Куорнѐ (; , Курние) е град и община в Метрополен град Торино, регион Пиемонт, Северна Италия. Разположен е на 414 m надморска височина. Към 1 януари 2025 г. населението на общината е 9495 души, от които 1310 са чужди граждани.Данни ISTAT
География, административно деление и население
Централното ядро на общината е разположено на 414 m надморска височина в устието на долината Орко, между гранитните масиви на Белмонте, Монте Сольо и върха Куинцейна. Основната част на населеното място се намира на десния бряг на потока Орко, в обширния моренов амфитеатър, оформен от древните ледници на долините Орко и Вал Соана. Под хълмовете Костоза и Санта Лучия от алувиалните почви изпъкват червени гранитни масиви, а по-светъл гранитен разкритие над Педаджо образува основата на могилата, върху която е разположена Вила Ида. На десния бряг на Орко се среща и гнайс, използван от древни времена като строителен материал.
След Втората световна война градът се разширява значително и на левия бряг на потока, особено в района Педаджо и местностите Бианчета и Кашинете.
Граничи с девет общиниː Валперга, Сан Коломбано Белмонте, Киезануова, Борджало, Праскорсано, Канискио, Кастеламонте, Понт Канавезе, Алпете. Отстои на 35 km от Торино и на 120 km от Милано.
Има следните подселища и местностиː Белведере, Камерло, Дейро Супериоре, Фантини, Фейе, Форненго, Джаноне, Джаудроне, Горити, Ла Мадалена, Нава, Навета, Парокия-Чокети, Пиова, Раскиоти, Рикауда, Ронки Инфериоре, Сан Бернардо, Сан Джузепе, Сант Анна ди Кампоре, Санта Лучия-Корнето, Таболето, Трионе, Турина, Вазето, Вена, Вернети.
Към 1 януари 2025 г. населението на общината е 9495 души, от които 1310 чужди граждани. Сред последните преобладават тези на Румъния (40о души). В Куорне живеят двама български граждани.
Топоним Произходът на името Cuorgnè остава неясен. Сред предложените етимологии са латинските форми Cornu Nictatio или Corniatu („място, където е бил аларменият рог“), както и произход от името на древноримски земевладелец Coroniacus. Друга хипотеза го свързва с Cornai, означаващо „място, богато на дрян“. Съществува и народно предание, според което името произлиза от надбягване на прасета: стопаните ги подканяли с викове Cur! Cur! („Бягай! Бягай!“), а животните отговаряли с грухтене Gnè! Gnè!.
История Произходът на Куорне е древен. В близост до него се е намирало селището „Канава“ (от келтското Knappe или Canaba, вероятно свързано с племето саласи, и от латинското Cohors Canava, откъдето произлиза топонимът „Канавезе“). Селището изчезва около 1030 г. след наводнение на потока Орко, а на негово място възникват Куорне, Кастеламонте и Валперга.
Куорне се развива на стратегическо място в устието на долината – първоначално като зимно пасище за овце, впоследствие като военна база и накрая като търговски център за обмен между равнината и алпийските долини.
По време на римското владичество районът на Куорне е част от муниципиума Юлия Августа Тавринорум – днешен Торино.
През Средновековието първите местни господари твърдят, че произхождат от крал Ардуин от Ивреа. В ранното средновековие Куорне принадлежи на графовете Валперга. Борбите между благородническите фамилии и набезите на наемнически войски довеждат до голямото народно въстание на Тукините (1386–1391), което прераства в гражданска война. То е прекратено от Амадей VII Савойски, който обсажда и завладява Куорне, налагайки помирение. Оттогава градът следва политическата съдба на Савойското графство и херцогство, превръщайки се във важен търговски център между равнината и планината.
През следващите векове през района преминават френски, испански, австрийски и наемнически войски, както и разбойнически роти. Чумата от 1630 г. причинява над 600 жертви в Куорне.
