Персийският килим ( – фарш-е ирани или гали-йе ирани) е вид ръчно изработено текстилно изделие, символ на персийската култура, със запазени до днес древна технология на тъкане и изкусен дизайн.
Използва се за битови, декоративни и ритуални цели. Изработката е ръчна, материалите са естествени (вълна, памук, коприна), багрилата са растителни, минерални или от насекоми. Килимът е плътен, с мъхеста повърхност и се отличава с голяма здравина и трайност на цветовете. Произвежда се в Иран и в региони, принадлежали на Персийската империя. Различните местни традиции на етническите групи, населяващи тези територии, допринасят със специфичната си художествена украса за многообразието на багрите и рисунките. Традиционното килимарско изкуство на иранските провинции Фарс и Кашан е включено в Представителния списък на нематериалното културно наследство на човечеството на Организацията на обединените нации за образование, наука и култура (ЮНЕСКО).
История Килимарството е занаят с древни корени и се смята, че първите килими са били гладко тъкани. С течение на времето се появяват нови техники, една от които е тъкане чрез връзване на нишки около основата. Килимите от персийски тип се изработват чрез тази техника. Времето на възникването ѝ не е известно, но е намерен археологически артефакт, наречен Пазъръкски килим, който доказва нейното използване в продължение на не по-малко от 2500 години.
Доислямски период Техниката на тъкане съществува в древна Персия от 5-о хилядолетие пр.н.е. Големи текстилни образци от онова време не са запазени и за съществуването на изделия от този вид се съди по техните изображения върху други археологически находки (керамични съдове, медни предмети) и по намерените при разкопки текстилни фрагменти.
Данни за древността на персийските килими има и в писмени източници. За първи път за тях споменава Ксенофонт (5 – 4 век пр.н.е.) в книгите си „Анабазис“ и „Киропедия“. Според него персийските царе от династията на Ахеменидите използват меки мидийски килими, достойни за скъпоценни дарове.Encyclopaedia Iranica: CARPETS vi. Pre-Islamic CarpetsΚύρου Ανάβασις/Ζ
Пазъръкски килим
Най-древният образец, който носи характеристиките на персийски килим, е намерен през 1949 г. при разкопките на пазъръкските могили в Алтай. Радиовъглеродното датиране установява 5 век пр.н.е. като време на неговото създаване. Според откривателя му, съветския учен Сергей Руденко, килимът е свързан с персийската династията на Ахеменидите.С. И. Руденко „Искусство Алтая и Передней Азии (середина I тысячелетия до н. э)“ М., 1961 Днес няма единно становище за произхода на килима. Наред с иранската версия, съществува предположение за неговото изработване в Средна Азия, през която са се осъществявали връзките на древните алтайци с Персия. Не се изключва и хипотезата, че това е копие на персийския оригинал, изработено от самите номади.Государственный Эрмитаж: Ворсовый ковер
Килимът е изцяло от вълна, с голяма плътност, дебелина 2,4 mm и размери 183x200 cm. Изработен е със симетричен двоен възел, който и днес се използва при тъкане на персийските килими. Броят на възлите на един квадратен дециметър е 3600, общият брой на възли е над 1 250 000. Цветовата гама се състои от златистожълто, синьо и червено. Килимът е богато украсен с разнообразни мотиви. На централното поле са разположени 24 фигури, всяка от които представлява съчетание от четири стилизирани цвята на лотос. Полето е обградено с два бордюра – един с изображение на грифони и друг – по-широк, с изображение на 24 елена. На широката ивица, обграждаща цялата централна част, има 28 фигури на конници, половината от които яздят, а останалите вървят до конете. Конете са покрити с килимчета и нямат седло.
Техниката на тъкането, живописната украса и качеството на пазъръкския килим сочат към предшестващата продължителна история на килимарството. Килимът е почти изцяло запазен и се намира в музей Ермитаж в Санкт Петербург.
Сасанидската империя От епохата на Сасанидите (224 – 651) са съхранени значителен брой описания и образци, потвърждаващи съществуването на развитото килимарство.
От литературните източници най-известно е описанието, направено от ислямския историк Ал-Табари, на килим, изобразящ градина с водни потоци, зелени пътеки и пълни с цвят дървета, украсен със скъпоценни камъни и втъкани сребърни и златни нишки. Килимът носи няколко названия, дадени от различни автори – Бахарестан, Бахар-е Кесра, Фарш-е земестани. Огромният килим с размери 27х27 m вероятно е бил използван като подово покритие в голямата зала за приеми на царския дворец в Ктезифон. Предполага се обаче, че той е бил или гладко тъкан, или избродиран, тъй като при такива размери един мъхест килим би тежал над два тона. Килимът става плячка на арабските завоеватели, които го нарязват на парчета и разпределят помежду си като трофей.Encyclopaedia Iranica: The spring of ḴosrowEncyclopaedia Iranica: CARPETS. Introductory Survey
При археологическите разкопки на древната столица на Партското царство Хекатомпилос (; – Саддарвазе), днес носеща името Шахр-е Гумес () (провинция Семнан), в културния слой, отнасящ се към времето на Сасанидите, са намерени многобройни текстилни фрагменти, включително части на мъхести килими. Видът и качеството на фрагментите се различават от описанията на царските килими – преждата, техниката на връзване на нишките, изображенията (животни, ловни сюжети) са относително груби. Мъхести са и двете повърхности, вероятно за по-добра топлоизолация от студения под. Смята се, че такива килими са изработвани от номадските племена за практически нужди.
