Христо Георгиев Кацаров е български драматург и поет, белетрист и културен деец.
Биография Роден е на 26 октомври 1923 г. в село Люляк (преди с. Нова махала), Старозагорско. Завършва средно образование в мъжката гимназия „Иван Вазов“ в Стара Загора. Следва известно време право в Софийския университет. Работи в старозагорските читалища „Родина“, „Свети Климент Охридски“ и „Пламък“, където води и литературен кръжок. Първите си стихотворения печата във в. „Септември“ в родния си град. Член на редколегията на алманах „Хоризонт“, сп. „Участие“ и в. „Литературен глас“, издавани в Стара Загора. Сътрудник е на вестниците „Литературен фронт“, „Народна култура“, „Народна младеж“ и списание „Пламък“. Член е на Съюза на българските писатели. Умира на 18 март 1994 г. в Стара Загора.
Творчество Драматург е на пиесите: „Студена земя“ (1965) „Ние не сме сами“ (1968) „Земетръс“ (1988) „Майките“ (1993 – ръкописът впоследствие изчезва, присвоен вероятно от зломисленици, и не е намерен до ден днешен) Автор на стихосбирките: „Сърце под ямурлука“ (1958) „Селски песни“ (1961) „Сто работни вола“ (1963) „Есенна тишина“ (1976) „Облакът ми е закрила. Избрани стихотворения“(1983) „Свирката на пастиря“ (1986) „Сняг и дъжд“ (1990) Създава книгите с миниатюри и есета: „Път до село“ (1979) „Преселници“ (1982) „Второто пришествие“ (1994)
Драматург, чиито пиеси са поставяни на сцените на театрите в Стара Загора и Враца. Посмъртно през 1994 г. му е присъдено званието „Почетен гражданин на Стара Загора“. На негово име се провежда конкурс за детска и юношеска поезия в Стара Загора. Стиховете му са включени в антологиите „Стара Загора – градът на поетите“ (2002), „Развиделяване“ (2005), „Литературна антология. Столетие“ (2006).
Творбите му са преведени на руски, немски и словашки език.
Източници
Категория:Български драматурзи Категория:Български поети Категория:Родени в област Стара Загора Категория:Починали в Стара Загора