Спата

Спата (; spatha, Charlton T. Lewis, Charles Short, A Latin Dictionary, on Perseus Digital Library) е прав дълъг меч с размер от 0.75 до 1 м, използван на територията на Римската империя между I и VI век. Счита се за предшественик на по-късните прави мечове, като каролингския меч и по-късните романски и рицарски меч. Болшинството археологически находки на това оръжие са направени е пограничните римски райони на днешна Британия и Германия.

Спата е използвана за военни действия и гладиаторски борби. Първите цитирания (Плиний Стари, Луций Аней СенекаAn interactive Latin dictionary, Lewis & Short, based on Andrews) посочват спатата като оръжие на келтските и германските спомагателни войски. По-късно тя става оръжие на тежковъоръжената пехотаVegetius, Roman military personal equipment и преминава на левия хълбок, докато гладиусът остава като спомагателно оръжие за леката пехотаLesley Adkins, Roy A. Adkins, Handbook to life in ancient Rome, Oxford University Press, 1998, ISBN 978-0-19-512332-6, p. 87.. Постепенно спатата е заимствана и от кавалерията заради обсега си, като кавалерийската спата е със заоблен връх като превенция от самонараняване на ездача или коня, а е използвана само за посичащи удари от седло.

Произход и разпространение Думата е заемка в латинския от дорийския гръцки език и означава „широко острие“.σπάθη, Henry George Liddell, Robert Scott, A Greek-English Lexicon, on Perseus Digital Library. Не е споменавана в Омировия елински гръцки, но при Алкей Митиленски (VI век пр.н.е.)„Χαλκίδικαι σπάθαι“ (Chalcidian spathai), Alcaeus, 15.6 и Теофраст (IV век пр.н.е).Theophrastus, Characters, 25.4, original Greek text, on Perseus Digital Library се появява за обозначаване на мечове от Желязната епоха. В съвременните романски езици производни на думата се използват за обозначаване на меч. В българския език спатия е един от четирите цвята при игра на карти и често се асоциира с война.

Много точна представа за мястото на спатата в терминологията на военното дело дава цитат на Тацит, датиращ от времето на Принципата.

Спата е използвана трайно в армията на Източната римска империя, а Спатарий (, мечоносец), е дворцова титла от среден разряд. По-късни официални титли като протоспатарий, спатарокандидат, спатарокубикуларий са запазени за евнуси. Един от най-известните дворцови спатарокандидати Харалд ХардрадаКекавмен, Стратегикон, „Oration of Admonition to an Emperor“, para. 81. През 1858 в Нидам, Дания е открито древно скривалище с 90 меча, класифицирани като римски спати. Счита се, че подобни оръжия са източник на легендата за меча на Беоулф A professional site may be found at das Nydam Moor ..

Източници

Ewart Oakeshott, The Archaeology of Weapons, Barnes & Noble, 1994, ISBN 1-56619-596-9. The book was copyrighted in 1960.

Външни препратки

THE NORWEGIAN VIKING SWORDS by JAN PETERSEN (1919) translated by Kristin Noer (1998) A RECORD OF EUROPEAN ARMOUR AND ARMS THROUGH SEVEN CENTURIES by Sir Guy Francis Laking (1919) Anatomy of the Sword (myArmoury.com article) A Sword from the Late Viking Age from the Higgins Museum (myArmoury.com article) VikingSword.com Sword Forum International

Категория:Древни оръжия Категория:Мечове Категория:Римски лични оръжия Категория:Кавалерия