По време на Френската революция в града е засадено дървото на свободата, а Куорне трябва да предостави две роти на Великата армия на Наполеон. Дезертьорството в редиците на народната армия води до т.нар. „бунт на сабото“.
След възстановяването на Савойската монархия Виктор Емануил I разполага в Куорне отряд от кралските карабинери, основани през 1814 г., което подчертава значението на града. През 1878 г. са построени Алпийските казарми, съществували до следвоенния период.
Куорне участва активно в движението Рисорджименто и в походите на Гарибалди; сред изявените личности са братята Пинели и магистратът Джузепе Гилиери. През XIX век се развива и кооперативното движение – Дружеството за взаимопомощ (1853) създава складове, магазини, пекарни, изби, училища и библиотеки, допринасяйки за разпространението на народната култура.
Първата световна война отнема живота на 87 жители. С идването на фашизма през октомври 1922 г., два дни след Похода към Рим, занаятчията Джорджо Ребуфо е убит пред местното дружество за взаимопомощ. През 1940 г. много млади мъже са изпратени като механици на военни кораби, а част от тях загиват.
През 1927 г. Куорне преминава от провинция Торино към провинция Аоста заедно със 113 общини от бившия окръг Ивреа (Кралски указ от 2 януари 1927 г.). С Кралски указ от 3 август 1928 г. общинската територия временно е разширена чрез присъединяване на разпуснатите общини Борджало, Канискио, Киезануова, Колерето Кастелнуово, Праскорсано, Салто и Сан Коломбано Белмонте. Куорне получава статут на град през 1932 г.
По време на Втората световна война (1940–1943) в Куорне са интернирани 51 еврейски бежанци от Сплит, включително около десет деца. След 8 септември 1943 г. групата бяга; повечето достигат Швейцария, а други се отправят на юг към съюзническите войски. Всички успяват да се спасят, с изключение на Ернестина Леви, починала от естествена смърт в Куорне на 15 февруари 1942 г.Ebrei stranieri internati in Italia.
Участието в освободителната война е масово; много жители загиват, включително петима, разстреляни на 1 май 1945 г.
След края на войната провинция Аоста е премахната (декрет от 7 септември 1945 г.), а Куорне и всички общини извън територията на Вале д'Аоста се връщат към провинция Торино.
Забележителности
Църква „Свети Йоан“ Църквата „Свети Йоан“ (Chiesa di San Giovanni), разположена в центъра на старото селище (дн. ул. „Ардуино“), е била храмът на Братството на милостта, посветен на Свети Йоан Деколат. Братството, основано в чест на светеца, оказвало помощ на осъдените на смърт и придружавало телата им до църквата; то притежавало и значимата привилегия ежегодно да освобождава един осъден.
Най-ценните произведения в храма са седемте големи платна, създадени през 1742 г. от художника Лука Росети да Орта. Те изобразяват сцени от живота на светеца: две групи от по три картини са разположени от двете страни на главния олтар, а зад него, в почетна позиция, се намира най-важното изображение – мъченичеството на Свети Йоан.
Църква „Свети Далмаций“
Според традицията първата енория на Куорне, посветена на Свети Далмаций от Педона, датира от времето на свети Евсебий от Верчели, както свидетелства документ от 1154 г. Църквата „Свети Далмаций“ (Chiesa di San Dalmazio) е реновирана през 1472 г., а поради недостатъчно пространство през 1575 г. е взето решение за пълното ѝ преизграждане с промяна на ориентацията – така, както е разположена и днес. Новата сграда, завършена през 1592 г., е проектирана с три нефа, разделени от осем колони.
На 1 септември 1804 г. един от стълбовете на храма внезапно се срутва, което компрометира стабилността на сградата. Вследствие на това е решено да бъде построена изцяло нова църква, открита през 1810 г. Днешният ѝ облик отразява архитектурата на XIX век.
През 1825 г. е изграден параклис-светилище, посветен на Мадона дела Ривасола – късноготическа фреска от XV век, пренесена от оброчен пилон на сегашното ѝ място. От векове Мадона дела Ривасола е почитана като майка и защитница на града и неговите жители.
