Гафел ( букв. – вила) е наклонено рангоутно дърво, издигано мачтата и опиращо се в нея с пета. Гафела служи за разгръщане по него на горния край (шкаторината) на косите четириъгълни ветрила – триселите, а също и за закрепване на шкотовите ъгли – топселите. При малките съдове и лодките с коси ветрила гафела служи за закрепване на фока и грота. На гафела също се издигат сигналите и понякога флага.
Гафела получава допълнително наименование в зависимост от названието на ветрилата, например, фок-гафел, бизан-гафел. Петата на гафела е снабдена с мустачки, обхващащи мачтата, краищата на които се стягат с бейфута. Петата на гафела се вдига до мястото ѝ чрез гафел-гардела (№ 7 на схемата), а необходимият ъгъл на наклона се придава с помощта на дирик-фала (№ 6 на схемата). Дългите и тежки гафели са снабдени с еринс-бакщагове – въжета, закрепяни за нока и проведени към фалшбордоветеЭринс-бакштаги// Энциклопедический словарь Брокгауза и Ефрона (Енциклопедичен речник на Брокхауз и Ефрон): в 86 т. (82 т. и 4 доп.). – СПб., 1890 – 1907., които удържат гафела в необходимото положение при свалени ветрила.
Ветрилата, издигани на гафела се наричат гафелни ветрила.
Вижте също Шлюп (тип ветрилно стъкмяване) Гик
Източници
Литература
– ISBN 5-7355-0280-8
Г Г