Списък на бомбардирани сгради в София

Списък на сгради в София, разрушени или пострадали при бомбардировки през Втората световна война

Сиропиталището „Цар Борис I“, модерен голям триетажен дом за сираци на бул. „Христо Ботев“ 2, е напълно заличено от лицето на Земята през 1944 г.София, 1940 – 1950, бомбардировки. Болничните крила на Александровска болница (днес Медицинска академия), тогава най-голямата в България, са ударени с пряко попадение, напълно разрушено е северното крило с тежки поражения в останалата част (10 януари 1944 г.)София, 1940 – 1950, бомбардировки. Катедралата „Свети Александър Невски“ е сериозно повредена от шрапнелите и ударилите я взривни вълни. Най-много пострадва северозападната ѝ част, разрушени са всички мозаични икони от надвратните тимпани, повредени са живописта в северозападната галерия, витражите, стенописите от сводовите проходи, разкъсани са покривите на сводове и куполи. (1944 г.) Църква „Свети Спас“ от ХІ век, лобно място на обесения от турците Киро Геошев, съратник на Васил Левски, пазила гробовете и на първия български генерал Сава Муткуров е напълно разрушена на 30 март 1944 г. Средновековния храм „Свети Николай“, построен през 1260 г. и оцелял по време на близо петвековната османската власт е разрушен на 30 март 1944 г.София, 1940 – 1950, бомбардировки Църквата „Преображение Господне“ (София) в тогава бедния квартал „Лозенец“, е напълно унищожена на 10 януари 1944 г.София, 1940 – 1950, бомбардировки „Света София“, раннохристиянска катедрала от IV век, която дала името на града в нея, е сериозно повредена. Паметникът на Незнайния воин, долепен до нея, е също тежко увреден. Църквата-ротонда „Свети Георги“ от началото на IV век, която е най-старата сграда в София, е поразена през 1944 г.,Една чаровна изложба в 7-о СОУ, Стара София Синодалната палата – при бомбардировката на 30 март 1944 г. изгаря богатата библиотека на Св. Синод с над 20 000 ценни книги, някои от които уникати. Унищожена е и огнеупорната метална каса, в която се съхраняват изключително ценни документи – един от тях е оригиналът на фермана за създаването на Българската екзархия. Пострадва и синодалната ризница, помещението, в което се съхранява ценна църковна утвар, владишки корони, мантии, жезли и др.„Адио, София“, БНТ, В кадър, 31 март 2014. Софийската митрополия и резиденция на главата на Българска православна църква – увредена от ударните вълни, пожара и шрапнелите на бомбите, унищожили напълно съседните ѝ сгради – на Библиотеката на Столичната Митрополия, средновековния храм „Свети Николай“ и целия последен етаж на Духовната академия в едно с купола на храма вграден в нея. Духовната академия и Църковния исторически и археологически музей на пл. „Св. Неделя“ (тежко ударена на 30 март 1944 г., унищожен напълно централната южна част на сградата и целия последен етаж в едно с купола на храма вграден в нея),София 1940 – 1950 Софийският университет „Свети Климент Охридски“ също е сериозно увреден (1944 г.)70 години от деня, в който София спря да бъде град, Дневник, 10 януари 2014. Художествена академия – увредена, особено северното крило, заедно с напълно разрушената Художествена палата, в която са Народния музей и изложбените зали за съвременно изкуство (10 януари 1944 г.).Национална художествена академия Софийската духовна семинария в кв. Лозенец (пострадват семинарските сгради в 1944 г.)Софийска духовна семинария „Св. Йоан Рилски“, Официален сайт на Българската патриаршия Католическо училище „Санта Мария“ на францисканците в София на ул. „Марин Дринов“ 30, негова възпитаничка е българската Майка Тереза – Донка Паприкова, сградата му е разрушена, ценни книги и архив е унищожен, дадени са и човешки жертви. (1944 г.)Австрийското католическо училище „Санта Мария“ в София. Френското католическо училище между улиците „Вашингтон“, „Нишка“ и „Цар Борис“ край катедралата „Св. Йосиф“ (напълно унищожено 1944 г.)