Христо Атанасов Ковачки е български бизнесмен и предприемач, роден на 17 декември 1962 г. в град Самоков.
Доктор на техническите науки, притежава множество дружества и има бизнес интереси в областта на енергетиката.
Биография Образование През 1980 г. завършва Математическата гимназия в Самоков. Следва висше образование и аспирантура в Ленинградския институт за точна механика и оптика (ЛИТМО), Санкт Петербург, Русия. През 1991 г. защитава дисертация на тема „Използване на лазери в микроелектрониката“. През 1994 г. придобива научна степен доктор на техническите науки. През 2013 г. придобива научна степен професор от Международната славянска академия в Москва. Владее руски, английски и френски език.
В бизнеса След своето дипломиране Христо Ковачки работи по проекти, свързани с лазерните технологии. Паралелно разработва и патентова различни изобретения в България, Русия и Европейския съюз. От 1992 г. развива собствен бизнес.
В края на 1990-те години Христо Ковачки започва да развива дейност в областта на енергетиката. Участва в управителните органи на няколко енергийни дружества. Името му се свързва с приватизационни сделки в областта на въгледобива (мина Бели брег, мина Станянци, МОВ-Перник, Въгледобив Бобов Дол, мина Балкан, мина Черно море, мина Чукурово) и енергетиката (ТЕЦ Димитровград, ТЕЦ Бобов Дол, „Брикел“ – Гълъбово, който е единственият производител на брикети на територията на Балканите).
В политиката През 2007 г. е създадена партия ЛИДЕР (Либерална инициатива за демократично европейско развитие), с която в началото се свързва Христо Ковачки. През следващите години, с променлив успех, политическа партия ЛИДЕР взема участие в местните и национални изборни кампании, като в повечето от тях е в коалиция с други партии.
През есента на 2014 г. ПП ЛИДЕР участва в парламентарните избори за 43-тото Народно събрание в коалиция с „България без цензура“ (ББЦ) и „Земеделски народен съюз“ (ЗНС). На тези парламентарни избори ПП ЛИДЕР отбелязва най-големия си успех и излъчва в парламента петима народни представители. Това се случва непосредствено преди залеза на ПП ЛИДЕР и раждането на новия политически проект „Български демократичен център“ (БДЦ).
На 22 март 2015 г. партия ЛИДЕР е преименувана на „Български демократичен център“ (БДЦ), която по своите възгледи е центристка консервативна партия. Към днешна дата „Български демократичен център“ е успешно представена в 43-тото Народно събрание. Обвинения в корпоративен вот Въпреки че партията на Ковачки е призната в българското законодателство, същестуват различни спекулации относно нейната легитимност. Различни журналистически разследвания обвиняват Ковачки в практики на корпоративен вот. Първите такива обвинения идват през 2007 г., когато медии разказват как миньори и други работници от предприятията на този бизнес кръг гласуват групово за ПП ЛИДЕР. Тогавашните разследвания стъпват на броя гласове за партията, които съвпадат с броя на работниците в съответните предприяти. [link] Други подобни разкрития и видео материали се появяват отново през 2014 г., когато служители на рудника в Бобов дол са заснети да гласуват контолирано [link].
Други от обвиненията са свързани с документи на Уиклийкс. Там разкритията насочват към натиск оказан върху служителите на предприятията и стимулация с 50 лв. по-висок аванс за подкрепа на избори. Макар да няма официално проведено разследвания от ЦИК, според публикациите се смята, че в случаите, в които няма кандидати на ЛИДЕР, подкрепата е насочена към ДПС или БСП. [link]
Състояние Полският вестник „Впрост“ обявява в края на всяка година списък със „100-те най-едри риби“ от Централна и Източна Европа. През 2008 г. трима българи влизат в класацията: на 61-во място е Васил Божков, на 98-о е Христо Ковачки и на 100-тно е Валентин Захариев. Според изданието състоянието на Христо Ковачки е оценено на 700 000 000$. Сумата е сметната на база стойността на активите, които Ковачки управлява по това време.
Христо Ковачки заема четиринадесето място в класацията на списание „Форбс“ за най-влиятелните българи през 2013 г. След него се нареждат бизнесмените Сашо Дончев, Гриша Ганчев, Богомил Манчев, Васил Божков и други.
