Ма̀рия Сальо̀меа Склодо̀вска-Кюрѝ (; ) е полско-френска физичка и химичка, пионер в областта на радиологията и първи носител на две Нобелови награди, както и единствената жена носителка на Нобелова награда в две различни области на науката – физика и химия. Тя е и първата жена преподавателка в Сорбоната.
Родена е във Варшава, в тогавашното Полското кралство, част от Руската империя. Учи във Варшавския нелегален Летящ университет и започва практическото си научно обучение във Варшава. През 1891 г., на 24-годишна възраст, следва по-голямата си сестра Бронислава, за да учи точни науки в Париж, където получава всички висши образователни степени и води научна работа. Тя споделя Нобеловата награда за физика от 1903 г. със съпруга си Пиер Кюри и с физика Анри Бекерел. Печели Нобелова награда за химия през 1911 година. Освен нейния съпруг Пиер Кюри, носители на Нобелова награда са също дъщеря ѝ Ирен Жолио-Кюри и зет ѝ Фредерик Жолио-Кюри. През 1995 г. става първата жена, положена в Пантеона заедно с мъжа си за собствените ѝ заслуги. Удостоена посмъртно с най-високото полско държавно отличие – Орденът на Белия орел.
Нейните постижения включват развитието на теорията за радиоактивността (термин, който тя въвежда), техники за изолиране на радиоизотопи и откриването на два нови елемента, полоний (открит през 1898 г. и наречен на родната ѝ Полша) и радий. Под нейно ръководство са проведени първите в света проучвания на лечението на неоплазми с радиоактивни изотопи. Тя основава Институтите Кюри в Париж и във Варшава, които днес остават основни центрове за медицински изследвания. По време на Първата световна война тя разработва мобилни радиографични пунктове за предоставяне на рентгенови услуги на полеви болници.
Дори когато става френски гражданин, Мария Склодовска Кюри, която използва и двете фамилни имена, никога не губи чувството си за полска идентичност. Тя учи дъщерите си на полски език и ги води на посещение в Полша.Goldsmith, Barbara (2005). Obsessive Genius: The Inner World of Marie Curie. W. W. Norton & Company. p. 149. ISBN 978-0-393-05137-7. Посетен на 15 март 2016. Умира през 1934 г., на 66 г., в санаториума Санселмо в град Паси, От Савоа, (Франция), от апластична анемия, получена вследствие излагане на радиация в хода на научните ѝ изследвания и в хода на радиологичната ѝ работа в полевите болници по време на Първата световна война.
Биография Ранни години
Родена е на 7 ноември 1867 г. във Варшава, като най-малкото от 5 деца в шляхтишкото семейство на Бронислава (с моминска фамилия Богуска, родов герб Топур) и Владислав Склодовски, родов герб Долѐнга.www.geni.com (посетен на 1 април 2015 г.) По-големите братя и сестри на Мария (наричана Маня) са Зофия (родена 1862 г., наричана Зозя), Йозеф (роден 1863 г., наричан Йозьо), Бронислава (родена през 1865 г., наричана Броня) и Хелена (родена през 1866 г.). Нейният дядо е уважаван учител в Люблин,Robert Reid, Marie Curie, p. 12. както и нейните родители, баща ѝ преподава физика и математика – области, които по-късно Мария ще учи в университета.
