Фокс () е северноамериканско индианско племе от Алгонкинското езиково семейство, което играе важна роля в колониалната история на Северна Америка.
Тясно свързани със сауките, фокс първоначално живеят на юг и на запад от тях в източната част на Долен Мичиган, в сравнително мирен район преди Бобровите войни (1629 -1701). С изместването на френската търговия с кожи на запад към Големите езера нещата бързо се променят. Племената хурони, тиононтати, отава и неутрал бързо изчерпват запасите си от кожи в своите територии и започват да търсят нови ловни райони. Въоръжени добре от французите, те нападат племената в Долен Мичиган. Защитавайки родината си със старите традиционни оръжия, племената са принудени да отстъпят пред по-добре въоръжените нападатели. Първите, които напускат Мичиган са потауатомите. Сауките и фокс устояват на нападенията по-дълго време, но когато през 1642 г. около 2000 Неутрал и отава унищожават едно голямо укрепено село на маскутен в централната южна част на Мичиган, фокс, сауките, кикапу и маскутен изоставят родината си и се преместват в Уисконсин. След няколко сблъсъка с местните илиной, уинебаго и меномини, племената се установяват трайно в Уисконсин, където ги срещат първите европейци през 1666 г. По това време фокс живеят по поречието на Фокс Ривър в централен Уисконсин и са едно от водещите племена в региона. Първите френски оценки на населението им са за около 5000 души, но вероятно са били двойно повече преди Бобровите войни. На французите, фокс изглеждат доста по-диви и неконтролируеми от другите туземци, които вече познават. Според тях фокс не са контактни и винаги са готови за война. С това първите френски сведения за племето се изчерпват. Едва след посещението на Никола Перо и отец Алоа данните за тях стават по-подробни.
След множество междуплеменни войни и двете големи войни, които водят срещу французите, фокс почти изчезват като племе. Оставайки едва около 500 души до 1734 г., те се присъединяват към сауките и свързват по-нататъшната си съдба с тях. Изправени пред много врагове двете племена се изместват на запад в Айова. След Войната на Черния ястреб, постепенно сауките и фокс се разпръсват като едни отиват в Канзас и Оклахома, а някои остават в Айова и впоследствие получават резервати.
Име Фокс не е истинското им име. Самите те се наричат Мескуаки (Мешкуакихаки, Мескуакихук), което означава „Хора на червената земя (пръст)“. Ранните френски изследователи срещат една тяхна ловна група и ги попитали кои са. Индианците отговарят, че са от Уагош (лисица) – името на един от основните им кланове. Оттогава цялото племе става известно с името фокс – лисица. Оджибуейте и други алгонкински народи ги наричат Отагами (Одугамийг) – хората от другия бряг. Сауките ги наричат Асакиуаки, дакота – Беждеке, ирокезите – Скенчиои, виандот – Скакешуруну, хуроните – Скенчиоронон, шоените – Мшкуакита, уинебаго – Уачереке и потауатомите – Уакушек.
Култура Езиково и културно фокс са тясно свързани със сауките и често двете племена са смятани от европейците за едно племе. Всяко племе обаче си е отделно и независимо, със свои вождове и традиции. Също като сауките, фокс имат силно развито чувство за племенна идентичност и индивидуалност. За разлика от останалите народи от района на Големите езера, тяхната политическа и обществена организация са по-добре организирани. Живеят в големи села през цялата година и не се разбиват на малки ловни лагери през зимата. Земеделието доставя по-голямата част от храната като жените са собственици на нивите. Диетата си допълват с диви растителни храни, а след като се сдобиват с коне някъде около 1760 г. започват да провеждат ежегоден всеобщ лов на бизони в прериите на Уисконсин и Илинойс. Дрехите им са изработени главно от еленова кожа като основното облекло за мъжете е набедреник, легинси, ризи и мокасини, а за жените рокли, къси легинси и мокасини. През зимата използват кожени наметала. Татуировките и боядисването на лицата и телата са широко разпространени.
Религиозни вярвания Религиозните им вярвания се изразяват в почитта им към Великия дух (Манито) и множество духове и природни сили, които имат собствена магическа сила. По време на пубертета всеки човек трябва да се сдобие с някоя магическа сила на дадено животно или предмет. Това става чрез Търсенето на видение на усамотено място в пост и молитва. На тези, които имат големи, могъщи видения са изработвани специални амулети. Някои такива амулети имат голяма сила и влияят на цели семейни линии.
