Николай Петков Иванов е български писател и свещеник.
Биография Роден е на 15 юли 1971 г. във Велико Търново. От 1989 до 1995 г. учи във Великотърновския университет. Учи едновременно българска филология, философия и богословие. Между 1998 и 2000 г. преподава антична философия във философския факултет на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. По това време написва книгите „Архе“ – сборник за антична и средновековна култура и „Божествените имена във философията на Прокъл Диадох“. Доктор е по история на литературата с дисертация на тема „Образите на пътя и възрожденският наратив“.
През 2002 г. е ръкоположен от великотърновския митрополит Григорий. От края на 2003 г. е свещеник във Варненска епархия, в храм „Свети пророк Илия“ в квартал Дивдядово, Шумен.
Има две деца – Велислава и Йоан.
Творчество „Нова всеобща история на безчестието“ – поезия (1997) „Химни и монодии“ – поезия (2005) „Стадионът на Старата госпожа“ – роман (2012)„Интервю с Отец Николай за вярата, литературата и Стадионът на старата госпожа“, kafene.bg, 4 ноември 2012 г.„Нещо за Отец Николай и „Стадионът на Старата госпожа“, kafene.bg, 26 септември 2012 г. „Кирил и Хипатия“ – роман (2013)„Свещеникът Николай Петков написа road роман“, kafene.bg, 4 октомври 2013 г. „Борхес и другите – там“ – роман (2017) „Тук, с Гогол“ – роман (2019) „Шахматни етюди или 32 бели полета“ – повест (2021) „Когато бях Хемингуей“ – повест (2022) „Шахматни етюди или 32 черни полета“ – разкази (2023) „Малка книга за малките пророци“ – научна монография (2024) „Отиваме на кино“ – разкази (2026)
Източници
Външни препратки „Отец Николай: Всяко време си има своята сламка, за която да се хване“, интервю на Владислав Христов, provo.bg, 4 август 2014 „Отец Николай Петков – един свещеник на автостоп“, интервю на Мария Ангелова, peika.bg, 9 юли 2014
Категория:Български писатели Категория:Български духовници Категория:Възпитаници на Великотърновския университет Категория:Родени във Велико Търново Категория:Шуменци