Ва̀рдим е село в Северна България, община Свищов, област Велико Търново.

География Село Вардим се намира в средната част на Дунавската равнина, на 7 – 8 км източно от град Свищов. На около 7 км на изток от село Вардим се влива в Дунав река Янтра, малко след протичането ѝ между селата Новград, Беляново и Кривина.

Селото е разположено покрай южния ръкав на река Дунав при остров Вардим, срещу югозападната част на острова. Този южен ръкав представлява и най-южната отсечка на река Дунав не само в България, но и по цялото ѝ протежение. Надморската височина, 20 – 25 м при реката и около 33 м на главната улица при сградата на кметството, нараства на юг към възвишението, по склона на което е застроено селото, до около 110 – 120 м.

През Вардим минава второкласният републикански път II-52, който го свързва със Свищов на запад и в границите на селото е негова главна улица, а включващият се в източния край на селото второкласен републикански път II-54 го свързва през Караманово, Ценово, Бяла и Полски Тръмбеш с областния център Велико Търново.

Село Вардим се намира в зона с умереноконтинентален климат. Характерни са честите и продължителни мъгли.

В землището има карбонатни и типични черноземни почвиЕнциклопедия България, т.1 А-В, Издателство на БАН, София, 1978, стр. 585.

Населението на село ВардѝмСправка за населението на с. Вардим, общ. Свищов, обл. Велико Търново, наброявало към 1934 г. 1950 лица, има към 1946 г. своя максимум – 2654 лица, след което неизменно намалява – до 890 лица към 2018 г.

Според данните от Преброяването на населението и жилищния фонд към 1 февруари 2011 г., при обща численост на населението 1042 лица, относно етническа група е посочена „българска“ за 914 лица (87,7%), „турска“ – за 71 (6,8%), „ромска“ – 0, „друга“ – за 3 (0,3%), като за 54 лица (5,2%) не е отговорено.

История

Първото намерено упоменаване на село Вардѝм е в турски документи от 1783 г.

Предполага се, че селото е съществувало още при византийската власт, но по-нагоре по хълма на юг от сегашното си местоположение.

Източно от селото, в местността „Янково гърло“, на 18 юни 1868 г. четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа стъпва на българска земя. На мястото е построен паметникЗона България – Околности на Свищов .

Начало на учебното дело в село Вардим се поставя през 1879 г. Обучението тогава е било водено в ниски и схлупени, нехигиенични стаи в частни сгради. Благодарение на дарения от заможни жители на селото и помощта на всички селяни, през 1936 г. е построена училищна сграда. И до днес тя е част от новото училище. Учителите, които са учителствали по онова време, решили училището да носи името на Стефан Караджа. Празникът на училището е на 11 майПо стар стил 11 май е Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост..

През 1907 г. е основано читалището „Трудолюбие – 1907“.

През 1958 г. с решение на тогавашното Министерство на земеделието и горите е създаден популетумПлощ, където се отглеждат с научна или учебно-опитна цел дървесни растения от рода Топола (Populus). в района на Свищов. През 1959 г. се открива Опитна станция по тополите към Института за гората при БАН, която от 1963 г. прераства в Опитна станция за бързорастящи горскодървесни видове. Опитното поле на Опитната станция за бързорастящи горскодървесни видове е в най-източната част на село Вардим.

Население Населението е предимно българско, а в близкото минало – българи, власи, турци, татари и цигани – български и румънски.

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:

Численост Дял (в %)Общо 1042 100,00Българи 914 87,71Турци 71 6,81Цигани 0 0,00Други 3 0,28Не се самоопределят 0 0,00Неотговорили 54 5,18

Обществени институции Село Вардим е център на кметство Вардим.Справка за събитията за кметство Вардим, общ. СвищовКметство Вардим, към септември 2019 г.

Читалище „Трудолюбие“ е действащо, регистрирано под номер 154 в Министерство на Културата на Република България.Информационна карта за 2018 г. на читалище „Трудолюбие-1907“ в село ВардимЧиталище „Трудолюбие – Дунав“

Църквата „Св. Архангел Михаил“ действа само на големи религиозни празници.Национален регистър на храмовете в Република България – църква „Свети пророк Илия“, с. Вардим, към 2019 г.

В селото има пощенска станция.

Културни и природни забележителности . Районът е подходящ за отдих и отмора. Река Дунав предлага удобни места за риболов. Селото е забележително с резервата за редки птици на о. Вардим, където има популации от корморани, чапли бяла лопатарка и още 21 вида застрашени от изчезване на национално ниво птици. Тук гнезди и най-голямата птица – морският орел. На острова вирее уникалният вид на Вардимския дъб.

До остров Вардим има и два по-малки острова, известни като Малък Вардим и Хайдушки остров. Около островите през летните месеци се образуват прекрасни пясъчни коси при ниски води на реката, подходящи за летен туризъм.

Източно от селото, в местността Янково гърло, на 18 юни 1868 г. четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа стъпва на българска земя. На мястото е построен паметник.

Редовни събития Културни проявиДата и месецМясто на провежданеорганизатори1.144 години от слизането на Четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа в м. „Янково гърло“6 юлиВардим – м. „Янково гърло“Кметство с. Вардим, НЧ „Трудолюбие“ Вардим

Други Скали Вардим край остров Ливингстън, Южни Шетландски острови са наименувани на село Вардим.SCAR Composite Gazetteer of Antarctica: Vardim Rocks.

Спорт ФК „Дунав (Вардим)“.

Източници

Категория:Села в област Велико Търново Категория:Населени места в община Свищов