Дико Диков, Градоустройство, бит, растителност и градини в София, стр. 2, 53,57, 13, 150, 152, 168. Руският лицей на В. П. Кузмина на ул. 6 септември на пресечката ѝ с „Иван Вазов“ (напълно унищожено заедно с катедралата „Св. Йосиф“ в 1944 г.). Немското училище за деца до Немската евангелска църква на княз Батенберг (днешния паркинг до Операта на ул. „Врабча“) е тежко поразено през 1944 г.Немското училище по ул. „Париж“ зад немската евангелска църквата на княз Батемберг. Италианската кралска гимназия на ул. „Раковски“ до пл. „Славейков“, където днес е кооперацията с голямата аптека. (напълно унищожена 1944 г.)Искра Ценкова, Султана и Рачо Петрови – живот в триъгълник, Градът, Тема.Драган Тенев „Тристахилядна София и аз между двете войни“, София, Български писател, 1997. стр. 240 – 244. Държаното механо-електротехническото училище на ул. „Нишка“ и ул. „Опълченска“ заедно с настанената в него Първа девическа търговска гимназия (пострадало в 1944 г.)История и настояще, Национална Търговско банкова гимназия, София. III Девическа педагогическа гимназия (ІІІ държавна образцова девическа гимназия и педагогическо училище „Климент Охридски“) (пострадала в 1944 г.) Фелдшерското училище на ул. „Ангел Кънчев“ с лице и на бул. „Витоша“ е унищожено (1944 г.) III Мъжка гимназия в Ючбунар на ул. „Пиротска“ (сериозно увредена през 1944 г.; напълно разрушено е източното му крило, дадени са и човешки жертви). V Софийска прогимназия „Антим I“ на ул. „Оборище“ в тогавашния Типографски квартал (училището е тежко разрушено в януари 1944 г.)Училища – образци на сецесиона, Строител, 15.02.2015. VII Софийска народна мъжка прогимназия „Христо Г. Данов“ (тежко разрушена на 20 декември 1943 г.) Софийско основно училище „Св. св. Кирил и Методий“ на бул. „В. Левски" и ул. „Гурко“, мястото където днес е БСФС (сринато до основи в 1944 г.)Основно училище „Св. св. Кирил и Методий“, Стара София Българската Академия на Науките (тежко ударена на 10 януари 1944 г.),София, 1940 – 1950, бомбардировки Народният Археологически музей в съхранената благодарение на българските следосвобожденски правителства старинна мюсюлманска сграда от 1451 г. (тежко разрушен на 10 януари 1944 г.), Българският археологически институт на ул. „Раковски“ 149, днес тук вдигнатата в 50-те сграда с бившия унгарски р-т, (напълно разрушен 1944 г.)Сградата на Института на ул. „Раковски“ 139, ремонт в 1933 г. Националният Природонаучен музей, построен от 1927 до 1936 г. като единствената сграда тогава строена специално за музей (сградата е разрушена заедно с колекциите в 1944 г.)The mineralogical exposition of the National Museum of NaturalHistory – Bulgarian Academy of Sciences Svetoslav Petrussenko, Chavdar Karov, Ilia Dimitrov, Списание на Българското геологическо дружество, кн. 1 – 3, 2008, стр. 98 Националният етнографски музей (тогава наричан Народен музей) на пл. „Александър Невски“ в унищожената до основи Художествена палата, погиват практически всички десетилетия събирани от най-видни учени фондове с експонати, изследвания и документация (напълно унищожен 10 януари 1944 г.)120 години от основаването на Народния музей, БНР, 26.10.2012. Общинският музей за история, археология, етнография и култура, открит в собствена сграда на пл. „Бански“ 2 (напълно разрушен 1944 г.) Народният театър (тежко засегнат, напълно е разрушен южния ризалит на сградата в 1944),Годишнина от най-тежките бомбардировки над София, Стара СофияНародния театър, Стара София Зала България – Софийската филхармония, точно на празника на българската култура е разрушена залата, органа и двата рояла. (24 май 1944 г.)Голяма зала „България“, История, официален сайт на Софийската филхармония Театър „Одеон“ – най-известната софийска оперетна, театрална, концертна, лекционна и кинозала, бил е на ул. „Цар Симеон“ и бул. „Мария Луиза“. Много от най-изтъкнатите български и гастролиращи чужди театрални артисти се изявяват на неговата сцена. (напълно разрушен на 10 януари 1944 г.)