Димо Тодоров Ничев е български архитект, който в съдружие с Георги Фингов, Никола Юруков, Георги Апостолов е проектирал голям брой обществени, училищни и жилищни сгради в София, определящи и до днес облика на столицата.

Биография Роден е на 4 август 1876 г. в град Котел в семейството на Тодор Ничев – заможна и рядко предприемчива личност, и съпругата му Мария, като 2-ри син от 6 деца. След Освобождението, заради голям пожар, който унищожава града, цялото семейство се изселва в Северна Добруджа, където Тодор Ничев закупува имоти и става кмет на град Кюстенджа (днес Констанца в Румъния).

Завършва основно училище в Кюстенджа, прогимназия в Брашов (Румъния), гимназия в Грац, Австро-Унгария (1895), „Архитектура“ в Техническия университет в Мюнхен, Германия (1901). Оригинална личност със завидна обща култура, той владее 8 чужди езика – румънски, немски, френски, английски, унгарски, турски, гръцки и италиански.

Напуска Мюнхен, за да се върне в родината, и с кораб по Дунава стига до Видин, където се установява. Не се завръща в Кюстенджа, защото градът е вече на територията на Румъния, а той държи да живее и твори в България. Във Видин става окръжен архитект, оженва се за Христина Каракашова и остава там до 1908 г.

През 1908 година се преселва със семейството в София. Арх. Ничев продължава и завършва строежа на централната градска баня (по проект на архитектите Фридрих Грюнангер, Петко Момчилов и Йордан Миланов) поради внезапната смърт на арх. Алекси Начев. По същото време арх. Ничев проектира и построява кино „Модерен театър“ на бул. „Княгиня Мария Луиза“ – през социализма кино „Цанко Церковски“, сега отново „Модерен театър“.

Димо Ничев се сприятелява с арх. Георги Фингов (1874 – 1944) и създават общо архитектурно бюро през 1909 г., в което по-късно е привлечен арх. Никола Юруков (1877 – 1923), а след смъртта му – арх. Георги Апостолов (1891 – 1967). През периода от 1909 до 1930 г. тяхното сдружение е най-изтъкнатото архитектурно бюро в София. Талантливият колектив развива богата творческа дейност в проектирането и строителството на редица големи обществени и жилищни сгради, които и до днес имат определящо значение за облика на София. През 1911 г. общината обявява търг за строеж на училищни сгради, спечелен от „Фингов-Ничев-Юруков“. За година проектират 8 училища – различни образци на сецесиона. Всички тези сгради се отличават с ясна стилистика – раздвиженост на входа, покрив с акцент кула. Използвани са и характерни материали. Запазени са малко от тези елементи.

Според арх. Иван Аврамов „всички обществени и жилищни сгради по техни проекти, без изключение, са майсторски поставени в своята градоустройствена среда, с добре подбран мащаб, акценти и архитектурни форми. Силно впечатление прави умелото съчетаване на архитектурата с пластичните и декоративни изкуства, особено ярко проявено в ъгловите части на сградите“ (сп. „Архитектура“/1987). Според проучванията на същия автор между архитектите-съдружници е имало забележително разбирателство и единомислие, а конкретно арх. Димо Ничев, освен генератор на ценни творчески идеи, е бил и прецизният изпълнител на чертежите, детайлите и сметните книжа.

През 1914 г. архитект Димо Ничев построява собствена 3-етажна къща на бул. „Евлоги Георгиев“ срещу Военната академия, обявена за паметник на културата.

Димо Ничев участва като ротен командир с чин капитан в Балканската война (1912) и в Първата световна война (1916 – 1918). Награден е с 3 офицерски ордена за храброст. Удостоен е и с ордени за граждански заслуги.

През 1927 г. съдружниците Георги Фингов и Димо Ничев стават поръчители на руския предприемач Шурунов за изграждане на тунели по железопътната линия Раковски – Хасково – Кърджали. Година по-късно Южна България е срината от катастрофалното Чирпанско земетресение, което довежда предприемача до фалит. Поръчителите му загубват цялото си състояние. Семейната къща на арх. Ничев е продадена за поръчителства на тогавашния финансов министър Кирил Гунев и е национализирана след 9 септември 1944 г.

