Балван е село в Северна България. То се намира в община Велико Търново, област Велико Търново.
География Лежи на Републикански път I-4 между Севлиево (28 km) и Велико Търново (19 km).
История До средата на 18 век селото е с изцяло българско население и има дори действащи храмове и трима попове(сведения по османотурски архиви). След време населението е изгонено от турците понеже земите в местността са по-плодородни от околните. Изгонените българи се заселват около село Балван и се създава "Балван Махала"(дн. с. Ветринци). До Освобождението в с. Балван остават само турци. След Освобождението се връщат голяма част от изгонените българи, идват и нови приселници. Сред големите и първите 40 родове нанесли се след Освобождението са Каракольовците, Геровците, Данчовците, Гиджуците, Лазаровците, Свилчовците и др. Някои от родовете се връщат по родните си къщи, от които са били изгонени техните предци преди около 100-120 години. Намират къщите си по предания от техни дядовци и баби.
При избухването на Балканската война в 1912 година 2 души от Балван са доброволци в Македоно-одринското опълчение.
Поминък Има мелница с „производство и продажба на широка гама ръжени и пшенични брашна, без подобрители и консерванти.
През 1948 г. е национализирана валцова мелница „ЕМА“,собственост на забележителния предприемач Станчо Хаджидимитров от гр. Дряново, а след промените е върната на неговите наследници.
Обществени институции
Читалище „Нива“, Основно училище „Свети Иван Рилски“, Целодневна детска градина, Дом за стари хора, сайт milostiv.org/411 Църква „Св. Иван Рилски“. През 1913 година храмът претърпява сериозни щети от горнооряховското земетресение, след което с дарения и труд на жителите на селото е съграден и изрисуван отново. Църквата се намира на центъра на селото. През 2018 се отбелязаха 135 години от построяването и освещаването на църквата. Строителството на църквата в Балван започва през 1882 година, а на 19 октомври 1883 година тя вече е завършена и осветена. Тъй като това става в деня на Св. Иван Рилски Чудотворец, храмът е наречен на името на небесния покровител. С разрешение на Св. Велико Търновски Митрополит Климент през 1882 г. се е построил храма в селото в подарения от турчина Мехмед Мехмедоолу двор. През периода 1939 – 1942 г. църквата е изографисана и електрифицирана.
Население Численост на населението според преброяванията през годините:
Етнически състав Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:
Численост Дял (в %)Общо 539 100.00Българи 326 60.48Турци 141 26.15Цигани 19 3.52Други 0 0.00Не се самоопределят 0 0.00Неотговорили 53 9.83
Родени Минчо Панов – юрист, депутат в VI ВНС (1946 – 1949) г. и виден деятел на БЗНС. Дългогодишен концлагерист в „Куциян“ и „Белене“. Нено Неновски – виден български юрист и учен, член на Конституционния съд на Република България (1991 – 1994) Стоян Пенчев Шиков – един от създателите на Комитета за опазване на природната среда – днес Министерство на околната среда и водите. Лиляна Дичева – българска художничка, живописец (1928 – 2018). Христо Колев Йорданов (1911 – 1995) – анархист, политически затворник и концлагерист, почетен главен радактор на вестник „Свободна Мисъл“.
Вижте също Балванска битка
Източници
Категория:Села в област Велико Търново Категория:Населени места в община Велико Търново