София, 1940 – 1950, бомбардировки Кинотеатър „Пачев“ – на бул. „Дондуков“ и ул. „Търговска“, днес северозападния ъгъл на Шератон, напълно разрушен при бомбардировките (1944 г.)Старите софийски кина днес, Стара София Кинотеатър „Арда“ – на ул. „Арда“, пряка на ул. „Търговска“, унищожен е не само той, но цялата улица не съществува след бомбардирането (1944 г.) Народната библиотека, и Архивът на Българското Възраждане, намирали се са на ул. „Раковски“ 104 – 106 (напълно унищожени в март 1944 г.)Ул. „Раковски“ Стара София Градската библиотека на пл. „Бански“ (напълно унищожена на 30 март 1944 г. изгарят 40 000 тома книги)Исторически поглед върху създаването, изграждането и развитието на Столична библиотека Библиотека на Столичната Митрополия, новопостроена унищожена заедно с всички книги и стари документи в нея (на 10 януари 1944 г.), Издателския комплекс на Държавната печатницаДържавната печатница, пл. „Св. Александър Невски“ заедно с намиращото се в него Държавно средно графическо училище за книгопечатане и графически изкуства (напълно унищожен на 10 януари и 30 март 1944 г.),София, 1940 – 1950, бомбардировки. построен отново в 80-те години в идентичен вид на същото място, но като Национален музей за чуждестранно изкуство. Най-големите книжарница и столично издателство – Тодор Ф. Чипев, за първи път публикували романа „Под игото“ на Иван Вазов, били са където, днес е северозападния ъгъл на Шератон (напълно унищожени в 1944 г.)София, 1940 – 1950, бомбардировки Домът на изкуството и печата (дом на художниците) на ул. „Раковски“ на югоизточния ъгъл с „Граф Игнатиев“ монументална сграда със зали за художествени изложби, за театър, концерти, сказки, кабинети за работа, клуб (разрушен напълно 1944 г.)София Василева, Домовете на изкуството и печата 1920 – 1944 Художествената палата (наречена Художествена и занаятчийска изложбена хала), фактически национална художествена галерия плюс Национална изложбена зала и два музея – на Съвременното българско изкуство и общодържавен Етнографски, на пл. „Св. Александър Невски“, новопостроена в 1937 г. голяма модерна зала от първата българка архитект – Виктория Ангелова-Винарова, унищожена в едно с експозицията и фондовете ѝ включително практически цялото творчество на водещия български скулптор Александър Берхатлиев създал лъва на паметника Шипка и ред безценни творби на много други автори (напълно разрушена на 10 януари 1944 г.),София, 1940 – 1950, бомбардировкиВид на новозавършената „Хала“ преди унищожаването ѝ, пл. „Св. Александър Невски“, Стара София, сн. 22, 23, 24 и 25Вид на новозавършената „Хала“ преди унищожаването ѝ, Бул. Цар Освободител, Стара София, сн. 32 и 34Силвия Вутева, Голяма част от творбите на скулптора Александър Берхатлиев са унищожени по време на бомбардировките през 1944 година, Фокус, 25.02.2015Залата в строеж (вдясно в дъното), Пл. „Народно събрание, Стара София, сн. 24 Художествената галерия и първа сграда на Рисувалното училище, прочутата “Тъпкова галерия" на югозападния ъгъл на ул. „Раковски“ и ул. „Аксако“в, днес тук е голяма банка. (напълно разрушена 1944 г.) Софийско епархийско свещеническо братство – голяма нова 4 етажна сграда на българските свещеници на ул. „Св. Неделя“ (днес „Св. София“) и пл. „Св. Неделя" (напълно разрушена 1944 г.)Пл. „Св. Неделя“, Стара София, сн. 25, 26, 27 Градското „казино“, което не е комарджийница както е възможно такова име да заблуди несведущите, а свободна зала за масови обществени, културни и политически форуми и срещиПолитическо събрание – зала на Градското казино София (днес в остатъците му е Градската художествена галерия в градската градина).Булевард Александър – Казиното; Стара София в снимки.Казиното, най-представителна обществена сецесионова сграда издигната в 1908 г. от архитект Наум Торбов е практически разрушена по време на бомбардировките. къщата музей на народния поет Иван Вазов (напълно унищожена и опожарена на 10 януари 1944 г.),София, 1940 – 1950, бомбардировки