Монашеските католически ордени са духовни общества със специфична насоченост – мисия, заради която общността е създадена. Често мисията е отразена в девиза (мотото) на ордена. През 1568 г. папа Пий V задължава ордените да имат устави и въвежда тържествени обреди при постъпване на монаха или монахинята в общността. Ордените одобрени от папата се наричат конгрегенции. През вековете в България са действали над 20 католически ордена с различни мисии – образование, здравеопазване, социално подпомагане и др. Много български католици са духовно израснали в редиците на католически монашески ордени – епископ Петър Богдан е францисканец, епископ Винкенти Пеев – капуцин, a епископ Евгений Босилков – пасионист.
По времето на тоталитаризма чужденците-мисионери от католическите ордени са изгонени от България. На българите-членове на ордените им е било забранено да приемат нови членове в своите редици. Не им е разрешавано да развиват дейности извън църквите и манастирите. С годините членовете на монашеските ордени в България намаляват.
След промените през 1989 г. много от традиционните за България католически ордени възобновяват своите мисии в българските католически общности.
От XVII до средата на XIX век Общото за мисионерите, установили се по българските земи от XVII до средата на XIX век, е налагане на римокатолицизма главно сред павликянското население в Северна и Южна България. Някои от мисионерите не успяват да се приспособят към живота в Османската империя и техните мисии по българските земи търпят провал.
Францискани Мисионерите от Францисканския орден или мисионерите-фанцискани следват примера и учението на свети Франциск от Асизи. Орденът е одобрен от папа Инокентий III през 1209 г.
Съвременната католически църква в България води началото си от 1601 г., когато се създава Софийската епископия от папа Климент VIII, поверена на босненския мисионер от ордена на францисканците Петър Солинат. Първите епископи на католическите епархиите по българските земи са от редиците на мисионерите от този орден. За тази цел в Италия са обучавани българи. Изложена на преследванията на официалните османски власти след Чипровското въстание, францисканската мисия по българските земи постепенно губи силата си като тя е била бил удържана чак докъм края на ХVIII век.
Известни българи-францисканци са: Илия Маринов – първият българин избран за католически епископ; Филип Станиславов – български католически епископ, книжовник и културен деец; Павел Гайдаджийски – един от последните францискански епоскопи в България и др. Францисканският монах Блазиус Клайнер е написал „Историята на България“.
В началото на XVI в. папа Лъв X разделя Ордена на Обсерванти, Конвентуалци и Капуцини. По-късно последните два ордена ще установят нови мисии в България.
Баптистини Конгрегацията на Баптистините от Генуа или мисионерите на Св. Йоан Кръстител е създаден от Доменико Оливиери през 1750 г. в Рим и е утвърдена от папа Бенедикт XIV на 23 септември 1755 г.
През 1751 г. Рим изпраща за глава на Никополската епархия епископ Никола Пулиези с трима мисионери от конгрегацията. През 1767 г. Пулиези е назначен за Дубровнишки епископ и на негово място дошъл Себастиан Канепа, от същия орден, но той не успял да управлява дълго; починал от простуда в село Ореш през януари 1769 г. Седем години след смъртта му епископската катедра стояла незаета. Месионерите-баптистините не успели да се приспособят към българските условия. Постепенно един след друг се разпилели, а други не били изпратени да ги сменят.ИВАН ЕЛЕНКОВ, КАТОЛИЧЕСКАТА ЦЪРКВА В БЪЛГАРИЯ И ОБЩНОСТНИТЕ ИДЕНТИЧНОСТИ НА ПРИНАДЛЕЖАЩИТЕ КЪМ НЕЯ ВЕРНИ ПРЕЗ ХIХ И ПЪРВАТА ПОЛОВИНА НА ХХ ВЕК
Оливиери умира в Генуа на 13 юни 1766 г. и обществото изчезва до края на века.
Пасионисти Орденът на пасионистите или „Конгрегацията на страстите на Исус Христос“ е създаден през 1720 г. от Свети Павел от Кръста. През 1725 г. папа Бенедикт XIII издава разрешение да се образува общество.