И от двете страни на бащата и майката, семейството губи имуществото и богатството си благодарение на патриотично участие в полските национални въстания, насочени към възстановяване на независимостта на Полша (най-скорошното от тях е Януарското). Това осъжда следващото поколение, включително Мария и нейните по-големи братя и сестри, на труден живот. Владислав Склодовски преподава математика и физика и е също така директор на две Варшавски гимназии за момчета. След като руските власти премахват лабораторните упражнения от полските училища, той донася голяма част от лабораторното оборудване вкъщи и обучава децата си как да го използват. В крайна сметка той е уволнен от руските си надзорници за свободолюбиви настроения и е принуден да заеме по-ниско платени длъжности. Семейството губи пари от лоши инвестиции и в крайна сметка решава да допълни доходите си с настаняване на момчета в къщата, на които предоставя жилище, пълен пансион и обучение. Майката на Мария, Бронислава, управлява престижно училище за момичета във Варшава, но напуска работа след раждането на Мария. Страда от туберкулоза и умира през май 1878 г., когато Мария е на десет години. По-малко от три години по-рано от тиф умира и най-голямата ѝ сестра Зофия. Майката е католичка, но бащата е атеист. След смъртта на сестра си и майка си, Мария Склодовска отхвърля католицизма и става агностичка. „Unusually at such an early age, she became what T.H. Huxley had just invented a word for: agnostic.“
Когато е на десет години, започва да посещава интернат. След това посещава гимназия за момичета, която завършва на 12 юни 1883 г. със златен медал. След колапс, вероятно поради депресия, тя прекарва следващата година в провинцията при роднини на баща си, а на следващата година живее с баща си във Варшава, където взима частни уроци. Невъзможно е по това време жена да се запише да следва редовно висше образование, затова тя и сестра ѝ Бронислава се включват в нелегалния т.нар. „Летящ университет“ (), полско патриотично висше учебно заведение, което допуска жени.
Мария сключва споразумение със сестра си, че ще финансира медицинските проучвания на Бронислава в Париж, в замяна на подобна помощ две години по-късно. Във връзка с това Мария започва работа като гувернантка:Храмов, Ю.А. Физици. Биографична енциклопедия, С., Изд. „Наука и изкуство", 1980, с.325. първо като домашен учител във Варшава, след това в продължение на две години като гувернантка в семейството на роднини на баща ѝ.Estreicher, Tadeusz (1938). „Curie, Maria ze Skłodowskich“. Polski słownik biograficzny, vol. 4 (in Polish). p. 111. Докато работи за второто семейство, тя се влюбва в техния син, Казимир Зоравски, бъдещ изтъкнат математик. Родителите му отхвърлят идеята той да се ожени за бедно момиче, а Казимир не може да им се противопостави. Споменът за връзката със Зоравски е трагичен и за двамата. Той получава докторска степен и прави академична кариера като математик, като става професор и ректор на Краковския университет. Вече възрастен и професор по математика във Варшавската политехника, той често седи съзерцателно пред статуята на Мария Склодовска, издигната през 1935 г. пред Радиевия институт, основан от нея през 1932 г.Robert William Reid (1974). Marie Curie. New American Library. p. 24. ISBN 978-0-00-211539-1. Посетен на 15 март 2016.Wojciech A. Wierzewski (21 юни 2008). „Mazowieckie korzenie Marii“ [Maria's Mazowsze Roots]. Gwiazda Polarna. 100 (13): 16 – 17. Архивирано от оригинала на 21 март 2009. Посетен на 10 септември 2012.
В началото на 1890 г. Бронислава, която няколко месеца по-рано се е омъжила за Казимир Длуски, полски лекар и социално-политически активист, кани Мария да дойде при тях в Париж. Мария отказва, защото не може да си позволи университетското обучение, няма необходимите средства. Помага ѝ нейният баща, който отново успява да си осигури по-изгодна позиция. През цялото това време тя продължава да се обучава, да чете книги и да разменя писма. В началото на 1889 г. се завръща у дома. Продължава да работи като гувернантка и остава там до края на 1891 г. Тя учи в Летящия университет и започва практическото си научно обучение в химическа лаборатория в Музея на промишлеността и земеделието в Стария град на Варшава. Лабораторията е ръководена от нейния братовчед Йозеф Богуски, асистент в Санкт Петербург на руския химик Дмитрий Менделеев.
Париж и Сорбоната
В края на 1891 г. тя напуска Полша и заминава за Франция. В Париж Мария (или Мари, както е известна във Франция) намира за кратко време подслон при сестра си и зет си, преди да наеме мансарда близо до университета, в Латинския квартал, и продължава с изучаването на физика, химия и математика в Университета в Париж (Сорбоната), където се записва в края на 1891 г. и където по-късно става първата жена преподавателка Тя живее с оскъдни ресурси, а по време на студените зими се топли, като носи всичките си дрехи. Тя се фокусира толкова силно върху изследванията си, че понякога забравя да яде.