Брак и семейство Едно семейство обикновено се състои от съпруг, съпруга и техните деца. Понякога може да има и втора съпруга. Изневярата обикновено е причина за развод. Брака се организира от двойката и се формализира след размяната на подаръци. Двойката живее със семейството на жената в продължение на една година, преди да създаде собствен дом. Децата се раждат в специални хижи в присъствието само на жени. Майката спазва специални ограничения след раждането в продължение на известно време. Възрастен роднина дава име на детето, което избира от запаса имена на неговия клан. Децата винаги принадлежат към клана на бащата. Като възрастни всеки може да се сдобие с ново име по време на сън, чрез видение или по време на война.
Погребални практики Погребенията се извършват след провеждането на различни ритуали. Мъртвият е обличан в най-хубавите му дрехи, увиват го в рогозка и го полагат с крака на запад върху дървено скеле или в плитък гроб. Изтъкнатите войни са погребвани в седнало положение. Върху гробовете е поставяно пакетче тютюн. Траурът трае 6 месеца, през което време роднините спазват някои ограничения. Тютюнът и калюмета са свещени и играят важна роля, както в обикновения така и в церемониалния живот. Всеки ритуал, церемония, преговори, и други започват и завършват с тях.
Кланове Племето е организирано в 12 клана по бащина линия – Мечка, Лисица, Вълк, Лос, Рис, Бизон, Орел, Море, Гръм, Мечи картоф...
История Първоначално фокс живеят в източната част на Долен Мичиган. Принудени от настъпващите ирокези, те изоставят родината си и се изместват на запад в Уисконсин.
В Уисконсин Идвайки в Уисконсин фокс не са добре посрещнати от местните племена. След няколко сблъсъка с илиной се установяват по поречието на Фокс Ривър, между река Уисконсин и езерото Уинебаго, част от територията на племето уинебаго. След кратка война, в която уинебаго са почти унищожени, фокс и другите бежанци почти не срещат съпротива срещу заселването им в Уисконсин. По същото време Бобровите войни достигат западните части на Големите езера. В рамките на няколко години, до 1656 г., ирокезите последователно се разправят с хуроните, тиононтатите, алгонкин, неутрал и ери. Много малко хора от тези племена оцеляват и намират убежище на запад в Уисконсин. В началото на 1660те повече от 20 000 бежанци се събират в Уисконсин, притискайки местните уинебаго и меномини отвсякъде. Струпването на толкова много хора в сравнително тесен район скоро води до конфликти и борба за територии и природни ресурси. В този период фокс са в съюз с кикапу и маскутен и воюват с илиной. Идването на французите в региона допълнително утежнява обстановката. Още от самото начало фокс не искат французите в Уисконсин, тъй като тяхната търговия с кожи донесла само нещастия на племето по-рано. Същевременно големи ирокезки отряди, следвайки бежанците достигат до Уисконсин. През зимата на 1666 г. голям отряд сенеки атакуват фокс и убиват 70 от тях. В следващите години племето продължава да стои настрана от французите и търгува с тях само, за да се снабдяват с оръжие и боеприпаси, за да воюват с дакота и оджибуейте. През 1685 г., чрез посредничеството на французите враждуващите племена сключват примирие. Пет години по-късно самите французи стават причина за възобновяване отново на военните действия. Причината е таксата, която френските търговци трябва да плащат, за да преминат през територията на фокс. Французите поискали от оджибуейте да спрат това и така тласкат племената към война. Оджибуейте се съюзяват със старите си врагове дакота и заедно успяват да изтласкат фокс от горното течение на река Сен Кроа, а французите подпомагани от други техни индиански съюзници атакуват селата им при Фокс Портидж. След изтласкването на ирокезите на изток след 1690 г., за племената в Уисконсин настават по-добри времена. През 1696 г. обаче спирането на френската търговия със заповед от краля води до подновяване на междуплеменните войни и постепенното разпадане на алгонкинско – френския алианс, организиран за борба с ирокезите. Фокс подновяват военните действия срещу дакота и същевременно в съюз с уинебаго изтласкват каскаския от земите им.
Войни фокс