С благословията на папа Пий VI през 1781 г. към България поемат и през 1782 г. се установяват в село Трънчовица първите монаси – пасионисти, отците Франциск Ферери и Джакомо Сперандио. След като епископ Павел Дуванлията починал в Букурещ през 1804 г. за негов заместник бил назначен отец Франциск Ферери. Като се започне от епископ Ферери и се стигне до епископ Босилков, всички епископи на Никополската епархия са пасионисти. През 1840 г. е направен неуспешен опит да се разшири дейността на мисия в Южна България.
Мисионерите-пасионисти подпомагат българските католици с материални средства, като започнали да стоят църкви и енорийски домове. Епископ Иполито Агосто утвърждава Русе за седалище на епархията. В Русе е изградена катедрала, посветена на „Св. Павел от Кръста“, основателя на конгрегация. Там също организират семинария. През втората половина на XIX век пасионистите помагат да се организират католически колежи и училища в града.Конгрегация на Отците Пасионисти на св. Павел от Кръста
Епископ Евгений Босилков е първият български епископ пасионист. Той е избран на тази длъжност на 26 юли 1947 г. Следващите две години са приети законите срещу Католическата църква в България – през 1948 г. е приет Закон за закриване на училищата в България, а през 1949 г. Закон за вероизповеданията, с който се забранява да свещенодействат в България свещеници-чужденци. Последните трябвало незабавно трябва да напуснат България, семинарията и колежите са затворени. Останал без свещеници, епископът моли да му бъдат изпратени духовници от Южна България. През 1952 г. епископ Босилков е арестуван и осъден на смърт по големия католически процес. С неговата смърт мисията на пасионистите в България е фактически унищожена.
През 1994 г. пасионистите се завръщат отново в България. Освен за катедралата „Свети Павел от Кръста“ в Русе, днес отците-пасионисти се грижат за двете енориите – „Рождение на Блажена Дева Мария“ и „Свети Антон Падуански (Белене)“ в Белене, и енориите в „Свети свети Кирил и Методий“ в Свищов, „Блажен Евгений Босилков“ в Габрово, „Непорочно зачатие на Дева Мария“ в Ореш и „Света Анна“ в Малчика.
Епископ Евгений Босилков е провъзгласен за блажен на католическата църква от папа Йоан Павел II на 15 март 1998 г. в Рим.
Редемптористи Конгрегация на „Светия Спасител“, орденът на редемптористи (спасителите) или орденът на лигуористите е основан от Св. Алфонс Мария де Лигуори в Неапол, Италия. През 1748 г. Алфонсос подава молба до папа Бенедикт XIV, за да му позволи да установи общност с цел подпомагане на духовните нужди на хората. През 1785 г. общността се разраства в австрийските, германските, полските и латвийските земи.
През 1836 г. Конгрегацията за пропаганда на вярата в Рим поверява Софийско-пловдивския диоцеза на ордена. Мисионерите-лигуористи, които идват в България са чехи. Те се опитват да въведат григориянския календар.
През 1836 г. епископ Иван Птачек – лигуорист успява да издейства султански ферман (разрешение) за построяване на църква в Пловдив. Така първата католическа църква в Пловдив е изградена през 1839 г. Орденът провеждат реформи и създават нови правила. Въвеждат публичните шествия из населените места – алаите, хоровото пеене в църквата, задължават вярващите редовно да посещават празничните и неделни литургии. Монасите се борят против пиянството, което било много разпространено в Калъчлии, Балтаджии и Дуванлии. Епископът се е опитал да отстрани лихварството, което било много разпространено, като заплашвал лихварите с тежки църковни наказания.Акълийски Л., СОФИЙСКО-ПЛОВДИВСКИ АРХИЕПИСКОПИ, ЕПИСКОПИ, АПОСТОЛИЧЕСКИ ВИКАРИИ 1601 – 2001 Той се съпротивлявал напълно на турците, да карат миряните да работят в празнични дни. Това не се харесало на турската власт, която изискала Рим да го отзове. Лигуористите напускат епархията през септември 1840 г.
Капуцини Орденът на капуцините е едно от разклоненията на францисканския орден. Орденът е основан през 1525 г. в Урбино, Италия от Матео Баси. Утвърден е през 1528 г. от папа Климент VII.