Склодовска учи през деня и дава частни уроци вечерта, едва успявайки да изкара месеца. През 1893 г. получава диплома по физика и започва работа в индустриалната лаборатория на професор Габриел Липман. Междувременно продължава да учи в Парижкия университет и с помощта на стипендия успява да получи втора степен през 1894 г.
Мария Склодовска започва своята научна кариера в Париж с изследване на магнитните свойства на различни стомани, поръчани от Обществото за насърчаване на националната индустрия. Същата година Пиер Кюри влиза в живота ѝ; техният взаимен интерес е свързан с естествените науки. Пиер Кюри е преподавател във Физико-химическия факултет, в Университета за физика и химия в Париж. Запознава ги полският физик, професор Юзеф Виеруш-Ковалски. Въпреки че Кюри не разполага с голяма лаборатория, той успява да намери място за Склодовска, където да започне работа. Тяхната взаимна страст към науката все повече ги приближава и те започват да изпитват чувства един към друг. В крайна сметка Пиер Кюри предлага брак, но в началото Склодовска не приема, тъй като планира да се върне в родната си страна. Кюри обаче заявява, че е готов да се премести с нея в Полша, макар че това означава да се сведе до преподаване на френски език. Междувременно за лятната почивка от 1894 г. Склодовска се завръща във Варшава, където посещава семейството си. Тя все още има илюзията, че ще може да работи в избраната от нея област в Полша, но ѝ е отказано място в Краковския университет, защото е жена.
Писмо от Пиер Кюри я убеждава да се върне в Париж, за да преследва докторска степен. По настояване на Склодовска, Пиер Кюри публикува изследванията си за магнетизма и също получава докторска степен през март 1895 г. и е повишен в професор в училището. Сключват брак на 26 юли 1895 г. Тъмносиньото облекло на Кюри, носено вместо булчинска рокля, ѝ служи в продължение на много години като лабораторно облекло. Те споделят две развлечения: дълги велосипедни разходки и пътувания в чужбина, което ги сближава още повече. В Пиер Мари е намерила нова любов, партньор и научен сътрудник, на когото може да разчита.
Двамата заедно изследват радиоактивните вещества, по-точно урановата руда уранинит, която притежавала свойството да бъде по-радиоактивна от урана, съдържащ се в нея. До 1898 г. двамата вече имат логично обяснение: уранинитът съдържа минимално количество радиоактивен елемент, който е много по-радиоактивен от урана; от 1898 до 1902 г. двамата учени преработват 8 тона уранова руда и успяват да отделят само няколко грама от новия елемент радий [Ra] – „лъч“, защото е много лъчист т.е. радиоактивен. По-късно така е открит и полоният, наречен на родината на Мария Склодовска – Полша. След трагичната смърт на съпруга ѝ през 1906 г. Мария поема неговата катедра в университета в Париж. През 1910 г. тя успява да отдели чист метален радий, а не само негови съединения, каквито резултати са били постигнати по-рано. Тя определя атомното тегло на радия и мястото му в таблицата на химичните елементи. По този начин завършва 12-годишен цикъл на изследвания, който доказва, че радият действително е нов химичен елемент.
Новите химични елементи През 1895 г. Вилхелм Рьонтген открива рентгеновите лъчи, макар че механизмът на тяхното генериране все още не е изяснен. През 1896 г. Анри Бекерел открива, че урановите соли излъчват лъчи, които приличат на рентгенови лъчи по проникваща сила. Той показва, че това излъчване (днес известно като радиация), за разлика от фосфоресценцията, не зависи от външен източник на енергия, а възниква спонтанно в самия уран. Под въздействието на тези две важни открития Кюри решава да изследва урановите лъчи в своята докторска дисертация.„Marie Curie – Research Breakthroughs (1807 – 1904)Part 1“. American Institute of Physics. Посетен на 7 ноември 2011.