Третият състав на Народния съд съди българските участници в разследването на Катинското клане и Виницката трагедия, като още в началото обвинителят заявява, че „процесът има чисто международен характер и е от голямо международно значение“. Трябва да се защити СССР от заключението на международната комисия от април 1943 г. и да се потвърди съветската теза от януари 1944 г., че убийствата са извършени по-късно от хитлеристките войски.

Състав Председател Борис Лозанов Кьосев

Членове Иван Георгиев Борис Добрев Неделчо Бранев Софрони Д. Ставрев Магдалина Баръмова Стоянка Ангелова Гешкова Борис Хаджижелезков Ефтим Стоицев Янев Алипи Андреев Ненчо Нейчев Станимир Дончев Иван Раденков.

Народен обвинител (прокурор) Димитър Вапцаров

Подсъдими доктор Марко Антонов Марков доктор Георги Минчев Михайлов архимандрит Йосиф Диков архимандрит Николай Кожухаров архимандрит Стефан Николов Борис Григоров Коцев

Процес Българските участници в комисията според обвинението били „станали оръдие на германския пропаганден монтаж“. Чрез главния обвиняем доц. д-р Марко Марков, участник в международната комисия за разследване на Катинското клане и подписал заключението ѝ, и обвиняемия д-р Георги Михайлов, участник в тази за разследване на масовите убийства във Виница и подписал нейното заключение, трябва да се докаже неверността на заключителните експертизи на двете международни комисии и да се потвърди съветската теза.

Замисълът на процеса е постигнат. Пред Народния съд д-р Марков казва, че се е подписал под натиска на германските лекари и страхувайки се за живота си. Оправдан е, по думите на прокурора Борис Вапцаров носел една морална отговорност. Д-р Михайлов заявява, че смята заключението на комисията за неотразяващо истината, под ръководството на германските лекари тя е монтирала обвинението, за да хвърли вината на съветските наказателни органи. Той също е обявен за невинен.

Тримата архиепископи и бившият директор на националната пропаганда Борис Коцев са обвинени, че са участвали в комисията и са допринесли за провеждане на политиката на тогавашното правителство, „несъвместима със задълженията на България като неутрална страна към Съветския съюз“. И четиримата са подкрепили заключението на комисията и са разказали пред Радио Донау за това, което са видели. Борис Коцев е публикувал материали във в. „Зора“ за убийствата във Виница и е окачествен от Димитър Вапцаров като „злостен противник на Съветския съюз“. Архимандрит Николай е обявен за „поклоник на Хитлер“, тъй като във сп. „Идеи и дела“ (I, 1943) пише, че „лозунгите, в името на които бе извършена революцията - свобода, равенство, братство, бяха безсрамно профанирани“; вината на архимандрит Стефан е също в неговия антиболшевизъм: написал е в „Търновски епархийски вестник“, че „Сталин потиска светата руска земя много по-жестоко, отколкото Иван Грозни и татарските ханове“.

Присъди доктор Марко Антонов Марков – невинен доктор Георги Минчев Михайлов – невинен архимандрит Йосиф Диков – 1 година лишаване от свобода и глоба от 50 000 лева, лишаване от права за две години. архимандрит Николай Кожухаров – 5 години строг тъмничен затвор, глоба 100 000 лева, лишаване от права за осем години. Движимото и недвижимото му имущество се отнема в полза на държавата. архимандрит Стефан Николов – 3 години строг тъмничен затвор, глоба 100 000 лева и лишаване от права за пет години. Движимото и недвижимото му имущество се отнема в полза на държавата. Борис Григоров Коцев – 5 години строг тъмничен затвор, глоба 100 000 лева, лишаване от права за осем години. Движимото и недвижимото му имущество се отнема в полза на държавата.

Източници