Арх. Ничев е назначен за ръководител на архитектурния отдел на Столичната община. Като пенсионер работи в отдел „Строежи“ (по-късно: военна проектантска организация ПРОНО) на Министерството на войната и в Министерството на обществените сгради и благоустройството.

Димо Ничев завършва творческия си и жизнен път в София на 2 април 1952 г. Той има 4 внучки и внук: актрисата Адриана Андреева (1939), д-р Вера Щерева (1939), инж. Петър Ничев (1944), инж. Силвестра Наневски-Ниче (1951) и Антония Ничева (1952).

Творби на архитектурното бюро Основни училища в София (1911 – 1912) 6 Основно училище „Граф Н.П. Игнатиев“, ул. „6 септември" 16 20 Основно училище „Тодор Минков“, бул. „Княз Борис" 27 38 Основно училище „Васил Априлов“, ул. „Шипка“ 40 46 Основно училище „Константин Фотинов“, бул. „Христо Ботев" 109 48 Основно училище „Йосиф Ковачев“, ул. „Клокотница“ 21 120 Основно училище „Г. С. Раковски“, ул. „Папа Йоан Павел II" 7, Лозенец 129 Основно Училище „Антим-I“, ул. „Султан тепе“ 1 Основно училище „Екзарх Йосиф“

Обществени сгради Софийска търговско-индустриална камара, по-късно централно управление на СИБАНК, ул. „Славянска“ №2 (ъгъла с „Бенковска“) (1912) Софийска банка, по-късно централно управление на Банка ДСК, в София, ул. „Московска“ №19 (кръстовището с „Бенковска“, 1914) Българска търговска банка, ул. „Граф Игнатиев“ 10 и ул. „Ангел Кънчев“ (1921), сега Корпоративна търговска банка Кооперативно спестовно застрахователно дружество, по-късно Сградата на ДЗИ, бул. „Цар Освободител“ и ул. „Бенковска“ (1926) Феникс палас, сградата на Акционерно застрахователно дружество „Български феникс“, бул. „Дондуков“ № 3 (1927) Кооперативен търговски дом, ул. „Позитано“ и ул. „Алабин“ (1923) Ресторант „Балабанов“ (1923) Застрахователно дружество „Сам Патак“, бул. „Дондуков“ (1925) Дружество „Сила“, ул. „Аксаков“ и ул. „6 септември“ (1926)

Жилищни сгради и домове Жилищна кооперация на ул. „Кракра“ (1923) Жилищна кооперация „Съгласие“ на ул. „Веслец“ (1923) Домът на д-р Славчев на ул. „Иван Вазов“ (1923) Домът на Губиделников на ул. „Цар Шишман“ (1924) Домът на Г. Атанасов на ул. „Шипка“ (1924) Домът на Иван Стоянов на ул. „Граф Игнатиев“ (1924) Домът на Конфино на ул. „Иван Вазов“ (1924) Домът на полковник Басмаджиев на ул. „Евлоги Георгиев“ (1924) Домът на Иван Цонев на бул. „Стамболийски“ (1925) Домът на инж. Т. Цонев на ул. „Кирил и Методий“ (1925) Домът на Тодор Иванов на ул. „П. Ефтимий“ (1925) Жилищна кооперация на ул. „Шипка“ № 41 ъгъла с ул. „Проф. Асен Златаров“ (1937)

Източници

Биографията е написана от арх. Тодор Димов Ничев (1910 – 1984), син на арх. Димо Ничев Биографията е допълнена от инж. Силвестра Наневски-Ниче (1951), внучка на арх. Димо Ничев Списание „Архитектура“ бр. 7 от 1987 г., статия на арх. Иван Аврамов Вестник „Вечерни новини“, бр. 39 от 21 септември 1986 г., статия на Константин Жеков Арх & Арт Форум, 15 – 22 януари 2009 г., статия на арх. Мария Миркова

Категория:Български архитекти Категория:Български военни дейци от Първата световна война Категория:Български военни дейци от Балканските войни Категория:Родени в Котел Категория:Починали в София