Ислямски халифати и монголски период Ислямизацията на Персия започва след нахлуването на арабите през 641 г. и унищожаването на Сасанидската империя. Информация за персийските килими през първите столетия на ислямския период в значителна степен се основава върху писмените източници на арабските историци и пътешественици. Те първи съобщават за използване на килими като подово покритие. Според тези източници по време на халифатите килимите се изработват от номади или дребни занаятчии. В географското описание „Худуд ал-Алам“ от 10 век за мястото на тяхното изработване се сочи Фарс.
Образци от това време са намирани при разкопките в Египет, Сирия, Ирак. Находките са със симетрични възли и се отнасят към 9. – 11. век. В Музея за азиатското изкуство на Сан Франциско (САЩ) се намира изцяло запазен малък килим (168 x 89 cm) от 8. – 9. век, който е изработен със същия вид симетрични възли. Датирането му е осъществено чрез радиовъглероден анализ. Съществуват експонати в музейни и частни колекции, които са изработени с техника, различна от връзването със симетрични или асиметрични възли. Анализът на техния дизайн сочи към персийски произход и периода 9. – 10. век.Encyclopaedia Iranica:CARPETS vii. Islamic Persia to the Mongols
Намирането на образци персийски килими в Египет и дори в Китай, където според китайските източници те достигат през 8 век, е свързано с търговските връзки с тези територии. Износът в Египет съществува и по време на династията на Селджуките (1040 – 1118). През този период се развива отделна тюрко-персийската традиция на килимарството. Нейните особености се свързват преди всичко с украсата на килимите и съвместяването ѝ с предходните традиции, но не се изключва да е повлияна и техниката на изработването.
От периодите на монголското ханство (Илханат (1256 – 1335)) и Тимуридите (1370 – 1507) не са намерени образци или фрагменти на килими.Encyclopaedia Iranica:CARPETS viii. The Il-khanid and Timurid Periods За тяхното използване и външен вид се съди по илюстрациите в персийските ръкописи от това време и по съобщенията на европейците, посещавали резиденциите и дворците на хановете. Един от тях – посланикът на краля на Кастилия Енрике III при двора на Тимур през 1403 – 1405 г., пише, че подовете в двореца в Самарканд навсякъде са покрити с величествени килими. Посланикът на сената на Венеция, изпратен в Табриз през 1473 г., няколко пъти споменава в своите доклади за великолепните килими в двореца, някои от които били копринени. В миниатюрите от Тимуридския период изобразените килими са с геометрична украса върху симетрично подредени участъци с еднакъв размер. Рисунките са осмоъгълни фигури, звезди и розети, а бордюрът е украсен с низове знаци, подобни на куфическа калиграфия.
Сефевиди Династията на Сефевидите (1501 – 1732) се свързва с разцвета на персийското изкуство и в частност на килимарството. Шахският двор покровителства изработването на килимите и придворните художници вземат участие в създаването на живописната украса. Възникват шахски работилници, множат се селските станове. Килимите се изработват не само по поръчките на двора, но и за търговски цели. Производството се развива благодарение на появата на нови местни и вносни материали и багрила, стимулирано е също от голямото търсене и новите пазари извън страната. От това време няма запазени образци на номадските килими. Предполага се обаче, че те са съществували, тъй като техните изображения присъстват в илюстрациите на ръкописите.Encyclopaedia Iranica:CARPETS ix. Safavid Period
Големият брой сефевидски килими, съхранявани в музеите по света, позволява проследяването на историята на тяхното развитие. През ранния период те наподобяват килимите, изобразявани върху миниатюрите от тимуридската епоха. При някои образци се появяват медальони, които бележат прехода към по-късния вид украса, при който геометричните фигури отстъпват на изображенията на цветя и животни, а куфическите орнаменти на бордюрите се заменят с арабески и извити филизи.
През епохата на Сефевидите върху килимите се възпроизвежда богатата украса, разработена от шахските художници за украсяване на книгите. Живописният стил, при който правите линии, характерни за предшестващия период, се заменят с криволинейни мотиви, изисква по-сложна система на тъкане. Такива килими, наситени с разнообразни и преплитащите се фигури върху полето и бордюрите, трудно могат да се създават върху килимарския стан по „памет“. Днес при тъкане на персийския килим украсата, съчинена от художник, се пренася с помощта на специални шаблони. Не е известно каква техника са използвали сефевидските майстори, но резултатът на тяхната работа се оценява като „революция на дизайна“.
16 век През 16 век килимите са с качество, което ги превръща в ценни дарове. Шах Тахмасп I подарява на Баязид (избягалия в Иран син на османския султан Сюлейман I) килими на майсторите от Керман и Кашан, които имат втъкани златни нишки. В Кашан, Хамадан и Хорасан се произвеждат копринени килими. Килимите започват да стават търговска стока и се изнасят за Индия и чрез пристанищата на Персийския залив. Някои от тях съдържат участъци с надписи, сочещи мястото на изработването им, датата и майстора. Те помагат да се определи географията на килимарството в Иран и особеностите, присъщи на различните региони.
В музеите по света са представени образци на няколко вида килими от 16 век. Те са групирани както според географския си произход, така и по художествения стил и използваните материали.
Ирански северозападни медальонни килими Към тази група спадат около 30 запазени килима. При повечето от тях възлите са от вълнени влакна, основата е памук, вътъкът е памук или вълна. Украсени са с един централен медальон, а полето около него е запълнено с повтарящите се мотиви. Най-известен е килимът от музея „Полди – Пецоли“ в Милано. При него полето е запълнено с ловни сцени, а в центъра на медальона има надпис с дата, която се чете като 1522 – 1523 г. или 1542 – 1543 г. Друг дизайн на полето, по-характерен за групата, е повтарящият се мотив от увиващите се филизи и раздвоени листа.