Църква на Пресвета Троица На кратко разстояние от енорийската църква се намира църквата на Пресвета Троица (Santissima Trinità), за която се предполага, че първоначално е била ораторий с прилежащо убежище за поклонници, изградено около 1510 г. от францисканците. През 1581 г. те го отстъпват на Братството на Пресвета Троица, основано в Куорне през 1535 г. Благодарение на високия социален статус на членовете – предимно благородници или видни граждани – както и на многобройните завещания и дарения, братството натрупва значително богатство.
През 1582 г. ректорът Бернардино Босето подписва договор с майстора Джовани Чернезе от Лугано, пребиваващ във Валперга, за построяването на църквата. Фасадата е завършена през 1637 г. от майстор Бернардино Сомачо, също от Лугано. През 1663 г. Карло и Антонио Скала – жители на Лугано – изграждат десния параклис, посветен на Пресветата плащаница. През 1674 г. са документирани плащания към художника Джакомо Рива Берта за картини във вътрешността на храма.
Сред художествените произведения особено се откроява монументалната дървена олтарна картина – тържествен декоративен ансамбъл със статуи на светци и ангели, подредени около централна група, изобразяваща Отец и Син, които коронясват Пресвета Богородица. Творбата е дело на Пиетро Антонио Перука от Валперга и датира от 1691 г.
След разпадането на братството църквата е затворена за обществеността през 1895 г. Поради значителната ѝ художествена стойност, през 1984 г. общината придобива сградата и започва реставрационни дейности, превръщайки я в мултимедиен център и конферентна зала.
Общинска палата и театър
Сградата на кметството на Куорне е построена в началото на XVII век от бенедиктинските монахини, които, след указите на Трентския събор, са принудени да напуснат Белмонте и да изградят нов манастир в Куорне. Постройката запазва значителна част от първоначалната си структура, включително красивия вътрешен двор с портик, където манастирските елементи все още са ясно разпознаваеми. От северната страна се намира църковната сграда – днес общинският театър – сравнително малка, тъй като е била предназначена за религиозната общност и включва хор и салон. От противоположната страна са били разположени трапезарията и кухните. Над манастирската част минава голяма покрита галерия, осигуряваща достъп до сградата на капитула и жилищните помещения.
След разпускането на религиозните ордени сградата преминава към общината през 1802 г. и става нейно седалище.
През 1860 г. е взето решение общинският театър да бъде преместен в просторната църковна зала. Проектът за преустройството е изготвен през 1865 г. от местния архитект Пиер Джузепе Дзербольо, а работите завършват през следващата година. Сцените и декорите са дело на художници, пребивавали през лятото в близката Ривара и известни като „Школа Ривара“. Сред тях е и основателят на групата Карло Питара, автор на гледката към Куорне от стария мост над потока Орко. Орнаментите са изпълнени от Джакомо Роси от Лугано и Джузепе Чева от Торино, декорациите и позлатата – от Винченцо Руфино от Торино, а фигурите – от Луиджи Крозио от Акуи.
Театърът е управляван директно от общината до 1919 г., когато е отдаден под наем на частни лица, които създават общинското кино – едно от първите в района на Канавезе. Сценичното оборудване и декорите са почти напълно унищожени. След като помещенията се освобождават около 1970 г., те са възстановени от Туристическата асоциация „Про Локо“ и отворени отново през 1976 г., но затворени повторно през февруари 1983 г. Оттогава сградата се използва само за временни изложби.
Платцдарм Централният площад „Мъченици на свободата“ (Piazza Martiri della Libertà), по-известен като Платцдарм (Piazza d'Armi), е главният и най-голям площад в града. Той се намира непосредствено южно от историческия център, в точката, където се събират основните градски пътища. Първоначално, под името Piazza del Magnetto, площта е оформена частично върху терена под старите южни стени на селището. През 1821 г. пазарът за добитък е преместен тук от Киовера.