На 21 март 1841 г. в Пловдив на мястото на лигуористите пристигат четирима капуцини начело с Андреа Канова, който е назначен за префект на мисията. С него са били отците Венантий от Розара, Онуфрий Канесрифи и Теодор от Карали, по-късно към тях се присъединяват още Франческо Рейнауди и Едуард Валпа – всички италианци.100-годишният юбилей на капуцините в България (1841 – 1941), София, 1941
През 1843 г. Андреа Канова е назначен за апостолически наместник на Софийско-Пловдивския диоцез, а през 1847 г. е издигнат в епископски сан. Tой успява да построи нова катедрала в Пловдив и масивни храмове във всички католически села. По инициатива на епископ Канова през 1863 г. в Пловдив се открива училище „Свети Андрей“. През 1866 г. е открито и девическо училище „Свети Йосиф“. След смъртта му през 1866 г. управлението на епархията е поверено на епископ Франческо Рейнауди. През 1870 г. Рейнауди основава в Пловдив сиропиталището „Св. Елисавета“.
След освобождението до епископ Рейнауди се допитвала Европейската комисия по изработването на Румелийския органически устав. Рейнауди е депутат „по право“ в Областното събрание на Източна Румелия и когато областното събрание започнало да работи, на три пъти бил избиран за негов почетен председател.в.”Дума“ – Италиански следи в Пловдив За заслуги към бежанците и ранените руски войни бива награден от руския император с ордена „Света Ана“. През 1882 г. основава католическа болница в Пловдив.
Двадесет години по-късно успехът на капуцините в Пловдив е повторен в София от отец Тимотей Строна. Той посторява катедралата „Свети Йосиф“ през 1878 г. През същата година успява да построи малко жилище за мисионерите-капуцини. През август 1879 г. основава девическото училище „Свети Йосиф“ с помощта на сестрите-йосифинки. През 1881 г. с негова помощ е основано мъжкото училище „Св. св. Кирил и Методий“. През 1890 г. основава Международна католическа болница „Княгиня Клементина“. През 1905 г. наследникът на епископ Рейнауди – архиепископ Роберто Менини основава в София сиропиталището „Княгиня Надежда“.
През 1868 г. орденът откриват малка духовна семинария в Пловдив, с преобладаващ брой български семинаристи. Българи-капуцини достигнали до епископски сан са Винкенти Пеев завършил Ориенталския капуцински институт в Буджа, Турция и Симеон Коков – първият българин защитил докторат в престижния Папски източен институт през 1926 г. В Пловдив е изграден капуцински манастир и църквата „Дева Мария – Царица на ангелите“
Периодът между световните войни може да бъде определен като „апогея“ в историята на католическата книжнина в България като основна заслуга за това има капуцина Дамян Гюлов, създателя на издателство „Добрият печат“. През 1924 г. по инициатива на отец Козма Гюлов в село Калучлии започва строежът на болница – първата болница в католическо село.
Отците Флавиан Манкин и Фортунат Бакалски са убити от новата власт след 9 септември 1944 г. По време на католическите процеси през 1952 г. много от останалите в България капуцини са осъдени на лишаване от свобода за различни периоди от време. Капуцините преустановяват своята организирана дейност по времето на тоталитаризма. От повече от 35 капуцини неколцина капуцини в България доживяват до промените след 1989 г. – отците Франц Нонов, Тимотей Зайков и др. Отците Йосиф Търновалийски, Чечилио Делянин, Никола Гечев и др. се прибират от Италия.
На 14 септември 1992 г. при автомобилна катастрофа загиват четирима отци-капуцини Зайков, Търновалийски и италианският свещеник Алойз Ребенщейнер, а отец Делянин изпада в кома, от която не се събужда. След тази загуба в помощ на мисията през 1993 г. в България пристигат братя-капуцини от Полша. На 21 март 2026 г. в катедралния храм „Свети Лудвиг“ в Пловдив е отбелязана 185-годишнината от основаването на мисията на капуцините в България и е отслужена тържествена света литургия, предстоятелствана от епископа на Софийско-пловдивската епархия Румен Станев. Католическите епархии в България