Шня́ва (; ) или шнава – неголям търговски или военен ветроходен кораб, разпространен от втората половина на 17 век до края на 19 век в северните страни на Европа и в Русия.
Описание на съда Шнявите имат две мачти с прави ветрила и бушприт, стаксел и кливер. Също шнявите имат трета мачта (т.нар. шняв-мачта, трисел-мачта) стояща непосредствено зад гротмачтата, на която се носят трисел с гик, прошнурован за предната си шкаторина към тази мачта. Понякога тази мачта се заменя със специално въже (джек-щаг), към което с пръстени се присъединява шкаторината на ветрилото. Военните шняви са въоръжени с 12 – 18 оръдия малък калибър. Средната им водоизместимост е около 150 тона, дължина 25 – 30 метра, ширина 6 – 8 метра, екипаж до 80 души.
В руския флот В състава на руския флот съдовете от този тип се появяват в началото на 18 век. По време на Северната война 1700 – 1721 г. шнявите се представят добре в качеството на универсални военни съдове. Изпользват се за водене на разузнаване, прикритие на морски преходи от гребните флотилии, охрана на транспортни съдове, участие в крайцерски операции, лов на капери и транспортни съдове на неприятеля. По време на започналия след смъртта на Петър I постепенен упадък на флота, строителството на шняви е прекратено. А в края на 18 век, след появата в състава на флота на бриговете, необходимостта от тях отпада.
Източници
Литература Шнява//Энциклопедический словарь Брокгауза и Ефрона (Енциклопедичен речник на Брокхауз и Ефрон): в 86 т. (82 т. и 4 доп.). – СПб., 1890 – 1907. Морской словарь. М.: Военное издательство МО СССР, 1959. Морской энциклопедический словарь. Л.: „Судостроение“, 1991. ISBN 5-7355-0280-8 Кротов П.А. Гангутская баталия 1714 года – Лики России, 1996. – 248 с. ISBN 5-87417-024-3
Категория:Ветроходни кораби