Енергийна приватизация Първото участие на Христо Ковачки в енергийната приватизация е през 2000 година със закупуването на ВЕЦ „Пасарел“ и „Кокаляне“. Цената на сделката е 1.94 млн. долара, купувач е „Ел Ем Импекс“ ЕООД. По-късно Ковачки препродава ВЕЦ-овете на френския концерн EDF. Годишните приходи от тях през последните години възлизат на 4 милиона лева. В медийни публикации цената на тези сделки е определяна като значително ниска. [link]
През 2001 година Агенцията за приватизация продава на търг 80% от „Мина Чукурово“ АД край с. Габра. Купувач е консорциум, включващ: „Ел Ем Импекс“, „Елшица 99“ АД – дружество на Панагюрските мини, както и „Видекс“ ЕООД – тогава собственик на завода за взривни материали „Миджур“ в с. Горни Лом. [link]
В периода 2003-2008 година Ковачки приватизира 19 енергийни дружества, като най-мащабната му придобивка е ТЕЦ „Бобов дол”.
Една от значимите придобивки е фирмата „Атоменергоремонт”, която отговаря за ремонта на АЕЦ „Козлодуй”. Дружеството е приватизирано през 2003 година и е сред първите придобивки на Ковачки. Сделката е финансирана от Първа инвестиционна банка, а купувач е „Българска енергийна компания”. Това е първата ядрена инвестиция на дружеството, което получава 70% от капитала на „Атоменергоремонт”. Само за 2016 година приходите на ремонтната компания са почти 50 млн. лв.
Бизнес империята на Ковачки съдържа повече от 180 компании, а в основата на бизнес-кръга са 19 дружества - 8 мини, 8 топлофикации и 3 ТЕЦ. Минните компании са: „Чукурово“, „Бели брег“, „Станянци“, „Черно море – Бургас“, „Мини Открит въгледобив – Перник“, „Балкан 2000“, „Въгледобив Бобов дол“, „Фундаментал“. Към тази мрежа спадат и топлофикациите в градовете Бургас, Сливен, Русе, Перник, Плевен, Велико Търново, Габрово, Враца. Топлоелектрическите централи са ТЕЦ „Марица 3”, ТЕЦ „Бобов дол” и „Брикел” ЕАД. [link]
Списък на енергийните дружества, свързвани с Христо Ковачки МинaТоплоцентралaТЕЦ„Чукурово“БургасМарица 3„Бели брег“СливенБобов дол„Станянци“РусеБрикел„Черно море – Бургас“Перник„Мини Открит въгледобив – Перник“Плевен„Балкан 2000“Велико Търново„Въгледобив Бобов дол“Габрвово„Фундаментал“Враца
Пенсионният фонд на Ковачки
Въглищната империя има и пенсионноосигурително дружество – „Топлина“, известно като „пенсионния фонд на Ковачки“. Приблизително 50% от осигурителното дружество е в притежание на компания на Ковачки. Под негово разпореждане са общо 293 млн. лева от вноските за пенсии на работници във въгледобива и енергетиката. [link] Според Кодекса за социално осигуряване пенсионноосигурителните дружества не могат да инвестират средствата на фондовете си в собствени финансови инструменти и такива на свързани лица. [link] „Топлина“ нарушава тези разпоредби с близо 13 милиона лева, инвестирани в акции на собствените му акционери „Атоменергоремонт“ и „Топлофикация Бургас“. Още 14 милиона лева дружеството влага в други привидно несвързани компании от Въглищната империя: топлофикациите в Русе, Плевен и Бургас, както и в ТЕЦ „Бобов дол“ и „ТЕЦ Марица 3“ АД.
