта на правителството води до свиване на пазарите.Ibid, p. 109 Това води до явни антииспански настроения. Испанският управител Луис де Охо решава да настрои средните класи в града против аристократите и така да парира протестите им. През 1672 г. започва бунт на занаятчиите и наемните работници. Те прогонват управляващите семейства, но не оспорват испанската власт. Вицекралят на Сицилия тактично оттегля де Охо, с което показва колебанието на испанците. През юли 1674 г. търговските гилдии се обединяват с патрицианските семейства и въстанието се превръща в борба против Испания.William Hunt, History of Italy, London 1883, p. 206

Въстаниците бързо завземат четири от петте бойни кули на крепостта, а в последната обсаждат новия управител. С него се прибират и останките от испанския гарнизон. Тогава въстаналото население осъзнава, че перспективите пред него не са много добри и решава да се обърне за помощ към Франция – държавата, която по това време воюва с испанците. Едно пратеничество е изпратено до френския посланик в Рим, друго – при командващия френските сили в Каталония, граф дьо Вивон.Много подробности могат да бъдат открити в писмата до и от графа: Correspondance du maréchal de Vivonne relative à l'expédition de Messine, ed. par Jean Corday, Paris 1914. Първото писмо е от 3 август 1674 г., с което посланика в Рим граф д'Естре му съобщава, че изпраща двама граждани на Месина с молба за помощ. Френското правителство вижда във въстанието добра възможност да отклони част от силите на Испания и се съгласява да се намеси.

Морска война край бреговете на Сицилия Междувременно испанските сили в Сицилия обсаждат въстаналата Месина и поставят населението в критично положение – с крайно недостатъчни хранителни запаси и муниции. Вивон изпраща малка ескадра да достави необходимото, командвана от Жан-Батист дьо Валбел. С енергични действия и седем бойни кораба Валбел си пробива път до пристанищетоФрансоа Волтер, Векът на Луи ХІV, т. І, София 2015, с. 168 и осигурява храна за пет седмици, след което с наличните си войници помага за изгонването на испанците от последната кула. Като цяло обаче това не подобрява особено положението и Валбел трябва да се върне за нови доставки и повече войски. Той тръгва за Месина за втори път през януари 1675 г., като този път носи предложение от Луи ХІV за превръщането на цялото Кралство Сицилия в част от Франция. Резервният план е да се обяви република под френски протекторат. На първо време обаче главният въпрос е да се отблъсне започващата испанска атака.

Испанците успяват да концентрират значителни сили, както и флот от 41 бойни кораба, от които 22 ветрохода. На 2 януари те бързо превземат част от кулите и блокират Месинския проток. Няколко дни по-късно Валбел успява да се промъкне в обсадения град, с което ги обезкуражава. Те се оттеглят от заетите позиции. Така въстаниците са спасени, но безизходицата продължава: не могат да проникнат във вътрешността на острова, а провизиите им пак рязко намаляват. Ето защо на следващия месец пристигат самият Вивон, заедно с капитан Ан дьо Турвил, в бъдеще известен френски адмирал. С това френските кораби стават 20, от които 9 линейни. В битката при Липарските острови французите надделяват и испанците се оттеглят. Впоследствие Вивон, обявил се за вицекрал на Сицилия, превзема важното пристанище Аугуста и част от вътрешността на страната.

Испания се обръща с молба към своя съюзник Обединените нидерландски провинции (Холандия) да изпратят военноморска ескадра в Средиземно море. Въпреки умората си от войната, генералните щати осигуряват 18 кораба на своя на-добър флотоводец, Михиел де РойтерAlfred Mahan, The influence of sea power upon history 1660 – 1783, Boston 1918, p. 160 и през есента на 1675 г. той пристига в Кадис. Тук го чака разочарование, тъй като от обещаните десет кораба той открива само един, готов да го подкрепи.Oliver Warner, Great Sea Battles, London 1963, p. 69 През януари 1676 г. той пристига край острова и открива, че французите добре са се подготвили. Те също са призовали талантлив адмирал – Абраам Дюкен и са събрали силна ескадра. Всички френски кораби са „в стил Колбер“ – по-големи и с повече оръдия от холандските. Още същия месец край остров Стромболи се разиграва решителна битка. Де Ройтер се опитва да плени конвой с товарни кораби за Месина, докато Дюкен успешно го отбранява. В следващите месеци няма открити сблъсъци, но холандците успяват да блокират Месина. На 22 април 1676 г. край Сиракуза 29 френски линейни кораба се сблъскват със същия брой холандски и испански. Испанците поемат командването на общия флот, което се оказва фатално. Дюкен печели битката, в която при това де Ройтер е тежко ранен и скоро умира. Холандците се прибират в къщи, а Испания разбира, че е загубила борбата. Скоро след това Вивон побеждава край Палермо испанската армия и превзема столицата.Warner, Great Sea Battles, p. 75

Възстановяване на испанската власт Въпреки внушителните морски и сухопътни успехи, Луи ХІV не възнамерява да задържа Сицилия под своя власт.Finley, A history of Sicily, p. 110 Той е решен да я върне, за да убеди испанците да му отстъпят териториите, които действително му трябват. В началото на 1678 г. започват преговорите в Ниймеген за край на войната. Френското правителство изтегля Вивон и го заменя с маркиз дьо Ла Фьояд. Тайната мисия на новия вицекрал е да изтегли френските войски под благовиден предлог. През март те се натоварват на корабите на Дюкен и Ла Фьояд обяснява на първенците на Месина, че отиват в Палермо. Те така и не се завръщат. С тях потеглят няколко десетки знатни семейства. „Луи ХІV получава тежки упреци, задето предприел през тази война действия без последствия и задето изоставил Месина... подир безполезни победи.“ – пише Волтер.Волтер, Векът на Луи ХІV, т. І, с. 169 Седмица по-късно испанците се появяват пред града и техният командир Бурнонвил обещава амнистия на въстаниците. Допуснати са без съпротива, но разправата е безжалостна. Сенатът и университетът са сринати, всички автономни права, които градът е имал още от римско време – отнети. Месина, с население от 120 000 души, сега бавно запада и става второстепенен град.

Бележки

Категория:Луи XIV Категория:Военна история на Италия Категория:История на Испания Категория:Холандска война Категория:Въстания Категория:Сицилия Категория:Месина