Владимир Владимиров Ва̀зов е български офицер (поручик). Той е най-малкият син на генерал-лейтенант Владимир Вазов.
Биография
Завършва Американския колеж, а през 1940 г. и Военното училище. Участва във Втората световна война. При провеждането на Страцинско-Кумановската операция е тежко ранен. Награден е с орден „За храброст“. След войната временно е командирован като офицер за връзка и преводач от английски към Съюзната контролна комисия. През 1947 година е принуден да премине в запаса от комунистическите власти.
На 27 февруари 1948 година Владимир Вазов е осъден на 10 години строг тъмничен затвор. На 13 декември 1950 година, след писмо на майка му до Вълко Червенков, той е помилван. В отговора си Червенков подчертава, че в затвора поручик Вазов „не е проявил никакви признаци на поправяне“. До края на живота си Владимир Вазов работи като тенекеджия.
Военни звания подпоручик от 16 юни 1940 г. поручик от 16 юни 1943 г.
Военна служба 4-ти пехотен полк – 1940 г. 6-и пехотен полк – 1943 г. Военното училище – 1946 г. 1-ви пехотен полк – 1946 г. към отдел VI на Щаба на войската – 1946 г. 1-ви пехотен полк – 1947 г. уволнен от служба – 1947 г.
Военни отличия Владимир Владимиров Вазов е отличен с (кавалер на орден „За храброст“) от боя за хребета Стражин при Страцинско-Кумановска операция
Бележки и източници
Категория:Родени в София Категория:Вазови Категория:Репресирани от комунистическия режим в България Категория:Носители на военен орден „За храброст“ Категория:Петдесет и девети випуск на Националния военен университет „Васил Левски“ Категория:Български поручици Категория:Български военни дейци от Втората световна война