Пенсионноосигурително дружество „Топлина“ (ПОД „Топлина“), контролирано от енергийния бизнесмен Христо Ковачки, е обвинено в системно злоупотреба със средствата на пенсионерите чрез инвестиции в загубосни и екологично вредни компании от неговата империя. Според доклад на „Грийнпийс“ (2025 г.):
Детайли: Фондовете на „Топлина“ са вложили 75 млн. лв. директно (и 150–200 млн. лв. косвено) в компании на Ковачки, включително хронично нерентабилни предприятия като ТЕЦ „Марица 3“ (загуби над 100 млн. лв. за 2020–2023 г.), „Топлофикация Плевен“ (загуби 75 млн. лв.) и „Топлофикация Русе“ (загуби 60 млн. лв.). Тези инвестиции поддържат въглищни активи на ръба на фалит, игнорирайки екологични норми и рискове за здравето. Схеми за заобикаляне на закона: „Топлина“ използва кръстосани инвестиции с други пенсионни компании (напр. „Бъдеще“, „Съгласие“), за да прехвърля средства към фирми на Ковачки, заобикаляйки лимитите за инвестиции в свързани лица. Чрез офшорни структури (Великобритания, Кипър) и номинални собственици (като счетоводителка от Белиз Ерлин Мей Родригез) се прикрива реалният контрол на Ковачки. Рискове за клиентите: Над 20 000 служители в компании на Ковачки са клиенти на „Топлина“, които са двойно изложени на риск – от загуба на работа и от загуба на пенсионни спестявания. Концентрацията на инвестициите в един сектор (енергетика) създава системна финансова уязвимост. Регулаторен провал: Комисията за финансов надзор (КФН) не е наложила смислени санкции за нарушенията, въпреки многократни сигнали. Глобите са „няколко хиляди лева“ при интереси за стотици милиони. Над 90% от младите работници не избират пенсионен фонд и са служебно разпределени към „Топлина“ и други рискови компании.
Холдинг „Орион“
През 2025 г., благодарение на разкритията на един от директорите във финансовата мрежа на Христо Ковачки, неправителствената организация "Антикорупционен фонд (АКФ) разкрива документи и практики за финансова зависимост между различните енергийни дружества. „Холдинг Орион“ е група компании, свързани с българския бизнесмен Христо Ковачки, които са обект на разследвания за злоупотреби в енергийния сектор, картелни споразумения и данъчни измами. АКФ публикува 29 вътрешни документа, които според организацията доказват нарушения в дейността на холдинга. В разследване озаглавено „Холдингът на Чичко Тревичко: Тайната мрежа на Христо Ковачки в българската енергетика“, се разкриват различни практики за контрол върху ръководителите на различните дружества.
Според разследването, холдингът се управлява централизирано чрез специални печати с рисунки на популярни анимационни герои, които служителите вътрешно разпознават като де факто личен подпис на Христо Ковачки. АКФ публикува документи, потвърждаващи, че тези печати периодично се сменят със заповед "като в секретна организация", а служители описват практиката с фразата: „Видиш ли печатче, това е закон Божи“.[link] Всички оперативни заповеди и нареждания към фирмите в холдинга се изпращат от единен имейл адрес: [email protected], който според доказателствата на АКФ е основен канал за управление. Този имейл е използван и за събиране на предложения за "доверени лица" в партийни листи по време на избори.
Регулация и екология „Грийнпийс” - България прави задълбочено анализиране на финансовите отчети на тези 19 дружества. Проследяват се основни показатели като продажби, загуби, краткотрайни и дълготрайни пасиви, парични потоци от финансови дейности и много други.
В рамките на изследвания период дружествата са реализирали общо 7.21 милиарда лева приходи от продажби. Според отчетите, дейността им е губеща и към края на 2016 година групата има натрупани загуби общо 360 млн. лева.
Ковачки и околната среда През 2011 година Европейската агенция по околната среда включва ТЕЦ „Брикел”, ТЕЦ „Бобов Дол” и ТЕЦ „Марица 3” в списъка с 30-те най-големи индустриални замърсители на Европа. Общите щети са оценени в размер между 664 млн. и 2 милиарда евро годишно.
Още през 2003 година, във връзка с прилагането на Директива 2001/ 80/ ЕС, българското правителство разработва работна програма, която предвижда закриването на неефективните и замърсяващи въглищни мини и ТЕЦ. Планира се работата на ТЕЦ „Брикел” да ограничи работата си след 2008 година, а след 2011 - да бъде изведен от експлоатация. ЗА ТЕЦ „Бобов дол” се предвижда поетапно закриване на мощностите на въглища и замяната им с газови модули до 2014 година и до 2015 за ТЕЦ „Марица 3”. Енергийният регулатор удължава лиценза за производство на електроенергия на ТЕЦ „Марица 3” до края на 2020 г., на ТЕЦ „Бобов дол” - до края на 2019 и на ТЕЦ „Брикел” до април 2021 година. Освен това са налице: Неплатени данъчни задължения в размер на 114 млн. лева. Обезценяване на дълготрайните материални активи с 28%