Непреднамерени последствия () са резултатите от дадено преднамерено действие, които не са били търсени или предвидени. Терминът е популяризиран през 20 век от американския социолог Робърт Кинг Мъртън (Robert King Merton).Robert K. Merton, Versatile Sociologist and Father of the Focus Group, Dies at 92, Michael T. Kaufman, The New York Times

Групиране Непреднамерените последствия могат да бъдат групирани в три типа: Неочаквана облага: положителна изненада, неочаквана изгода, късмет, серендипност; Неочаквана спънка: неочаквано препятствие, което възниква наред с желания резултат от действието; Обратен резултат: Ефект, противоположен на търсения, когато търсеното решение още повече влоши проблема.

Понятие Идеята на непреднамерените последствия или инциденти датира към времето на Джон Лок, който дискутира в свое писмо до сър Джон Сомърс, член на английския парламент, какви биха били последствията от регулацията на лихвения процент. Идеята се дискутира и от Адам Смит. Терминът е популяризиран от социолога Робърт Кинг Мъртън през 20 век.Robert K. Merton Remembered Footnotes, American Sociological Association

В статията си от 1936 „Неочакваните последствия от целенасочените социални действия“ () Мъртън се опитва да приложи системен анализ към проблема за непреднамерените последствия от съзнателни действия, насочени към предизвикването на социална промяна, подчертавайки, че с понятието „целенасочено действие“ той има предвид изключително „ръководене“ (conduct) за разлика от „поведение“ (behavior). С други думи, действие, което включва мотиви и в резултат на тях – избор измежду различни алтернативи. Употребата на Мъртън включва отклонения от онова, което Макс Вебер дефинира като ценностно-рационално социално действие. Мъртън твърди също, че „няма гаранция за никое бланкетно твърдение, което категорично утвърждава или отрича практическата приложимост на цялото социално планиране“.

В по-нови дни, законът за непреднамерените последствия се използва като израз или идиоматично предупреждение, че намесата в една комплексна система имат склонност да създават неочаквани и често нежелани резултати. Свързан със Закона на Мърфи, той често се използва като хумористично предупреждение срещу арогантното вярване, че хората могат напълно да контролират света около себе си.

Вижте също Самоизпълняващо се пророчество Теория на хаоса План

Източници

Категория:Социология